Международен валутен фонд (МВФ)
International Monetary Fund (IMF)

Споразумението от Бретън-Уудс от 1944 предвижда създаването на две нови международни организации - Международния Валутен Фонд, със задача да следи и регулира развитието на системата и Международната банка за възстановяване и развитие, известна широко като Световната банка.
МВФ започва съществуването си през 1946г. с 39 страни-членки. С течение на времето неговите цели и приоритети се променят, пригаждайки се към новите валутни отншения в света. Към днешна дата членовете на фонда са 185 страни, което ще рече почти цялата световна общност. МВФ има статут на специализирано учреждение към ООН. Интересът към него е голям, защото членството в него е трамплин за дадена държава за членство в Световната банка, а и несъмнени са изгодите за получаване на финансова помощ.

Организационна структура:

  • Съветът на управляващите е висшият орган (Board of Governors), в него влизат министрите на финансите или управителите на централните банки на отделните страни;
  • Директоратът (или Управление на изпълнителните директори - Executive Board) е изпълнителния орган на МВФ. В него е съсредоточена властта за постоянно вземане на решения. Той се занимава с ежедневната дейност на организацията. В състава му влизат 24 директори. Членовете на Директората се срещат 3 пъти седмично за решаване на широк кръг от организационни и административни проблеми;
  • Изпълнителен директор (Executive Director), наречен още Разпоредител;
  • Съвет (Council);
  • Временният Комитет (Interim Committee) е най-важният орган на МВФ. Членовете му се срещат два пъти годишно- през пролетта и есента. Този комитет може да бъде трансформиран в съвет с правомощия да взема решения.

МВФ има за цел:

  1. Дa съдейства за международното сътрудничество чрез механизъм на взаимни консултации и взаимопомощ по международни валутни въпроси;
  2. Да облекчава балансирания растеж на международната търговия и с това спомага за висока степен на заетост и реални доходи, както и за развитието на производствени капацитет на страните-членки;
  3. ДА съдейства за стабилността на валутните курсове;
  4. Стимулира премахването на валутните ограничения, които пречат на международната търговия;
  5. Предоставяне временно финансови ресурси на страните членки с адекватни защитни мерки с цел подпомагане на платежните баланси.

http://www.imf.org