В покрайнините на една от милиардите галактики във Вселената преди 4,5 милиарда години се появява малко твърдо кълбо, обвито с тънкия слой на живота - песъчинка в безкрая, която ще плува в необятния Космос поне (или само) още толкова време.

Ако вместим времето от момента на възникването на Вселената в нашите представи за една година, календарът на еволюцията би изглеждал така:

1 януари /преди 12 млрд.години/- Големият взрив, породил Вселената
юни- зараждат се галактиките
септември /преди 4.5 млрд.години/- появяват се Слънцето и Слънчевата система, ражда се Земята
октомври- първите микроорганизми
ноември- началото на фотосинтеза
1 декември- образува се кислородна атмосфера
15 декември- първите многоклетъчни
26 декември- първите динозаври
27 декември- първите бозайници и птици
29 декември- динозаврите измират
31 декември 22:30 ч.- появяват се първите хора
31 декември 23:59 ч.- първите градове
31 декември 23:59:58 ч.- геометрията на Евклид, физиката на Архимед
31 декември 23:59:59 ч.- епохата на Възраждането
31 декември 24:00:00 ч.- нашето съвремие

/ от учебника по Астрономия за 11 клас - 1991г./

Този единствен засега "жив" организъм, този удивителен, крехък и уникален свят - Земята, е нашият самотен общ дом. Задача и отговорност на човечеството е да съхрани своята космическа люлка.

Задача и отговорност на всеки от нас е да осъзнае привилегията да си жив - тук и сега, да приеме и осмисли своето величие и същевременно нищожност, богатството и радостта да е различен и неповторим и да живее сред неповторими човешки същества.

Всеки от нас е уникален и с раждането си е получил неотменимото право на място под Слънцето, правото да получава и дава усмивка, окуражаване, съвет, приятелско рамо. За да се съхраним имаме нужда един от друг - да разчитаме на помощ, но и да помогнем на по-слабия, да получим подкрепа, но и да подадем ръка на изпадналия в нужда.

Да се научим да живеем заедно ...