НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА
ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОСТИЖЕНИЯТА НА ПРАВОТО НА ЕО
(Acquis communautaire)
Съдържание:
1.Същина на Националната програма
2.Съотношение на Националната програма с други документи
3.Структура на Националната програма
4.Наблюдение и контрол на Националната програма
2.Борба срещу корупцията и организираната престъпност
3.Зачитане на основните права и и индивидуални свободи на гражданите и защита на малцинствата
1.Структурни промени в промишлеността
2. Либерализация на търговията
ІІІ.СПОСОБНОСТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ЧЛЕНСТВО
Конкретни мерки за приемане на acquis communautaire по области
3.Икономически и финансови въпроси
5. Икономическо и социално сближаване
6. Качество на живота и околна среда
7. Правосъдие и вътрешни работи
ІV. ИНСТИТУЦИОНАЛНА И АДМИНИСТРАТИВНА РЕФОРМА
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА
ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОСТИЖЕНИЯТА НА ПРАВОТО НА ЕО
(Acquis communautaire)
Националната Програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност , наричана по-долу за краткост Национална Програма, е правно-технически инструмент за реализиране стратегическата цел на Република България - присъединявано на страната към ЕС.
Националната Програма представя концепцията на правителството на РБ за:
- съдържанието,
- етапите в осъществяването,
- управлението,
- координирането и контрола на процеса на възприемане на достиженията на правото на ЕО (Acquis communautaire) и е израз на волята на страната за присъединяването й към ЕС.
Тя представлява динамичен план за действие(rolling plan), разпределен в краткосрочен (1998 г .) и средносрочен (1999-2000 г.) аспект. Задачите са разположени във времето по начин така, че изпълнението на предшествуващите е предпоставка за изпълнението на следващите. В този план отдалечените във времето задачи постепенно се превръщат в краткосрочни приоритети или се изменят съответно на конкретните нужди и евентуално изменени условия.
Националната Програма е "отворена" и следва да бъде постоянно допълвана с нови приоритети, които се налагат в хода на постигането на целите й.
Националната Програма представлява работещ план за координация между РБ и ЕС във всеки конкретен момент.
Националната Програма е и обосновка на исканията за финансова подкрепа от ЕС.
Националната Програма е едно от средствата за постигане на целите на Споразумението за асоцииране.
Националната програма се базира на Становището на Комисията, като прави преглед на извършеното през изминалите месеци до 01.03.1998 г. и се концентрира върху краткосрочните и средносрочните приоритети на страната.
Изключително важна роля за успешното развитие на процеса на приемане на acquis има успешното създаване и ефективно функциониране на механизъм за наблюдение и контрол на този процес. Политиката на правителството за усъвършенствуване на българското законодателство, както и оценката и контролът върху приемането и прилагането на достиженията на правото на ЕО, е основна задача на всички държавни институции, отговорни за осъществяването на тази политика. В това отношение особена роля има Съветът по европейска интеграция към министъра на външните работи, като основна междуведомствена структура, координираща дейността на всички държавни ведомства, действуващи в тази сфера. Съветът по европейска интеграция проследява и прави оценка на въздействието на европейската интеграция върху отделните сектори и в своята дейност е подпомогнат от Комитета по европейска интеграция и работните групи, създадени по силата на ПМС No. 287 от 10.07.1997 г.
В допълнение към така създадения механизъм за наблюдение и контрол е необходимо да се прецизира наблюдението и контрола върху правната евроинтеграция като специфична част от европейската интеграция като цяло. Тази специфична експертна дейност може да се осъществява по няколко взаимно допълващи се начина:
1.Чрез националната хармонограма и таблиците на съответствие, чиято редовна актуализация представлява най-бърза и точна снимка на съществуващата степен на сближаване на българското законодателство с правото на ЕО по области.
2.Изграждане на специализирани експертни групи, които да установят степента на съответствие на съществуващото законодателство и да изпълняват консултативна роля при изработването на нови законопроекти.
3.Анализ на влиянието на сближаването във всеки отделен сектор, който министерствата и другите ведомства следва редовно да представят в Съвета по европейска интеграция.
4.Редовни (двумесечни) доклади за хода на изпълнението на Националната програма за приемане на acquis. Докладите се изготвят от МППЕ въз основа на анализите на министерствата, заключенията на експертните групи и Националната хармонограма и се представят за обсъждане в Съвета по европейска интеграция.
5.Институционално укрепване на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция в качеството му на национален експерт по въпросите на сближаването и национален координатор на връзките с Бюрото за техническо подпомагане и обмен на информация (TAIEX).
По така изложеният начин ще могат да се съчетаят пълноценно функциите на политическия координатор на цялостната европейска интеграция в лицето на Министерство на външните работи и експертния координатор на сближаването на законодателството в лицето на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция и ще може да се осъществи цялостно наблюдение и контрол върху изпълнението на Националната програма за приемане на достиженията на европейското право като изключително важна предпоставка за бъдещото присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Политическите и икономически изисквания, които Република България трябва да удовлетвори преди приемането си в Европейския съюз (ЕС), са формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 година. Това са стратегическите цели, чието достигане Р България преследва като условие за присъединяване към ЕС, а именно:
Наред с Копенхагенските критерии пред Р България Становището на Комисията от юли 1997 година поставя и следните допълнителни изисквания:
Присъединяването на Република България към ЕС е основен приоритет на новото българско правителство (избрано през април 1997). Постигането на тази цел не е конюнктурно политическо развитие, а е приоритет, по който е налице консенсус на всички основни политически сили. По отношение на това присъединяване е налице и съответствие между позицията на политическото представителство и широката обществена нагласа. Дейността на държавните институции по подготовката за присъединяване към ЕС е конкретно регламентирана в акт на Правителството (ПМС №287/10.07.1997 за създаване на механизъм за координация на дейността по подготовката на Република България за присъединяване към ЕС). Общите приоритети в тази насока се съдържат в Програмата на правителството до края на неговия мандат (Програма 2001).
Оценката на Европейската Комисия за положението към месец юли 1997 година е, че Р България е изградила демократични институции и тяхната стабилност изглежда безспорна, както и че страната е на път да удовлетвори политическите условия за членство, формулирани от Европейския Съвет в Копенхаген.
При това Европейската Комисия прави следните конкретни препоръки:
Българските държавни институции са стабилни и "работят гладко", както се констатира в Становището на Комисията от юли 1997г. Последователно се спазва принципът за разделение на властите, при добро ниво на координацията и сътрудничество между отделните институции. Продължават усилията за осигуряване на тяхното по-ефективно функциониране, както и за гарантиране на тяхната стабилност и независимост. Особено внимание ще се обърне върху утвърждаването на ролята на органите на местната власт и самоуправление и създаване на ефективен механизъм за координация с централните органи на изпълнителната власт.
Последователното прилагане на Правителствената стратегия за изграждане на модерна административна система на РБ ще доведе до съществен напредък в административната реформа. За реализация на стратегията ще бъде разработен общ организационен модел на административните структури в системата на изпълнителната власт и ще се създаде система за координация между органите на държавната власт. Предстои приемане на Закон за държавния служител, с който ще се утвърди и гарантира статутът на държавните служители с цел осигуряване на професионално и стабилно функциониране на държавния апарат като цяло. Прозрачността на промените в държавната администрация ще бъде осигурена чрез провеждане на активна информационна политика. От особено значение за постигане на целите на административната реформа е и усъвършенстването на механизмите и структурите за координация на многостранното и двустранно финансово и техническо съдействие по линия на международните институции, донори и организации.
Междувременно е създадена нормативната база за провеждане на реформа на съдебната система. Конституцията и Законът за съдебната власт от 1994г. предвиждат триинстанционна съдебна система в съответствие с общоприетите европейски стандарти. Българското правителство възприе като неотложен законодателен приоритет въвеждането на триинстанционното правораздаване. Приети бяха изменения в Гражданския процесуален кодекс и в Наказателния процесуален кодекс, които съответно регламентират триинстанционното правораздаване по граждански и наказателни дела. Те ще влязат в сила от 1 април 1998 година. Тяхното действие ще повиши ефективността на правораздаването и стабилността на влезлите в сила съдебни актове.
С приемането на Закона за Върховния административен съд се създаде нормативната основа на административното правораздаване. Неговото предназначение е да се осъществява ефективен съдебен контрол върху актовете на държавната администрация.
Създаването на нормативната база и изграждането на съответните съдебни институции е първата крачка в осъществяване на съдебната реформа. Оттук нататък усилията ще бъдат насочени към укрепване на правораздавателните органи и към тяхното ефективно функциониране.
Създаването на правова държава и на общество на ред и законност постави като основен приоритет в дейността на новото българско правителство борбата с организираната престъпност и корупцията. Народното събрание единодушно прие решение за мерки в тази насока, което е свидетелство за единомислието и единодействието на всички парламентарно представени политически сили.
В кратки срокове предстои да бъдат изготвени и приети национални стратегии за борба с организираната престъпност и корупцията и за борба с незаконния трафик, производството и търговията с наркотични и психотропни вещества и суровини за тяхното производство, както и национална програма за борба с корупцията. Краткосрочен приоритет е приемането на съвременно законодателство за борба с престъпността и корупцията на всички нива. Взето е решение за създаване на публичен регистър за ежегодно деклариране на доходи на лица, заемащи висши държавни длъжности. Предстои разработването и приемането на правила за поведение на служителите от държавната администрация и на частните фирми. Осъществява се активна дейност по изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, в рамките на която ще се реализира и междуведомствена координация на борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Ще се утвърждава ролята на Националната служба за борба с организираната престъпност.
Присъединяването на Република България към основните конвенции на Съвета на Европа в наказателната област е важна крачка към задълбочаване на сътрудничеството със страните-членки на ЕС в борбата срещу престъпността. България участва активно в подготовката на Конвенция на Съвета на Европа за борба с корупцията; в изготвянето на международноправни инструменти срещу корупцията в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Нашата страна подписа и Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки.
За прилагане на някои от посочените конвенции бяха предприети и ще се предприемат конкретни законодателни мерки на национално ниво. С последните изменения в Наказателния кодекс са криминализирани прането на пари и незаконното превеждане на лица през граница; инкриминирано е и са предвидени по-тежки санкции за организирането и ръководенето на престъпни групи, като същевременно е поощрен отказът от участие в тях и предаването на информация за тях. В Наказателно-процесуалния кодекс бяха подробно регламентирани защитата на свидетеля, използването на специални разузнавателни средства, правната помощ по наказателни дела и екстрадицията. За прилагане на Конвенция № 141 на Съвета на Европа през 1998 г. ще бъде приет нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, който ще замести този от 1996 г. Предстои да бъде криминализирано и даването на подкуп на чуждо длъжностно лице. Визираните законодателни мерки се предприемат в съответствие със стандартите на Европейския съюз и ще помогнат за задълбочаване на сътрудничеството в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Разпоредбите на Конституцията, включително тези които регламентират основните права и свободи на гражданите, имат непосредствено действие и съдебната им защита е гарантирана.
Република България е подписала и ратифицирала основните конвенции на ООН и Съвета на Европа в областта на правата на човека, както и Допълнителните протоколи № 1, 2 и 11 към нея.
С последните изменения на Гражданския процесуален кодекс от 1997 г. беше предвидена възможност за отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
С приемането на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност от 1997 г. бяха уредени достъпът, разкриването и използването на информация, съхранявана в документите на бившата Държавна сигурност. Действието на този закон пресича възможността да се фабрикуват нови материали и с тях да се бламират лица, които нямат връзка с бившите тайни служби. Това допринася за стабилността и консолидирането на гражданското общество, както и за гарантиране на индивидуалните права и свободи на личността.
Ще продължи утвърждаването на неправителствените организации като коректив и партньор на държавната и общинската администрация чрез включването им във формирането и осъществяването на политиката във всички сфери на обществения живот. За тази цел ще бъде извършен преглед и подготовка на специална уредба за създаването и функционирането на неправителствените организации.
Осигуряването на условия за нормално осъществяване на религиозните права и свободи ще бъде постигнато чрез изготвянето на ново законодателство по въпросите на религията и реда за регистрация на вероизповеданията и религиозните групи.
Безспорно е представителството на малцинствата в политическия живот. Една от парламентарно представените партии - Движението за права и свободи, представлява главно интересите на българските граждани, принадлежащи към турското малцинство. Следва да се отбележи, че членството в тази партия е открито за всички български граждани и не е ограничено по етнически критерии.
На 9.10.1997г. президентът на Република България подписа Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, и Конституционният съд потвърди нейната конституционосъобразност. Предстои ратифицирането на Конвенцията.
Реализира се целенасочена политика по отношение интегриране на малцинствените групи (главно на ромите) в обществото. В тази насока ще бъде разработена правителствена програма за интегрирането на ромското малцинство в обществото, като бъде отчетена неговата културна и етническа специфика. В системата на правоохранителните органи се извършва подготовка и реализация на програма за обучението на полицейските служители по защитата правата на човека и интегриране на малцинствените групи, вкл. на ромите. Ще продължи утвърждаването на ролята на Националния съвет по етническите и демографски въпроси като форум за диалог между правителствените структури и малцинствените организации.
За осигуряване на гаранции за защита на правата на детето ще бъде приет Закон за закрила на детето и ще се ускори подготовката за възприемането на инструментите на Съвета на Европа и законодателството на ЕС в тази област.
Във връзка със създаването на независими институции за защита правата на човека ще се разшири дискусията по въвеждането на институцията на омбудсмана.
Република България е ратифицирала Европейската Конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, както и Протокол № 1 и Протокол № 2 към нея. Българските власти осъществяват политика на тясно сътрудничество със създадения по Конвенцията Комитет против изтезанията с оглед изпълнение на задълженията на държавата по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
С измененията на Наказателния процесуален кодекс от 1997 г. е осигурена възможност за незабавно обжалване на мярката за неотклонение задържане под стража пред съответния първоинстанционен съд. Тези и някои други изменения досежно задържането под стража и процедурата по екстрадиция са приети в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека.
Приет е нов Закон за Министерството на вътрешните работи през 1997 г. С него се уреждат функциите на МВР и принципите, по които то работи, устройството на министерството, управлението и правата и задълженията на служителите му. Законът въвежда по-голяма прозрачност в работата на МВР. В закона изрично е предвидено, че дейността на МВР се осъществява въз основа на принципа на зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. С приемането на Закона за МВР правителството изпълни поетия ангажимент за засилване на гражданския контрол върху специалните служби. В закона изрично е посочено, че върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в закона органи. Гражданският контрол гарантира върховенството на гражданското общество над органите на МВР за поддържане на конституционния ред в страната. Един от основните принципи, въз основа на които се осъществява дейността на МВР по закон, е публичността. Укрепването на демократичния контрол върху дейността на специалните служби ще продължи чрез ясно разграничаване на правомощията на различните институции и различните форми на граждански контрол, широко използване на механизмите на парламентарен контрол и на възможностите на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на републиката, и прилагане на контролните механизми по отношение на специалните разузнавателни средства.
Европейският съвет в Копенхаген през 1993 година, определи условията за членство, на които трябва да отговарят асоциираните страни от Централна и Източна Европа. Икономическите критерии са:
Способността и решителността на България да възприеме и прилага достоянията на Общността има ключово значение за правилното развитие на пред-присъединителния процес. Съществуването висок консенсус по характера на промените в икономическата политика, които изискват членството в ЕС, и неотклонното осъществяване на икономическата реформа, въпреки натиска на заинтересовани групи, увеличават шансовете на страната ни да изпълни своите ангажименти във връзка с икономическите задължения за членство.
След политическата промяна от началото на 1997 година може да се отчете, че е постигнат нужния политически консенсус за изграждането на пазарноориентирана икономика. След периода на хиперинфлацията от края на 1996 и началото на 1997 година от 1 юли 1997 година в страната е въведен валутен борд и за осемте месеца на действие вече се наблюдава неговия стабилизиращ ефект в макроикономически аспект.
Правителството концентрира усилията си върху окончателно провеждане на структурна реформа, която включва: ускорен процес и приключване на приватизацията с оглед преструктуриране на собствеността във всички сфери на икономиката; ликвидиране на предприятията, реализиращи загуби в държавния сектор; възстановяване, приватизация и преструктуриране на финансовия сектор; преструктуриране на селското стопанство.
Приватизация
След забавянето на приватизацията през периода 1995 - 1996 година новото правителство постави като свой основен приоритет ускорена приватизация с цел преструктуриране на собствеността в икономиката. За целта бяха направени ред изменения в ЗППДОП с цел: а) премахване на излишното бюрократизиране на приватизационния процес и б) концентрация в пет отраслови министерства и Агенцията за приватизацията. Това доведе до конкретизиране на отговорността и значително ускоряване на касовото раздържавяване. Правителството ангажира на конкурсен принцип международни посредници и консултанти при приватизацията на най-големите и структуроопределящи предприятия.
Приключи междувременно и третата вълна на започналата през 1996г. масова приватизация. В резултат на това около 666 предприятия са преминали с над 67% от акциите си в частни ръце (около 8.85% от ДМА). В 747 предприятия собствеността е приватизирана в размер над 50%, което представлява около 10.8% от дълготрайните материални активи на всички държавни предприятия. Отменени бяха ограниченията за търгуване с придобитите акции от дружествата в масовата приватизация и бяха допуснати за търговия на фондовата борса.
В резултат на касовата и масовата приватизация общият дял на приватизираните ДМА в края на 1997г. възлиза на 25% по оценка на правителството.
Приетата от Парламента Програма за приватизация през м.октомври 1997г. предвижда раздържавяването до 38% от активите до края на 1998 година и до 78% в дългосрочен аспект. До края на 1998г. Агенцията за приватизация е изготвила Програма, в която се включени за продажба дялове и пакети от акции на 139 дружества. Касовата приватизация ще продължи с ускорени темпове при използване на всички приватизационни инструменти, при спазване на принципа на пълна прозрачност и конкуренция. Изоставена е идеята държавата да задържи блокираща квота в преобладаващия брой предприятия.
Като краткосрочен приоритет правителството предвижда усъвършенстване на нормативната база на приватизацията, чрез отстраняване на всякакви бюрократични или други пречки. Предстои отстраняване на липсата на законова уредба на публичното предлагане на акции, както и усъвършенстване на режима на концесиите относно обекти-публична собственост. В тази област следва да се възприеме европейския модел на цитираните отношения, не само за да се ускори процеса на евроинтеграцията, но и за да се осигури безпрепятственото приключване на приватизационния процес на държавните предприятия.
Оторизираните пет министерства и Агенцията за приватизация възприемат инструмента на пулова приватизация, при което ще се използват услугите на международни консултанти и посредници. Това цели да ускори процеса на приватизация, да компенсира липсата на достатъчно подготвен човешки ресурс, както и да гарантира привличането в България на надеждни чуждестранни инвеститори, особено при предприятията със стратегическо значение. Във връзка с това съществува проблемът за уреждане на посредническите възнаграждения. Опитът от 1997г. показа, че предвидените по закон 4% от приходите от приватизацията се оказват недостатъчни, поради което полученото финансиране на консултантските възнаграждения по програмата ФАР беше особено ценно и полезно. Вероятно ще възникне нужда от повторно отпускане на такива средства или осигуряване на други извънбюждетни източници.
Фактическите темпове на приватизация дават основание да се счита, че процесът на приватизация на държавните предприятия ще бъде приключен в рамките на две години. Затова благоприятства наличието на следните външни и вътрешни фактори:
Преструктуриране
Паралелно с процеса на приватизация в краткосрочен и средносрочен план се предприемат и ще се предприемат мерки за преструктуриране на промишлеността.
Намаляването на загубите в държавния сектор е един от основните елементи на структурната реформа. Разработен е План за действие, в който се идентифицират предприятията, създаващи основните загуби в индустрията и според който тези предприятия следва да бъдат незабавно ликвидирани. За предприятия, които не могат да се приватизират поради лошо финансово състояние, се предвижда да бъдат продавани техните материални активи, като се използва законовата процедура за ликвидация. Реално през 1997 г. са елиминирани около 30% от загубите в обществения сектор (на основата на финансовите баланси в края на 1996 г.). Процедура на ликвидация се извършва в 94 предприятия с ДМА на стойност 3.9 млрд.лв., от които само през 1997 г. са открити 50 процедури. Извършени са продажби на активи на 41 дружества. За ликвидация по РМС 480/96 г. е открита процедура за 50 дружества, от които за 28 производството по несъстоятелност е прекратено, поради промяна в характера на собствеността и удовлетворяването на кредиторите им. Предвижда се да бъдат елиминирани 90 % от загубите в обществения сектор към края на 2001 г.
Структурната реформа в индустрията е свързана и с провеждане на процеси на оздравяване на предприятията, поставени в изолация.
Насърчаването на гъвкави и жизнеспособни малки и средни предприятия цели да създаде широка база на икономиката. Стимулирането и подкрепата на българското предприемачество е един от приоритетите, към които са насочени усилията на правителството при преструктурирането на промишлеността. Като логично продължение на политиката за създаване на регионални агенции и бизнес-центровете, но в национален мащаб, Правителството на Република България взе решение за създаване на Агенция за малки и средни предприятия към Министерството на промишлеността (ПМС Nо 314 от 31 юли 1997 г.). С Решение на МС Nо 1047 от 29 декември 1997 г. беше определено паричното участие на България за включване в Третата многогодишна програма за МСП (1998-2000) на Генерална Дирекция ХХIII на Европейската Комисия. Координираща институция по участието в програмата е Агенцията за МСП.
Липсата на инвестиционна активност, в резултат на дългогодишната макроикономическа нестабилност и общата несигурност в икономиката, са една от причините за по-малката възможност на българската промишленост да посрещне изискванията на висококонкурентния европейски пазар. Ето защо един от основните приоритети за страната, с оглед на осигуряване на устойчив растеж на икономиката и намаляване на нивото на безработица (неизбежно следствие от преструктурирането на икономиката) е активизирането на инвестиционната дейност в посока към обновяване на технологии и продукти и разработка на големи инфраструктурни проекти. По различни оценки България се нуждае от 2-2.5 милиарда долара годишно външни капиталови постъпления - финансиране и инвестиции за поддържане на минимално равнище на вътрешните финансови и капиталови баланси в условията на провеждаща се структурна реформа и валутен борд и високи равнища на вътрешен и външен дълг. Правителството концентрира усилията си в привличане на преки чуждестранни инвестиции в промишления сектор, както и изобщо за подобряване на инвестиционния климат и за частния национален капитал.
От 01.07. 1997 г. бяха освободени цените на вътрешния пазар, като бяха премахнати задължителните норми на рентабилност и търговска надценка.
В изпълнение на договореностите на ЕСА Р България следва схемите на либерализация на постепенно намаление и премахване на митата в търговията с промишлени стоки. Съгласно схемите, митата ще бъдат намалени през 1998 г. - на 60%, през 1999 г. - на 45%, през 2000 г. - на 30% и през 2001 - на 15% от ставка общи мита. В края на 2001 г. ще бъде формирана зона за свободна търговия.
От 1998 г. България изцяло възприе Комбинираната номенклатура на ЕС, като номенклатура на Митническата си тарифа.
Преференциална търговия, при успоредни условия на третиране с ЕС се осъществява и със страните от ЕАСТ, в рамките на Споразумение на свободна търговия.
От началото на 1998 г. износът на промишлени изделия от България за ЕАСТ е напълно безмитен. ЕАСТ либерализира с една година по-рано от предвиденото в схемата ( вместо от 1.01.1999 г. ) целият български внос на тази група изделия. Премахнати са окончателно и всички фискални мита по вноса на някои суровини от България в страните от ЕАСТ. България едностранно премахна митата по вноса на някои тарифни позиции текстилни стоки с произход от страните - членки на ЕАСТ, с оглед изравняване митническото третиране с това спрямо ЕС.
България приключи преговорите с шестте страни - членки на ЦЕФТА и очаква в рамките на близките два месеца да стане пълноправен член на това споразумение. По силата на действащите двустранни споразумения за свободна търговия с Чехия, Словения и Словакия голяма част от търговията с промишлени стоки е напълно либерализирана.
По-нататъшна либерализация на търговията на България ще се извършва и съобразно нейните ангажименти, произтичащи от членството в СТО, включително за намаляване на ставките на митата по вноса на стоки.
Важен елемент на либерализация на търговията е и намаляването от 01.07.1998 г. на временната допълнителна такса по вноса от 4% на 2% в съответствие с предвидения график.
Приватизация на банките и реформа в банковия сектор
Дълбоката криза в банковата система през 1996 година, която съкрати броя на опериращите банки с близо една трета, ясно показа неделимата връзка между реалния и банковия сектор и невъзможността да се постигне трайна финансова стабилност, без провеждането на структурни реформи. Като изход от създалата се изключително тежка ситуация, валутния курс на българския лев бе фиксиран към германската марка по правилата на паричен съвет. За целта през юни 1997 бяха приети нови Закон за Българска народна банка и Закон за банките.
Законът за Българска народна банка, определя въвеждането на паричния съвет като относително обособена функционална част от Централната банка. Той укрепва нейната независимост като институция и засилва правомощията й за осъществяване на ефективен надзор върху дейността на търговските банки. Законът за банките предвижда функционирането на търговските банки в съответствие с новите условия на паричен съвет. Той налага по-рестриктивни ограничения за упражняване на банковата дейност и създава по-ефективна законова уредба за банковата несъстоятелност. Законът за банките се конкретизира в приемането на нови наредби за Българска народна банка за регулиране на банковата дейност
Същевременно с изменение в Наказателния кодекс беше инкриминирано предоставянето на ненадлежно обезпечени кредити. Очаква се определен социално-психологически ефект и от приетият Закон за информация относно необслужваните кредити.
Предстои по-нататъшно привеждане на банковото законодателство в съответствие с изискванията на ЕС. Промените в Закона за държавна защита на влоговете и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство в несъстоятелност, ще осигурят защита на дребните спестители и ще намалят подбудите за морален хазарт както от страна на банките, така и на вложителите. Промените в Закона за Държавната спестовна каса ще я превърнат в търговска банка и така ще я интегрират напълно в банковия сектор.
Реформата на банковия сектор ще продължи с:
Банковата приватизация е важен елемент от структурната реформа в банковата система. Тя е естествения път за налагането на принципите на пазарната икономика в дейността на търговските банки. Необходимостта от ускорена приватизация произтича и от въвеждането на паричния съвет, който по закон ограничава възможността на централната банка да бъде кредитор от последна инстанция при опасност от финансова криза. Банковата приватизация се извършва с частно правни средства, като контролните пакети акции се продават от Банковата консолидационна компания при широкото използване на услугите на утвърдените международни консултанти в тази област. През юни 1997 г. бе приватизирана Обединената българска банка с преобладаващо участие на чуждестранни инвеститори.
Понастоящем държавата чрез БКК притежава мажоритарен дял в пет банки - "Булбанк", "Експрес банк", "Българска пощенска банка", "Хебросбанк", ТБ "Биохим". Стратегията за приватизация на банките е съобразена с променения инвеститорски интерес в резултат на финансовата криза в Азия и с положителния и отрицателен опит от приватизацията и сливането на банки в други държави, както и обобщения опит от приватизацията на ОББ.
Стратегията за приватизация на българските банки е съобразена с препоръките на МВФ, Световната Банка и привлечените български и чуждестранни експерти. Стратегията включва пет относително самостоятелни модула - по един за всяка една от банките, в които БКК е мажоритарен акционер. Някои от ключовите елементи при банковата приватизация са:
Като краткосрочен приоритет - до края на 1998г. се поставя продажбата на Пощенска банка. Приватизацията на останалите четири банки с мажоритарно държавно участие ще се извърши до края на 2000 година.
Капиталови пазари
През есента на 1997г. започна да функционира първата фондова борса. Засега на фондовия пазар се търгуват само неголеми обеми акции от предприятията, закупени при масовата приватизация. Регулацията на пазара на ценните книжа, съдържаща се в ЗЦКФБИД, се оказа твърде рестриктивна и същевременно съдържа множество пропуски. В краткосрочните приоритети на правителството е приемането на нов Закон за ценните книжа.
Изграждането и развитието на капиталов пазар в България би довело до подобряване на общия инвестиционен климат, модернизиране на инструментите за инвестиране, включително и за привличането на преки чуждестранни инвестиции.
Данъчна реформа
През последните няколко месеца беше създадена нормативната база за провеждане на данъчна реформа. Влезе в сила нов пакет данъчни закони, с които се цели укрепване на финансовия сектор, постигане на максимална фискална ефективност и укрепване на структурите на данъчната администрация.
Основен приоритет на аграрната политика на България е преструктурирането на земеделието и с оглед ориентирането му към пазарни условия.
Първото направление в този процес е завършването на поземлената реформа. Приетите изменения на законовата база са предназначени да ускорят процеса на реституция на земеделските земи, както и да уредят техния статут и промяната на предназначението им. От особена значимост е изработването на съвременен поземлен кадастър, който да регламентира актуването и отчитането на поземления фонд в страната. Това ще създаде най-важната предпоставка за формиране на пазар на земята в България.
Предстои предприемане на мерки за насърчаване на частната инициатива в селското стопанство. Предвижда се промяна в Закона за кооперациите с оглед създаване на специфична регламентация на земеделските кооперации като правноорганизационни форми за сдружаване в селското стопанство.
През октомври 1997 година беше приет Законът за стоковите борси и тържищата, който се очаква да прояви пълното си действие от тази година.
Поради съществуващата политическа, правна и институционна нестабилност до началото на 1997 г. преките чуждестранни инвестиции бяха около 400 млн. долара. Създадената от средата на 1997 г. макроикономическа и финансова стабилност, ускоряването на приватизацията доведоха до рязко увеличаване на инвестициите, като за 1998 г. очакванията са за 1.6 млрд. долара. Дейността на правителството като цяло е насочена към подобряване на инвестиционния климат и осигуряване на преки чуждестранни инвестиции.
Агенцията за чуждестранни инвестиции е орган на Министерския съвет за координиране дейността на държавните органи и оказване на методическа помощ на органите на изпълнителната власт по въпросите на стопанската дейност на чуждестранните лица и привличането на чуждестранни инвестиции, за разработване на стратегия на правителството в областта на чуждестранните инвестиции и анализи за условията за инвестиране в страната, за изготвяне на становища и участие в подготовката на проекти на нормативни актове в областта на чуждестранните инвестиции. АЧИ разполага с екип от 30 души висококвалифициран постоянен екип от сътрудници на централно равнище, екип от над 15 сътрудници членове на Консултативния съвет по външни инвестиции от водещите представители на западния бизнес в България, както и над 35 души допълнителен екип от сътрудници в регионалните структури на АЧИ.
Създаден е Консултативен съвет по чуждестранните инвестиции към Министър-председателя, в който участват представители на големите инвеститори в България и водещи експерти в областта на инвестициите.
През лятото на 1997г. беше приет нов Закон за чуждестранните инвестиции. Той, както и цялото законодателство последователно провеждат принципа за национално третиране на инвестициите, установяване на гаранции срещу последващи промени в законодателството, защита на инвестициите срещу отчуждаване, гарантиране на свободно репатриране на доходите от инвестициите в страната. Най-съществената промяна в досегашния режим на чуждестранните инвестиции е допускането да се придобива право на собственост върху земеделски земи от български юридически лица с чуждестранно участие. Регламентирани бяха редица привилегии като: освобождаване от ДДС, мита и такси по вноса за оборудването, представляващо апортна вноска на чуждестранния инвеститор в търговски дружества; предвижда се освобождаване от данък печалба на приоритетни проекти за десетгодишен период. Премахва се границата от 50 000 USD, за да бъде призната една инвестиция за чуждестранна. От особено значение са въведените значителни облекчения за т.нар. приоритетни инвестиционни проекти. В Закона се очертават условията, според които един чуждестранен проект може да се възприема като приоритет за държавата и да получава подкрепа чрез предоставяне на митнически и данъчни облекчения.
Въпреки нарастването на общия обем на преките чуждестранни инвестиции, те продължават да са недостатъчни и покриват едва от 20%-25% от минималните нужди за ресурсно обезпечаване на реформата в България.
Осигуряването на свободното движение на инвестиции съдейства за:
Много важна за чуждестранните инвеститори е предвижданата институционална подкрепа, чрез създаване на целеви междуведомствени работни групи за улесняване контактите с администрацията и за подпомагане успешната реализация на проекта. Стратегическа задача в краткосрочен аспект е прилагането на практика на всички механизми, предвидени в закона.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.3. (2) - СТР. 16
Конкретни мерки за приемането на acquis по области
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ І
Попълване празнините в националното законодателство и привеждането му в съответствие с правото на ЕО
България постигна забележителен напредък в процеса на сближаване на националното законодателство с правото на ЕО през последната година. Въпреки това все още съществуват празнини, голяма част от които бяха отбелязани в Становището на ЕК по молбата на България за членство в ЕС. В тази връзка България си постави следните задачи:
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ ІІ
Въвеждане и прилагане на правилата на Общия пазар
След подписването на ЕСА, в България бяха приети редица закони и актове на вторичното законодателство, съдържащи правилата на Общия пазар. България направи крачка напред в присъединяването и сега е необходимо акцентът да бъде поставен върху въвеждане и прилагане на механизмите за прилагане на националното законодателство в съответствие с административната система на България:
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ ІІІ
Подобряване на административното сътрудничество
В изпълнението на тази стратегическа цел, България си поставя следните задачи:
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ ІV
Въвличане на крайния потребител на Общия пазар
Предназначението на Общия пазар е да предложи на бизнесмените и гражданите всички преимущества, които дават четирите свободи - свободно движение на услуги, свободно движение на капитали, свободно движение на хора и свободно движение на стоки. Законодателната рамка и структурата по прилагане биха послужили единствено, ако има положителен практически ефект във всекидневния живот на гражданите и икономически оператори. Във връзка с това България си поставя следните задачи:
Основните дейности на Комитета по стандартизация и метрология са насочени към подготовка икономиката на страната за интегриране в единния пазар на ЕС и предотвратяване на пречки в търговията чрез поетапно въвеждане на техническите норми, стандарти и процедури за оценяване на съответствието на българското законодателство и практика с общите достижения на правото на ЕО - acquis communautaire.
Действащото в сектора законодателство не може да осигури европейските условия за производство, сертификация и реализация на стоките. Затова в краткосрочен аспект се нуждаем от конкретна техническа и консултантска помощ за приемане и прилагане на новото законодателство, на първо място за въвеждане на принципите на доброволната стандартизация и задължителните технически норми. В краткосрочен аспект е необходимо съдействие за ускоряване на започналия процес на хармонизиране на българските стандарти в области, в които реално се осъществява търговския обмен с ЕС, както и за развитие на системата за оценяване на съответствието. Това ще помогне на страната да започне преговори с ЕК за подписване на Европейско споразумение за оценяване на съответствието, за взаимно признаване на резултатите от изпитванията и сертификатите, ще улесни търговския обмен и свободното движение на стоки. Краткосрочната помощ ще бъде насочена и към засилване на институционалните възможности и изпълнение на препоръките, дадени в документа Agenda 2000, за развитие на нови дейности в сектор "Стандартизация и метрология", като контрол и наблюдение на пазара.
В средносрочен план ни предстои уеднаквяване на техническото законодателство, свързано с изпълнение на предвидените в глава 2 на Бялата книга мерки на 1-ви етап. Въвеждането на основните директиви в българското техническо законодателство и прилагането на хармонизирани стандарти ще осигурят свободен достъп на българските стоки на европейския пазар и ще уеднаквят условията за производство и реализация с тези на ЕС. Конкретната техническа помощ е необходима за хармонизиране на българските стандарти и въвеждане на основните норми на ЕС, свързани с вътрешния пазар. Освен това секторът се нуждае от инвестиционна подкрепа, която ще бъде насочена за изграждане и адаптиране на българските изпитвателни лаборатории към европейските изисквания с цел осигуряване достъп до европейския и международни пазари. Съвременното изпитвателно оборудване не може да се осигури с бюджетни средства, а без него е невъзможно да се реализира българската продукция, дори и при хармонизирани изисквания за промишлените и селскостопанските продукти.
Инвестиционната помощ ще бъде използвана и за подмяна на национални еталони в метрологията, които са безнадеждно остарели и се явяват пречка за осъществяване на проследимостта на измервания в страната, включително в области, засягащи интересите на потребителите, безопасността и здравето на хората.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ.1.2. (1) Свободно движение на стоки - СТР. 1
Уреждането на обществените отношения в проектирането и строителството чрез сближаване на нормативната ни уредба по строителството с нормативните актове на ЕО е една от стратегическите цели, залегнала в основата на прехода към пазарна икономика. В тази връзка трябва да се изпълнят и задълженията ни по Стратегията на България за прилагане препоръките на Бялата книга чрез сближаване на нормативната ни уредба по строителството с Директива на Съвета 89/106/ЕЕС от 21.12.1988 г. за уеднаквяване на законите, наредбите и административните разпоредби на страните-членки по отношение на строителната продукция (изделия), изм. с Директива 93/68/ЕЕС от 30.08.1993 г. - в изпълнение на Мерките за първи етап, подраздел ІІ. Директивите за нов подход към раздел 2. Свободно движение и безопасност на индустриалните изделия от Стратегията на България и други нормативни актове на ЕО.
Законът за устройство на територията и строителството, подзаконовите нормативни актове към него и въведените хармонизирани европейски стандарти ще създадат необходимата нормативна основа за:
1.Свободно движение на строителните материали и изделия и извършване на проектантски и строителни услуги.
2.Изграждане на строежи, които създават благоприятни, здравословни, екологични и безопасни условия при тяхното обитаване и ползване, удовлетворяващи основните изисквания към строежите на Директива 89/106/ЕЕС.
3.Реализиране на строителните инициативи по ясни регламенти и процедури, ограничаващи бюрократизма и ненакърняващи интересите на инвеститорите и другите участници в инвестиционния процес.
4.Охраняване правата на юридическите и физическите лица от незаконосъобразни действия и от последиците на неправомерно издаваните индивидуални административни актове във връзка със строителството.
5.Ефективен контрол на проектирането и строителството чрез контролна система, включваща архитектурно-строителна експертиза на проектите, независим технически надзор в проектирането и строителството и държавен териториалноустройствен и строителен контрол.
6.Създаване на специфични правила и процедури за възлагане на обществените строителни поръчки с държавни и общински средства като условия за ефективно изразходване на обществените средства при наличие на откритост и гласност на възлагането и ограничаване на възможностите за корупция.
Строително-техническите норми, съобразно установената практика в нашата страна и практиката на ЕС /ролята играят тълкувателни документи към Директива 89/106/ЕЕС, които се издават от Комисията към ЕС/, ще се издават като технически нормативни актове от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
При необходимост в Закона за устройство на територията и строителството в съответствие с Директива 93/37/ЕЕС за уеднаквяване на процедурите за предоставяне на държавни поръчки за работа (строителство и инженеринг) ще се регулират специфичните отношения, свързани с възлагането на обществени поръчки по проектирането и строителството. До влизане в сила на Закона за устройство на територията и строителството се предвижда одобряване на изменение и допълнение на действащия Закон за териториално и селищно устройство с оглед създаване на нормативни основания за издаване на подзаконовата нормативна уредба, свързана с въвеждане на законодателството на ЕО.
Към настоящият момент са изработени част от подзаконовите нормативни актове, свързани с въвеждане на Директива 89/106/ЕЕС и др. След тяхното одобряване ще се организира прилагането им в практиката.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ.1.2. (2) Свободно движение на стоки - СТР. 4
Съществуващата нормативна уредба в основните пунктове на изискванията на ЕС и СЗО за лекарствена политика на държавите е хармонизирана с Европейското законодателство.
В контекста на предстоящото въвеждане на здравно-осигурителната система структурно - определящи насоки в областта на лекарствената политика са:
Тези базови стъпки водят към основните цели - осигуряване на наличност на лекарствени средства по всяко време и тяхната достъпност за цялото население, както и гарантиране на ефективно, безопасно и качествено медимекаментозно лечение. Преструктурирането на фармацевтичния сектор, в частност фармацевтичната индустрия, в съответствие с GMP и гарантиращата качество контролна система ще увеличи шансовете за експорт и намиране място на международния пазар.
Особено важно за е въвеждането в българското законодателство и прилагането на практика на изискванията на ЕС за лекарствата с приложение в хуманната и ветеринарната медицина. По оценката, дадена в становището на ЕК за България (Аgenda 2000) в тази област има значителен напредък. През 1998 г. трябва да завърши проверката на съответствието на българското законодателство с изискванията на ЕС и да бъде изработена Наредба за въвеждането на директиви 91/356/ЕЕС и 91/412/ЕЕС за GMP, както и да започне нейното прилагане. По предварителни експертни оценки за пълното прилагане на тези директиви са необходими инвестиции на стойност над 100 млн. долара.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ.1.2. (3) Свободно движение на стоки - СТР. 8
Основната цел в присъединяването на България към ЕС в областта на движението на капитали е пълната либерализация на движението на капитали и уеднаквяване на правилата в тази област с тези на ЕС.
При разработването на законодателството в тази материя се отчитат задълженията, произтичащи от присъединяването и забраняващи ограничаването на движението на капитали между страните - членки на ЕС и между тях и трети страни. Българската Конституция предвижда чуждестранните капитали да имат същата правна закрила както капиталите на собствените граждани и дружества. Чуждестранни лица могат да държат сметки в лева и чуждестранна валута. Учредяването на дъщерни дружества на инвестиционни дружества от ЕС става по общия ред на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Задача на движението на капитали е осигуряването на свободен внос и износ на капитали, свързани с директните инвестиции и ликвидирането и репатрирането на тези инвестиции или всяка печалба, произтичаща от тях.
Ангажиментите, свързани с капиталовата сметка по платежния ни баланс, касаещи финансовите услуги до голяма степен са свързани с изискванията за либерализиране движението на капитали. В тази връзка основната задача по преструктурирането на институциите следва да намери своето решение при подготовката на нов Валутен закон и неговото приемане. Концепцията в тази насока се изготви от работна група към Министерството на финансите и основните принципи, които следва да залегнат в проекта за закон са следните:
Новият Валутен закон ще бъде съобразен с действащите правила на ЕО за либерализация движението на капитали от и към страната, ще регламентира правилата за валутна търговия, търговията с чуждестранни ценни книжа и участието на чуждестранни лица на българския фондов пазар. В проектозакона следва да се промени съществуващия разрешителен режим за всички сделки с валута чрез поетапно преминаване към установяване на система за контрол и мониторинг върху движенията по капиталовата сметка. По този начин ще се изпълни изискването за създаване на унифицирани правила за достъп до националния пазар за местните и чуждестранни лица при равни условия.
Приетите през 1997г. изменения и допълнения в Закона за концесиите осигуряват равнопоставен достъп до обектите, представляващи изключителна държавна собственост, както за местните, така и за чуждестранните лица. Законът не предвижда никакви специални изисквания към чуждестранните инвеститори в тази област. Основният проблем е свързан с финансиране на дейността по предоставяне на тези обекти. В тази насока Правителството следва да приеме приоритетно правния механизъм за финансиране на концесионната дейност. Подготвен е проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, който предстои да влезе в сила през месец март 1998г. Независимо от бюджетните ограничения, държавата насочва част от приходите от концесиите в специален фонд "Покриване разходите по концесии", чиято основна цел е да обезпечи финансово изготвянето на нови предложения и анализи за разширяване на този пазар. Тази дейност се нуждае и от външно финансиране, което да допълва предвидените от държавата ни средства за навлизане на чуждестранни инвеститори в този неразработен пазар.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.3. (1) Свободно движение на капитали - СТР. 10
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.3. (2) Свободно движение на капитали - СТР. 11
Основа на свободното движение на услуги е забраната на дискриминация, най-вече на основата на националността, както и правилата за изравняване на различни национални законодателства. Голяма част от законодателството, което е приложимо по отношение на свободното движение на услуги се отнася до финансовите услуги.
Правителството на Република България /май 1997 г./ предприе сериозни мерки, които стабилизираха финансовия сектор в страната.
По-голяма част от българското законодателството в банковия сектор е съвместимо с изискванията на съответните директиви на ЕО. Основната регулативна рамка на България в областта на финансовите услуги се състои от Закона за банките, Наредба № 2 относно лицензирането на банки, Наредба № 8 за капиталовата адвекватност на банките и Закона за защита на влогове и сметки в търговски банки.
За постигане на пълно съответствие с Първа банкова директива, до края на 1998 г. ще бъде разработена и приета нова Наредба Nо.2 за издаване и отнемане на разрешения за извършване на банкова дейност с цел привеждане на условията и изискванията в съответствие с новите разпоредби на Закона за банките. В нея ясно ще се дефинират понятията: клон, страна по седалище, страна-домакин, контрол, предприятие-майка, дъщерно предприятие; конкретизиране на изискванията спрямо акционери на банки с и над 3% и 5% от капитала и др. Новата наредба ще отговаря по-пълно на изискванията установени с първа и втора банкови Директиви на ЕС и Директива 95/26/ЕЕС. Наредба No. 8 за капиталовата адекватност на банките съответства с Директива 89/299/ЕЕС за собствените средства. До края на месец март Наредбата ще бъде преведена и в съответствие и с Директива 89/647 за платежоспособността. За стабилизацията на банковия сектор и предотвратяване на възможността за възникване на системен риск в краткосрочен план се предвижда разработване на Наредба № 7 за големите вътрешни кредити. Тя ще бъде частично съобразена с Директива 92/121/ЕЕС за високата степен на експозиция.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.4. (1) Свободно движение на услуги - СТР. 13
Защита на влоговете
С приемането на Закон за гарантиране на влоговете в банките, който ще бъде в съответствие с Директива 94/19/ЕО, ще се отмени сега действащият временен Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, като ще отпадне пълната държавна гаранция върху влоговете в банки. Законът е насочен към равнопоставеност на субектите, като предвижда гарантиране на влоговете както на физически, така и на юридически лица, както на влогове в лева, така и на влоговете във валута. След създаване на законовата нормативна уредба предстои институционалното изграждане на предвидения в Закона гаранционен фонд, в който ще се натрупват средства за сметка на встъпителни и годишни премийни вноски. След приемане на закона ще се създаде съответната подзаконова вътрешна уредба на Гаранционния фонд, включително устав, правилник за дейността му и др., като се пренесе подходящ опит при приложението на Директивата за гарантиране на депозитите.
Мерки срещу изпирането на пари
Директивата на ЕО 91/308 от 10.06.1991 г. за предотвратяване на използуването на финансовата система за изпиране на пари е изпълнена с приетия през 1996 г. Закон за мерките срещу изпиране на пари. В същия закон съществуват и много неясноти и противоречия с актове на Общността. В края на 1997 г. бе изготвен нов Закон за мерките срещу прането на пари, който е включен в законодателната програма на Народното събрание за месец април. Законопроектът предвижда привеждане на понятието "изпиране на пари" в съответствие с действащата международноправна уредба, актуализиране и изчерпателно изброяване на лицата - адресати на мерките по закона и актуализиране на условията, при които сделките ще са предмет на идентификация. Административната структура за обезпечаване прилагането на закона се предвижда да бъде Бюрото за финансово разследване при Националната служба за борба с организираната престъпност при МВР. В закона ще бъде уреден режима за международно сътрудничество при разследване на престъпленията по "изпиране на пари" и конфискация на "мръсни пари". След приемане на нов Закона за мерките срещу изпирането на пари, БНБ ще приеме Наредба по прилагането на закона, а търговските банки изменения в сега съществуващите вътрешни правила по отношение "прането на пари". Контролните органи на лицата по чл. 3 също ще приемат наредби за прилагането на мерки за предотвратяване и разкриване "изпирането на пари", а всички лица по чл. 3 от Закона - вътрешни правила.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.4. (5) Свободно движение на услуги - СТР. 20
Застраховане
Законодателните промени от 1989 г. насам позволиха създаването на застрахователни дружества от частния сектор. Законът за застраховането е в сила от 1997 година. Заедно със закона за Чуждестранните инвестиции, Законът за застраховането регулира материята, свързана с българските и чуждестранни застрахователни дружества.
В Становището на ЕК по молбата на България за членство в ЕС е отбелязана необходимостта от създаването на застрахователен пазар, характеризиращ се с лоялна конкуренция и необходимостта от създаване на мерки за гарантиране на прозрачността на частния застрахователен сектор.
Законодателна дейност в краткосрочен план ще продължи с изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането в частта за застрахователните посредници и привеждането му в съответствие с Директива 77/92/ЕЕС, както и в частта му, касаеща засилване правомощията по упражняване на контрол от страна на Дирекцията за застрахователен надзор.
Краткосрочен приоритет е и приемането на Закон за гарантиране на експортното застраховане, който ще бъде изработен от Министерство на търговията и туризма. В изпълнение на закона през 1998 г. ще бъдат създадени "Българска агенция по експортно застраховане" АД и Междуведомствен съвет по експортно застраховане към Министерски съвет. Реалното прилагане на закона - извършването на застраховане за сметка на държавата на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги, се предвижда в средносрочен аспект /1999 г./, поради необходимостта от определяне в годишния закон за държавния бюджет на средства за изплащане на застрахователни обезщетения.
За усъвършенстване на застрахователния режим в България и запълване на празнините в националното законодателство от гледна точка на съответствието му с правото на ЕО в тази област, в средносрочен план са предвидени:
Промени в Закона за облагането на доходите на физическите лица. Целта е уеднаквяване на българското законодателство в областта на данъчното облагане на получените от застрахованите лица застрахователни обезщетения и въвеждане на данъчни облекчения за лицата, сключили застраховки по "живот".
Нов Закон за застрахователните дружества. Законът следва да уреди: статута на застрахователите - правна форма, условия за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност; капитал, технически резерви, инвестиции; граници на платежоспособност; гаранционен капитал; изисквания към лицата, управляващи застрахователни дружества, преобразуване, ликвидация, несъстоятелност. Целта е постигане на стабилност на застрахователния пазар с оглед защита на интересите на застрахованите лица, привличане на чуждестранни инвеститори.
Нов Закон за посредниците в застраховането. Законът следва да уреди материята за посредничеството в застраховането.
Нов Закон за държавния надзор в застраховането. Законът следва да уреди статута и правомощията на държавната надзорна институция. Целта е ефективен контрол на застрахователния пазар, за установяване на стабилност на същия.
Нов Закон за задължителното застраховане. Законът следва да уреди обхвата на задължителните застраховки и общите условия за застраховане по тях. Целта е защита на интересите на застрахованите лица.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.4. (2) Свободно движение на услуги - СТР. 15
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.4. (3) Свободно движение на услуги - СТР. 17
Ценни книжа
Законодателството на Република България в областта на ценните книжа е съобразено изцяло с принципните изисквания на съответното законодателство на ЕС. Правната рамка в тази област е Закона за ценните книжа и фондовите борси и инвестиционните дружества от 1995, който обхваща основните изисквания на ЕС относно емитирането и търговията с ценни книжа и по-конкретно визира мерките, посочени в първия етап - Директива 89/298 ЕЕС относно изискванията за изготвяне, контрол и публикуване на проспект, при публично предлагане на ценни книжа, Директива 85/611/ЕЕС относно дружествата за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, Директива 88/627/ЕЕС относно разкриване на дяловото участие в дружество, чиито ценни книжа са приети за търговия на фондовата борса, 89/592/ЕЕС относно вътрешните лица и вътрешната информация. Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества обхваща и неключовата Директива 82/121/ЕЕС за регулярно публикуваната информация от допуснатите до официален пазар дружества. Учредяването на дъщерни дружества на инвестиционни дружества от ЕС става по Общия ред на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните посредници.
Разработените от Комисията по ценните книжа и фондовите борси и приети от Министерски съвет наредби по прилагането на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, а именно Наредба за капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници и Наредба за изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които непосредствено сключват и изпълняват сделките с ценни книжа, включват материята съответно на Директива 93/6/ЕЕС за капиталовата адекватност на инвестиционните фирми и кредитните институции и Директива 93/22/ЕЕС за инвестиционните услуги в областта на ценните книжа.
Материята, регулирана в Директива 79/279/ЕЕС, координираща условията за регистрация на ценни книжа, допуснати за търговия на фондовата борса, е предвидено в чл. 82, ал. 2 от ЗЦКФБИД да бъде уредена с подзаконов нормативен акт. Към момента тя е обхваната в определена степен от Правилника на "Българска фондова борса - София" АД.
В проектозакона за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, които ще бъдат гледани в Народното събрание до юли 1998 г., се предвиждат текстове уреждащи допускането на официален борсов пазар на ценни книжа от ЕС.
Банките - инвестиционни посредници от ЕС могат свободно да установяват свои клонове в България, тъй като те попадат под изискванията на реда за установяване на клонове на кредитни институции от ЕС, като се изисква единствено регистрация в Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
Независимо от началния стадий, пазарът на ценни книжа се развива бързо и се нуждае от мерки за по-доброто прилагане на нормативната база, като обучаване кадри, въвеждане на системи за надзор, създаване на благоприятна информационна среда.
Контролът върху пазара на ценни книжа се извършва от комисията по ценните книжа и фондовите борси, създадена 1996 г. от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.4. (4) Свободно движение на услуги - СТР. 18
Установяване на взаимно признаване на професионална квалификация представлява тип недискриминационна мярка за осигуряване основната свобода: свободно движение на хора. За настоящия момент въпросите относно правата на семействата на лицата, чиято професионална квалификация се признава, се регулират на двустранна основа и се базират на принципа на реципрочността. Мярката за осигуряване признаването на професионална квалификация се основава на Директива 89/48/ЕЕС от 1988г. за въвеждане на обща система за признаване на дипломи за висше образование, получени след завършване на образованието и професионалното обучение с продължителност не по-малко от 3 години, както и на Директива 92/51/ЕЕС от 1992г. за въвеждане на втора обща система за признаване на обучението и професионалното обучение, която допълва първата директива. Признаването на тази система се определя като полу-автоматично - това означава, че изискванията за образование и професионална квалификация не се различават съществено в страните, които взаимно ще признават професионална квалификация и не се налага адаптационен период. Друг вид мярка е автоматичното признаване на професионална квалификация, когато е налице минимално съгласуване на образованието и професионалното обучение и се прилага по отношение на професии, свързани със здравеопазването. По отношение на архитектите целта на разпоредбите не е сближаване на системите за образование, а въвеждане на критерий за признаване.
Правилата, регламентиращи професионалните дейности, са установени от националните законодателства, а те изискват професионална квалификация (дипломи, сертификати и др.) като основа да може да се практикува професията. От тази гледна точка, в областта на вътрешния пазар и взаимното признаване на професионалните квалификации, академичното признаване е само съставна част от постигането на взаимно признаване на регулираните и нерегулираните професии. За цялостното привеждане в съответствие на националните документи с директивите на Съвета, отнасящи се до регулираните професии, е необходимо сътрудничество между Министерството на образованието и науката и съответните водещи министерства за съответните професии - Министерство на здравеопазването, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и др. заедно с професионалните камари за изработване на предложение за текстове за конкретни промени в законовите и подзаконовите актове, за създаване на необходимите структури на национално ниво и за определяне на техните правомощия за извършване на процедурите по взаимното признаване на професионалните квалификации и лицензиране на правото на упражняване на регулираните професии.
Академичното признаване на професионалната квалификация като основа за взаимното признаване на регулираните и нерегулираните професии трябва да бъде приведено в съответствие с правото на ЕО. Специализиран правителствен орган в тази област е Министерството на образованието и науката, което си поставя във връзка със сближаването на законодателството с правото на ЕО и неговото приложение следните
ЦЕЛИ
Създаване на необходимите условия за подготовка на достатъчен брой компетентни специалисти с висше образование за нуждите на стопанската, социалната и духовната сфера в посока на изискванията за членство на Р България в ЕС; в тази посока се приети държавните изисквания за регулираните с Директивите на ЕО професии в областта на медицината и правото.
Краткосрочни дейности
Подготовка съвместно с компетентните министерства и професионалните камари на промени в законовите и подзаконовите актове и за създаване на необходимата национална структура за извършване на процедурите по взаимното признаване на професионалните квалификации. Етапите и сроковете за привеждане в съответствие на националните документи с Директивите на Съвета, отнасящи се до регулираните професии, са съгласно Хармонограмата за сближаване на законодателството.
Изменение и допълнение на Закона за висшето образование (1995). Промените се свързват с необходимостта от реформиране на системата на висшето образование в процеса на присъединяване. Предвижда се нов начин да бъде уредена законовата материя, свързана с оценяването и акредитацията на висшите училища, на механизмите на формиране на бюджета, на въвеждането на степенното висше образование, финансовите условия на обучение на студентите.
Разработване и приемане с постановления на МС на единни държавни изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени по специалности. За значителна част от специалностите от Държавния регистър проектите са готови и са в процес на съгласуване. Приети са единните държавни изисквания за специалностите при регулираните с директивите на ЕС професии в областта на медицината и правото и предстои подготовката и приемането на специалността "архитект".
Подготовка на проект за Постановление на МС за утвърждаване на промени в Държавния регистър на образователно-квалификационните степени в съответствие с изискванията на ЗВО и с международната квалификация на образованието.
Средносрочни дейности
Изпълнение на произтичащите задължения за България от Лисабонската конвенция (подписана от България на учредителната конференция през април 1997г.).
Подготовка на проект за Постановление на Министерския съвет за единните държавни изисквания за признаване на висшето образование, придобито в чуждестранни висши училища.
Осъвременяване на сега действащата нормативна база, свързана с признаването на документи за образование или отделни периоди -(степени) на висшето образование и подготовка на проекти на нови двустранни спогодби за взаимно признаване на обучението във висшите училища.
Развитие и прилагане във висшите училища на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) чрез разработване на съответни модули за обучение.
Развитие на дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и на Националния информационен център за академично признаване.
За цялостното привеждане в съответствие на националните документи с Директивите на Съвета, отнасящи се до регулираните професии се следват етапите и сроковете, посочени в Хармонограмата.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.5. (3) Свободно движение на хора - взаимно признаване на дипломи и професионална квалификация - СТР. 26
Относно регулираните с директивите професии:
Професия "архитект":
С нормативното регламентиране на техническата правоспособност (професионалната квалификация) на архитектите и инженерно-техническите кадри в проектирането и строителството ще се създадат необходимите предпоставки за взаимното признаване на дипломите и професионалната квалификация. Въвеждането на Директива на Съвета 89/48/ЕЕС за общата система за признаване на дипломите за завършено висше образование и обучение с продължителност най-малко 3 години, и на Директива на Съвета 85/384/ЕЕС за взаимното признаване на дипломи, сертификати и други документи, удостоверяващи придобиването на професионална квалификация в областта на архитектурата, ще се създадат условия за улесняване и ефективното упражняване на правото на установяване и свободата за предоставяне от архитектите и инженерно-техническите кадри на проектантски услуги и упражняване на инженерните строителни професии.
Проектирането и изпълнението на строежи с обществени средства ще се извършва при условията и по реда на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, който изисква като условие за участие в конкурсите и търговете кандидатите да отговарят на определени квалификационни изисквания в съответствие с Директива 93/37/ЕЕС за уеднаквяване на процедурите за предоставяне на държавни поръчки за работа (строителство и инженеринг). Квалификационните изисквания на участниците при възлагането на обществени поръчки в областта на проектирането и строителството ще се регламентират със Закона за устройство на територията и строителството. Условията и редът за определяне на квалификационните изисквания чрез лицензиране ще се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която ще се приложат Директива на Съвета 89/48/ЕО от 12.12.1988г. за общата система за признаване на дипломите за завършено висше образование, връчвани при завършване на професионалното образование и обучение с продължителност най-малко 3 години, доп. С Директива на Съвета 92/51/ЕО от 18.6.1992г. и Директива на Съвета 85/384/ЕО от 10.6.1985г. за взаимно признаване на дипломи, сертификати и други документи, удостоверяващи придобиването на професионална квалификация в областта на архитектурата.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.5. (1) Свободно движение на хора - взаимно признаване на дипломи и професионална квалификация - СТР. 22
Професия "медицина"
По отношение улесняването на свободното движение на кадрите с медицинско образование и взаимно признаване на дипломите и професионалната квалификация Министерство на здравеопзавнето работи в две направления:
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.5. (2) Свободно движение на хора - взаимно признаване на дипломи и професионална квалификация - СТР. 24
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.5. (4) Свободно движение на хора - взаимно признаване на дипломи и професионална квалификация - СТР. 26
През 1998 г. Министерството на търговията и туризма внесе проект на Закон за защита на конкуренцията, чието приемане предстои през м. април.
Целта на законопроекта е да усъвършенства националния режим за защита на конкуренцията като го хармонизира с действащия в Европейския съюз и гарантира приложението на принципите на свободната и лоялната конкуренция между всички стопански субекти.
Предмет на закона е защитата срещу споразумения, решения и съгласувана практика, злоупотреба с монополно или господстващо положение, концентрация на стопанската дейност, нелоялна конкуренция и други действия, които имат за цел или резултат предотвратяване, органичаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.
Законопроектът съответства напълно на текстовете на първичното и вторичното право на ЕС, предвидени в Мерките за етап първи по сближаване на законодателството в частта"Конкуренция".
Приоритет в дейността на основната институция, на която е възложено изпълнението на закона, Комисията за защита на конкуренцията, ще бъде ефективното прилагане на разпоредбите на новото законодателство. На основата на предвидените разширени правомощия тя ще противодейства на споразумения, решения и съгласувана практика, които ограничават конкуренцията, ще контролира концентрациите на стопанската дейност, за да не се допусне установяване или засилване на господстващо положение, ще санкционира участниците на пазара, които злоупотребяват с монополното или господстващо положение или извършват действия, съставляващи нелоялна конкуренция. Задача на Комисията ще биде участието в разработването или изменението на действащото национално законодателство, с оглед подчиняване дейността на държавните монополи с търговски характер и на предприятията със специални и изключителни права на общите правила на конкуренцията, либерализиране на пазара и премахване на бариерите за навлизане на нови участници. Приоритет ще бъде и утвърждаването на "конкурентна култура" сред участниците в стопанската дейност.
В средносрочен аспект (1999-2001г.) се предвижда хармонизиране на политиката и практиката в областта на конкуренцията с практиката на Европейската комисия и Съда на ЕО. На този етап Комисията за защита на конкуренцията ще приеме решения за групово освобождаване на някои категории споразумения и решения, за да инкорпорира в националното право множеството регламенти, които действат в ЕС относно дистрибуторските договори, договорите за сътрудничество и специализация, договорите в областта на интелектуалната собственост.
В отделните области се предвиждат законодателни мерки за защита на конкуренцията и механизми за тяхното прилагане - аудиовизия, далекосъобщения и др. С новите закони за далекосъобщенията и за пощенските съобщения се урежда отделянето на политиката (правителствен орган) от регулирането и контрола (независим регулаторен орган), постепенна либерализация и условия за свободна конкуренция. Либерализирането на пазара и защитата на конкуренцията по-конкретно ще се изрази в преструктуриране на съобщителния пазар (приватизация на Националния далекосъобщителен оператор БТК - ЕАД и на РП - ЕАД) в краткосрочен аспект, и в развитие и либерализиране на пазара на съобщителните услуги (равнопоставеност на участниците в пазара на съобщителни услуги, преминаване към разходно-ориентирани цени, обявяване на конкурси и предоставяне на концесии и лицензии на оператори) в средносрочен план.
Проблемът за държавните помощи, нарушаващи или застрашаващи конкуренцията и търговските отношения, е нов за нашата страна. На настоящия етап съществуват редица проблеми при изпълнението на поетите задължения от нашата страна за контрол на държавните помощи, които са предизвикани от липсата на: национална стратегия и политика по отношение на държавните помощи; правила за прилагане на държавните помощи, съгласувани с Европейската комисия; съответна нормативна уредба в българското законодателство; национална система за наблюдение и контрол на държавните помощи; инвентарен списък (inventory) на предоставените вече държавни помощи, подготвени кадри в областта на държавните помощи, информационно обезпечаване на дейността и др.
За изпълнението на задачите в областта на държавните помощи, Министерството на финансите, на което са възложени от Министерския съвет функциите да наблюдава, контролира и нотифицира държавните помощи, ще се нуждае от консултантска и техническа помощ за: изготвяне на проект за нотификация на субсидиите и изравнителните мерки по т.25.1 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки със СТО (WTO); подготовка и издаване на информационни материали за държавните помощи, с оглед по-голяма информираност и прозрачност по тези въпроси; финансиране на превода на официалните документи по държавните помощи; обучение на кадри от системата за наблюдение на държавните помощи чрез организиране на семинари и квалификационни курсове и др.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.6. Конкуренция и държавни помощи - СТР. 33
През януари 1997 г. беше обнародван приетият Закон за възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОП).
При прилагането на закона, от една страна, се срещат множество процедурни затруднения, а от друга - същият не е в необходимото съответствие с правото на ЕО. Последното е констатирано и в становищата на експерти от ЕС.
Затрудненията по прилагането на закона наложиха изработване на проект за неговото изменение и допълнение в областта на държавните и общински поръчки за работа (строителство и инженеринг). Въпреки че предлаганият проект за изменение и допълнение на закона е предназначен за отстраняване на повечето слабости и за привеждане на по-пълното му съответствие с правото на ЕО, смятаме, че е по-целесъобразно да се изработи цялостен нов Закон за възлагане на обществени поръчки (ЗВОП).
Същевременно, към момента на присъединяване на Република България към Споразумението по държавните поръчки в рамките на СТО, законодателството следва да бъде съобразено с изискванията на това споразумение и ангажиментите на Република България, отразени в Приложенията към споразумението.
Със ЗВОП ще се осигурят възможности за:
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.7. Държавни поръчки - СТР. 35
Интелектуална собственост
Законът за авторското право и сродните му права, приет през 1993 г., следвайки съвременните тенденции дава закрила на възможно най-широк кръг обекти на авторско право и сродни права.
В началото на текущата година бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (обнародван, ДВ бр. 10 от 1998г.). Новите положения са насочени към повишаване ефективността от приложението му и преодоляване сериозния проблем с непозволеното използуване на обекти на интелектуална собственост. Основно промените са в две посоки - актуализиране размера на санкциите по чл. 97 ЗАПСП и въвеждане на бандеролни стикери с оптическа защита за всички звуко- и видеоносители, съдържащи обекти на авторско или сродно право. .
В посока да се създадат предпоставки за снижаване нивото на пиратство в областта на интелектуалната собственост, са и направените изменения и допълнения в ПМС N 87/96 за контрола върху използуване на обекти на авторското право и сродните му права и лицензиране производителите на компактдискове ("Държавен вестник"бр.14 от 1998) изменения и допълнения.
Създаденият с него режим на регистрация и удостоверяване правата и поръчките за производство на закриляни обекти, бе допълнен и разширен с изискването производството на компактдискове да се извършва единствено от лица, лицензирани за това, по реда на Постановлението.
Към преодоляване проблема с неправомерното използуване на чужда интелектуална собственост е насочено и създаването на Съвет за закрила на авторското право и сродните му права към Министерския съвет, като орган за координация на дейностите и мерките, предприемани от държавните институции срещу незаконното използуване на обекти, закриляни по ЗАПСП ( ПМС N 120 от 1997г., обн.ДВ, бр.27 от 1997г.).
Стратегически цели
Независимо от изтъкнатите по-горе промени в законодателството на страната ни в областта на интелектуалната собственост, все още са налице известни недостатъци, както по отношение нормативната база, така и в нейното прилагане на практика.
За тяхното преодоляване и в съответствие с предвиденото в чл. 67 от Европейското споразумение за асоцииране на Р България към ЕС, Министерството на културата си поставя две основни стратегически цели:
Предстоящи задачи
Краткосрочни задачи
Очакван ефект от въвеждането на бандеролните стикери - намаляване до минимум възможностите за злоупотреба с чужд интелектуален продукт. Прилагането и ще се осъществява със сътрудничеството на Българската стопанска камара и Министерството на финансите.
Очакван ефект от приложението - прекратяване възможността за производство на компактдискове от производители, на които е отказан или е отнет лиценз за производство.
4. Въведен е регистрационен режим при износ на звуко-, видеоносители и софтуер върху CD-ROM (ПМС 493 от 23.121997г. за режима по вноса и износа, обн. ДВ бр. 126 от 1997г., в сила от 01.01.1998г.). Издаването на удостоверенията за износ се извършва от Министерството на търговията и туризма, след удостоверяване на регистрация по реда на цитираното по-горе ПМС 87/96 в Министерството на културата.
Средносрочни задачи
Представен за одобрение пред ЕК е проект за отпускане на субсидия в размер на 500 000 ECU. Средствата от него са планирани за оборудване на управление "Авторско право" при Министерството на културата. Предложено е и обучение на служителите, непосредствено прилагащи мерките за борба с нарушенията в областта на интелектуалната собственост, организиране на семинари за обучение на правоприлагащите органи, финансиране на програми за пропагандиране и разясняване обществената значимост на проблематиката, техническо подпомагане.
Завършване реорганизацията на управление"Авторско право".
Продължаване обучението на служителите в него.
Продължава дейността на Съвета за закрила на авторското право и сродните му права. Работата му изисква и е насочена да осигури тясно взаимодействие и сътрудничество между отделните държавни институции - МК, МП, МВР, МФ, МППЕИ, МТТ, МОН, МЗ, ГУ "МИТНИЦИ", ГУ "ДАНЪЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ", ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА, ДНП, НСС, ангажирани под една или друга форма със закрилата на интелектуална собственост.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.8. (1) Интелектуална и индустриална собственост - СТР. 38
Индустриална собственост
Законодателните инициативи на Патентното ведомство на Република България за 1998 - 2000 год. са базирани на мерките в Бялата книга по подготовка на Асоциираните страни от ЦИЕ и на ангажиментите, поети от страната ни по СА. Тя е насочена към сближаване на нашето законодателство с това на ЕС в областта на закрилата на индустриалната собственост и за осигуряване на необходимите условия, механизми и институции за прилагане на това законодателство. Хармонизирането на правната уредба и развитието на институциите ще се провежда в няколко направления - присъединяване на Р. България към международни и регионални договори и конвенции, изменение на съществуващите и подготовка на нови закони и двустранно или регионално сътрудничество.
Република България е ратифицирала основните конвенции и договори в областта на индустриална собственост.
В края на 1997 год. Р. България изрази своето намерение да се присъедини към Европейската патентна конвенция от 5 октомври 1973 год. (Мюнхенската конвенция). Един от основните приоритети на Патентното ведомство е актуализирането на Закона за патентите в сила от 1993 г. и подготовката за пълноправно членство в Европейската патентна конвенция.
Други международни приоритети на Патентното ведомство са:
За актуализиране на националното законодателството в областта на индустриалната собственост и за предоставяне на закрила на ниво, адекватно на правото на Европейския съюз, Патентното ведомство в своята краткосрочна законодателна програма е предвидило финализирането на:
- Закон за марките и географските обозначения;
- Закон за промишления дизайн; и
- Закон за закрила на топологиите на интегралните схеми;
Материята по закрилата на марките, географските обозначения и промишления дизайн се отнася пряко до свободното движение на стоки и услуги и нейното регламентиране в съответствие с правото на ЕС е едно от основните изисквания към страната ни. Една от първостепенните задачи на Патентното ведомство е подготовката и приемането на нови Закон за марките и географските обозначения и Закон за промишления дизайн, които да са в съответствие с правото на Европейския съюз и да гарантират инвестициите и развитието на пазарната икономика. В момента тези проектозакони са в заключителна фаза на разработка в Патентното ведомство.
В настоящият момент не съществува законова уредба за закрила на топологиите на интегралните схеми. Патентното ведомство е в подготовка на проектозакон за закрила топологиите на интегралните схеми, напълно хармонизиран с Директивата на общността 87/54/ЕЕС и с Договора за закрила на интелектуалната собственост по отношение на интегралните схеми - Вашингтон 1989 .
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.8. (2) Интелектуална и индустриална собственост - СТР. 40
Възприемането на правото на ЕО в областта на дружественото право е от особена важност, доколкото регламентира правноорганизационните форми за извършване на търговска дейност, т.е. статута на пазарните субекти. Действащата уредба по Търговския закон е съобразена в по-голямата си част с влезлите в сила директиви на Европейската общност в материята на дружественото право. Необходимо е обаче да се идентифицира точната степен на съответствие, респективно необходимостта от допълнения или изменения относно институтите, които се нуждаят от по-прецизна регламентация и хармонизиране. Основните несъответствия са в следните насоки: принципа на равното третиране на акционерите, увеличаването и намаляването на капитала в акционерните дружества, уредбата на клоновете на чуждестранните юридически лица, доразвиване уредбата на публичността на търговците, детайлно регламентиране на правния режим на преобразуванията на търговски дружества.
Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция е възложило експертиза за съответствието на дружественото право с правото на ЕО, резултатите от която ще са готови през м.май 1998г. До края на 1999г. следва да бъдат направени съответните промени в действащото законодателство.
Средносрочен приоритет е приемането на единна кодификация на гражданското законодателство. С оглед на привеждането на гражданското право в съответствие с европейското като основен акцент е предвидено създаването на нова уредба на материята за отговорността за вреди, в т.ч. отговорността за вреди от дефектни продукти.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.9. Гражданско и дружествено право - СТР. 42
През 1996 г. влязоха в сила Договорът за асоциирането на Република България към Европейския съюз и Стратегията на България за прилагане препоръките на Бялата книга за подготовка за интеграция във Вътрешния пазар