НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА
ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОСТИЖЕНИЯТА НА ПРАВОТО НА ЕО
(Acquis communautaire)
Съдържание:
1.Същина на Националната програма
2.Съотношение на Националната програма с други документи
3.Структура на Националната програма
4.Наблюдение и контрол на Националната програма
2.Борба срещу корупцията и организираната престъпност
3.Зачитане на основните права и и индивидуални свободи на гражданите и защита на малцинствата
1.Структурни промени в промишлеността
2. Либерализация на търговията
ІІІ.СПОСОБНОСТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ЧЛЕНСТВО
Конкретни мерки за приемане на acquis communautaire по области
3.Икономически и финансови въпроси
5. Икономическо и социално сближаване
6. Качество на живота и околна среда
7. Правосъдие и вътрешни работи
ІV. ИНСТИТУЦИОНАЛНА И АДМИНИСТРАТИВНА РЕФОРМА
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА
ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОСТИЖЕНИЯТА НА ПРАВОТО НА ЕО
(Acquis communautaire)
Националната Програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност , наричана по-долу за краткост Национална Програма, е правно-технически инструмент за реализиране стратегическата цел на Република България - присъединявано на страната към ЕС.
Националната Програма представя концепцията на правителството на РБ за:
- съдържанието,
- етапите в осъществяването,
- управлението,
- координирането и контрола на процеса на възприемане на достиженията на правото на ЕО (Acquis communautaire) и е израз на волята на страната за присъединяването й към ЕС.
Тя представлява динамичен план за действие(rolling plan), разпределен в краткосрочен (1998 г .) и средносрочен (1999-2000 г.) аспект. Задачите са разположени във времето по начин така, че изпълнението на предшествуващите е предпоставка за изпълнението на следващите. В този план отдалечените във времето задачи постепенно се превръщат в краткосрочни приоритети или се изменят съответно на конкретните нужди и евентуално изменени условия.
Националната Програма е "отворена" и следва да бъде постоянно допълвана с нови приоритети, които се налагат в хода на постигането на целите й.
Националната Програма представлява работещ план за координация между РБ и ЕС във всеки конкретен момент.
Националната Програма е и обосновка на исканията за финансова подкрепа от ЕС.
Националната Програма е едно от средствата за постигане на целите на Споразумението за асоцииране.
Националната програма се базира на Становището на Комисията, като прави преглед на извършеното през изминалите месеци до 01.03.1998 г. и се концентрира върху краткосрочните и средносрочните приоритети на страната.
Изключително важна роля за успешното развитие на процеса на приемане на acquis има успешното създаване и ефективно функциониране на механизъм за наблюдение и контрол на този процес. Политиката на правителството за усъвършенствуване на българското законодателство, както и оценката и контролът върху приемането и прилагането на достиженията на правото на ЕО, е основна задача на всички държавни институции, отговорни за осъществяването на тази политика. В това отношение особена роля има Съветът по европейска интеграция към министъра на външните работи, като основна междуведомствена структура, координираща дейността на всички държавни ведомства, действуващи в тази сфера. Съветът по европейска интеграция проследява и прави оценка на въздействието на европейската интеграция върху отделните сектори и в своята дейност е подпомогнат от Комитета по европейска интеграция и работните групи, създадени по силата на ПМС No. 287 от 10.07.1997 г.
В допълнение към така създадения механизъм за наблюдение и контрол е необходимо да се прецизира наблюдението и контрола върху правната евроинтеграция като специфична част от европейската интеграция като цяло. Тази специфична експертна дейност може да се осъществява по няколко взаимно допълващи се начина:
1.Чрез националната хармонограма и таблиците на съответствие, чиято редовна актуализация представлява най-бърза и точна снимка на съществуващата степен на сближаване на българското законодателство с правото на ЕО по области.
2.Изграждане на специализирани експертни групи, които да установят степента на съответствие на съществуващото законодателство и да изпълняват консултативна роля при изработването на нови законопроекти.
3.Анализ на влиянието на сближаването във всеки отделен сектор, който министерствата и другите ведомства следва редовно да представят в Съвета по европейска интеграция.
4.Редовни (двумесечни) доклади за хода на изпълнението на Националната програма за приемане на acquis. Докладите се изготвят от МППЕ въз основа на анализите на министерствата, заключенията на експертните групи и Националната хармонограма и се представят за обсъждане в Съвета по европейска интеграция.
5.Институционално укрепване на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция в качеството му на национален експерт по въпросите на сближаването и национален координатор на връзките с Бюрото за техническо подпомагане и обмен на информация (TAIEX).
По така изложеният начин ще могат да се съчетаят пълноценно функциите на политическия координатор на цялостната европейска интеграция в лицето на Министерство на външните работи и експертния координатор на сближаването на законодателството в лицето на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция и ще може да се осъществи цялостно наблюдение и контрол върху изпълнението на Националната програма за приемане на достиженията на европейското право като изключително важна предпоставка за бъдещото присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Политическите и икономически изисквания, които Република България трябва да удовлетвори преди приемането си в Европейския съюз (ЕС), са формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 година. Това са стратегическите цели, чието достигане Р България преследва като условие за присъединяване към ЕС, а именно:
Наред с Копенхагенските критерии пред Р България Становището на Комисията от юли 1997 година поставя и следните допълнителни изисквания:
Присъединяването на Република България към ЕС е основен приоритет на новото българско правителство (избрано през април 1997). Постигането на тази цел не е конюнктурно политическо развитие, а е приоритет, по който е налице консенсус на всички основни политически сили. По отношение на това присъединяване е налице и съответствие между позицията на политическото представителство и широката обществена нагласа. Дейността на държавните институции по подготовката за присъединяване към ЕС е конкретно регламентирана в акт на Правителството (ПМС №287/10.07.1997 за създаване на механизъм за координация на дейността по подготовката на Република България за присъединяване към ЕС). Общите приоритети в тази насока се съдържат в Програмата на правителството до края на неговия мандат (Програма 2001).
Оценката на Европейската Комисия за положението към месец юли 1997 година е, че Р България е изградила демократични институции и тяхната стабилност изглежда безспорна, както и че страната е на път да удовлетвори политическите условия за членство, формулирани от Европейския Съвет в Копенхаген.
При това Европейската Комисия прави следните конкретни препоръки:
Българските държавни институции са стабилни и "работят гладко", както се констатира в Становището на Комисията от юли 1997г. Последователно се спазва принципът за разделение на властите, при добро ниво на координацията и сътрудничество между отделните институции. Продължават усилията за осигуряване на тяхното по-ефективно функциониране, както и за гарантиране на тяхната стабилност и независимост. Особено внимание ще се обърне върху утвърждаването на ролята на органите на местната власт и самоуправление и създаване на ефективен механизъм за координация с централните органи на изпълнителната власт.
Последователното прилагане на Правителствената стратегия за изграждане на модерна административна система на РБ ще доведе до съществен напредък в административната реформа. За реализация на стратегията ще бъде разработен общ организационен модел на административните структури в системата на изпълнителната власт и ще се създаде система за координация между органите на държавната власт. Предстои приемане на Закон за държавния служител, с който ще се утвърди и гарантира статутът на държавните служители с цел осигуряване на професионално и стабилно функциониране на държавния апарат като цяло. Прозрачността на промените в държавната администрация ще бъде осигурена чрез провеждане на активна информационна политика. От особено значение за постигане на целите на административната реформа е и усъвършенстването на механизмите и структурите за координация на многостранното и двустранно финансово и техническо съдействие по линия на международните институции, донори и организации.
Междувременно е създадена нормативната база за провеждане на реформа на съдебната система. Конституцията и Законът за съдебната власт от 1994г. предвиждат триинстанционна съдебна система в съответствие с общоприетите европейски стандарти. Българското правителство възприе като неотложен законодателен приоритет въвеждането на триинстанционното правораздаване. Приети бяха изменения в Гражданския процесуален кодекс и в Наказателния процесуален кодекс, които съответно регламентират триинстанционното правораздаване по граждански и наказателни дела. Те ще влязат в сила от 1 април 1998 година. Тяхното действие ще повиши ефективността на правораздаването и стабилността на влезлите в сила съдебни актове.
С приемането на Закона за Върховния административен съд се създаде нормативната основа на административното правораздаване. Неговото предназначение е да се осъществява ефективен съдебен контрол върху актовете на държавната администрация.
Създаването на нормативната база и изграждането на съответните съдебни институции е първата крачка в осъществяване на съдебната реформа. Оттук нататък усилията ще бъдат насочени към укрепване на правораздавателните органи и към тяхното ефективно функциониране.
Създаването на правова държава и на общество на ред и законност постави като основен приоритет в дейността на новото българско правителство борбата с организираната престъпност и корупцията. Народното събрание единодушно прие решение за мерки в тази насока, което е свидетелство за единомислието и единодействието на всички парламентарно представени политически сили.
В кратки срокове предстои да бъдат изготвени и приети национални стратегии за борба с организираната престъпност и корупцията и за борба с незаконния трафик, производството и търговията с наркотични и психотропни вещества и суровини за тяхното производство, както и национална програма за борба с корупцията. Краткосрочен приоритет е приемането на съвременно законодателство за борба с престъпността и корупцията на всички нива. Взето е решение за създаване на публичен регистър за ежегодно деклариране на доходи на лица, заемащи висши държавни длъжности. Предстои разработването и приемането на правила за поведение на служителите от държавната администрация и на частните фирми. Осъществява се активна дейност по изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, в рамките на която ще се реализира и междуведомствена координация на борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Ще се утвърждава ролята на Националната служба за борба с организираната престъпност.
Присъединяването на Република България към основните конвенции на Съвета на Европа в наказателната област е важна крачка към задълбочаване на сътрудничеството със страните-членки на ЕС в борбата срещу престъпността. България участва активно в подготовката на Конвенция на Съвета на Европа за борба с корупцията; в изготвянето на международноправни инструменти срещу корупцията в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Нашата страна подписа и Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки.
За прилагане на някои от посочените конвенции бяха предприети и ще се предприемат конкретни законодателни мерки на национално ниво. С последните изменения в Наказателния кодекс са криминализирани прането на пари и незаконното превеждане на лица през граница; инкриминирано е и са предвидени по-тежки санкции за организирането и ръководенето на престъпни групи, като същевременно е поощрен отказът от участие в тях и предаването на информация за тях. В Наказателно-процесуалния кодекс бяха подробно регламентирани защитата на свидетеля, използването на специални разузнавателни средства, правната помощ по наказателни дела и екстрадицията. За прилагане на Конвенция № 141 на Съвета на Европа през 1998 г. ще бъде приет нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, който ще замести този от 1996 г. Предстои да бъде криминализирано и даването на подкуп на чуждо длъжностно лице. Визираните законодателни мерки се предприемат в съответствие със стандартите на Европейския съюз и ще помогнат за задълбочаване на сътрудничеството в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Разпоредбите на Конституцията, включително тези които регламентират основните права и свободи на гражданите, имат непосредствено действие и съдебната им защита е гарантирана.
Република България е подписала и ратифицирала основните конвенции на ООН и Съвета на Европа в областта на правата на човека, както и Допълнителните протоколи № 1, 2 и 11 към нея.
С последните изменения на Гражданския процесуален кодекс от 1997 г. беше предвидена възможност за отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
С приемането на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност от 1997 г. бяха уредени достъпът, разкриването и използването на информация, съхранявана в документите на бившата Държавна сигурност. Действието на този закон пресича възможността да се фабрикуват нови материали и с тях да се бламират лица, които нямат връзка с бившите тайни служби. Това допринася за стабилността и консолидирането на гражданското общество, както и за гарантиране на индивидуалните права и свободи на личността.
Ще продължи утвърждаването на неправителствените организации като коректив и партньор на държавната и общинската администрация чрез включването им във формирането и осъществяването на политиката във всички сфери на обществения живот. За тази цел ще бъде извършен преглед и подготовка на специална уредба за създаването и функционирането на неправителствените организации.
Осигуряването на условия за нормално осъществяване на религиозните права и свободи ще бъде постигнато чрез изготвянето на ново законодателство по въпросите на религията и реда за регистрация на вероизповеданията и религиозните групи.
Безспорно е представителството на малцинствата в политическия живот. Една от парламентарно представените партии - Движението за права и свободи, представлява главно интересите на българските граждани, принадлежащи към турското малцинство. Следва да се отбележи, че членството в тази партия е открито за всички български граждани и не е ограничено по етнически критерии.
На 9.10.1997г. президентът на Република България подписа Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, и Конституционният съд потвърди нейната конституционосъобразност. Предстои ратифицирането на Конвенцията.
Реализира се целенасочена политика по отношение интегриране на малцинствените групи (главно на ромите) в обществото. В тази насока ще бъде разработена правителствена програма за интегрирането на ромското малцинство в обществото, като бъде отчетена неговата културна и етническа специфика. В системата на правоохранителните органи се извършва подготовка и реализация на програма за обучението на полицейските служители по защитата правата на човека и интегриране на малцинствените групи, вкл. на ромите. Ще продължи утвърждаването на ролята на Националния съвет по етническите и демографски въпроси като форум за диалог между правителствените структури и малцинствените организации.
За осигуряване на гаранции за защита на правата на детето ще бъде приет Закон за закрила на детето и ще се ускори подготовката за възприемането на инструментите на Съвета на Европа и законодателството на ЕС в тази област.
Във връзка със създаването на независими институции за защита правата на човека ще се разшири дискусията по въвеждането на институцията на омбудсмана.
Република България е ратифицирала Европейската Конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, както и Протокол № 1 и Протокол № 2 към нея. Българските власти осъществяват политика на тясно сътрудничество със създадения по Конвенцията Комитет против изтезанията с оглед изпълнение на задълженията на държавата по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
С измененията на Наказателния процесуален кодекс от 1997 г. е осигурена възможност за незабавно обжалване на мярката за неотклонение задържане под стража пред съответния първоинстанционен съд. Тези и някои други изменения досежно задържането под стража и процедурата по екстрадиция са приети в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека.
Приет е нов Закон за Министерството на вътрешните работи през 1997 г. С него се уреждат функциите на МВР и принципите, по които то работи, устройството на министерството, управлението и правата и задълженията на служителите му. Законът въвежда по-голяма прозрачност в работата на МВР. В закона изрично е предвидено, че дейността на МВР се осъществява въз основа на принципа на зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. С приемането на Закона за МВР правителството изпълни поетия ангажимент за засилване на гражданския контрол върху специалните служби. В закона изрично е посочено, че върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в закона органи. Гражданският контрол гарантира върховенството на гражданското общество над органите на МВР за поддържане на конституционния ред в страната. Един от основните принципи, въз основа на които се осъществява дейността на МВР по закон, е публичността. Укрепването на демократичния контрол върху дейността на специалните служби ще продължи чрез ясно разграничаване на правомощията на различните институции и различните форми на граждански контрол, широко използване на механизмите на парламентарен контрол и на възможностите на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на републиката, и прилагане на контролните механизми по отношение на специалните разузнавателни средства.
Европейският съвет в Копенхаген през 1993 година, определи условията за членство, на които трябва да отговарят асоциираните страни от Централна и Източна Европа. Икономическите критерии са:
Способността и решителността на България да възприеме и прилага достоянията на Общността има ключово значение за правилното развитие на пред-присъединителния процес. Съществуването висок консенсус по характера на промените в икономическата политика, които изискват членството в ЕС, и неотклонното осъществяване на икономическата реформа, въпреки натиска на заинтересовани групи, увеличават шансовете на страната ни да изпълни своите ангажименти във връзка с икономическите задължения за членство.
След политическата промяна от началото на 1997 година може да се отчете, че е постигнат нужния политически консенсус за изграждането на пазарноориентирана икономика. След периода на хиперинфлацията от края на 1996 и началото на 1997 година от 1 юли 1997 година в страната е въведен валутен борд и за осемте месеца на действие вече се наблюдава неговия стабилизиращ ефект в макроикономически аспект.
Правителството концентрира усилията си върху окончателно провеждане на структурна реформа, която включва: ускорен процес и приключване на приватизацията с оглед преструктуриране на собствеността във всички сфери на икономиката; ликвидиране на предприятията, реализиращи загуби в държавния сектор; възстановяване, приватизация и преструктуриране на финансовия сектор; преструктуриране на селското стопанство.
Приватизация
След забавянето на приватизацията през периода 1995 - 1996 година новото правителство постави като свой основен приоритет ускорена приватизация с цел преструктуриране на собствеността в икономиката. За целта бяха направени ред изменения в ЗППДОП с цел: а) премахване на излишното бюрократизиране на приватизационния процес и б) концентрация в пет отраслови министерства и Агенцията за приватизацията. Това доведе до конкретизиране на отговорността и значително ускоряване на касовото раздържавяване. Правителството ангажира на конкурсен принцип международни посредници и консултанти при приватизацията на най-големите и структуроопределящи предприятия.
Приключи междувременно и третата вълна на започналата през 1996г. масова приватизация. В резултат на това около 666 предприятия са преминали с над 67% от акциите си в частни ръце (около 8.85% от ДМА). В 747 предприятия собствеността е приватизирана в размер над 50%, което представлява около 10.8% от дълготрайните материални активи на всички държавни предприятия. Отменени бяха ограниченията за търгуване с придобитите акции от дружествата в масовата приватизация и бяха допуснати за търговия на фондовата борса.
В резултат на касовата и масовата приватизация общият дял на приватизираните ДМА в края на 1997г. възлиза на 25% по оценка на правителството.
Приетата от Парламента Програма за приватизация през м.октомври 1997г. предвижда раздържавяването до 38% от активите до края на 1998 година и до 78% в дългосрочен аспект. До края на 1998г. Агенцията за приватизация е изготвила Програма, в която се включени за продажба дялове и пакети от акции на 139 дружества. Касовата приватизация ще продължи с ускорени темпове при използване на всички приватизационни инструменти, при спазване на принципа на пълна прозрачност и конкуренция. Изоставена е идеята държавата да задържи блокираща квота в преобладаващия брой предприятия.
Като краткосрочен приоритет правителството предвижда усъвършенстване на нормативната база на приватизацията, чрез отстраняване на всякакви бюрократични или други пречки. Предстои отстраняване на липсата на законова уредба на публичното предлагане на акции, както и усъвършенстване на режима на концесиите относно обекти-публична собственост. В тази област следва да се възприеме европейския модел на цитираните отношения, не само за да се ускори процеса на евроинтеграцията, но и за да се осигури безпрепятственото приключване на приватизационния процес на държавните предприятия.
Оторизираните пет министерства и Агенцията за приватизация възприемат инструмента на пулова приватизация, при което ще се използват услугите на международни консултанти и посредници. Това цели да ускори процеса на приватизация, да компенсира липсата на достатъчно подготвен човешки ресурс, както и да гарантира привличането в България на надеждни чуждестранни инвеститори, особено при предприятията със стратегическо значение. Във връзка с това съществува проблемът за уреждане на посредническите възнаграждения. Опитът от 1997г. показа, че предвидените по закон 4% от приходите от приватизацията се оказват недостатъчни, поради което полученото финансиране на консултантските възнаграждения по програмата ФАР беше особено ценно и полезно. Вероятно ще възникне нужда от повторно отпускане на такива средства или осигуряване на други извънбюждетни източници.
Фактическите темпове на приватизация дават основание да се счита, че процесът на приватизация на държавните предприятия ще бъде приключен в рамките на две години. Затова благоприятства наличието на следните външни и вътрешни фактори:
Преструктуриране
Паралелно с процеса на приватизация в краткосрочен и средносрочен план се предприемат и ще се предприемат мерки за преструктуриране на промишлеността.
Намаляването на загубите в държавния сектор е един от основните елементи на структурната реформа. Разработен е План за действие, в който се идентифицират предприятията, създаващи основните загуби в индустрията и според който тези предприятия следва да бъдат незабавно ликвидирани. За предприятия, които не могат да се приватизират поради лошо финансово състояние, се предвижда да бъдат продавани техните материални активи, като се използва законовата процедура за ликвидация. Реално през 1997 г. са елиминирани около 30% от загубите в обществения сектор (на основата на финансовите баланси в края на 1996 г.). Процедура на ликвидация се извършва в 94 предприятия с ДМА на стойност 3.9 млрд.лв., от които само през 1997 г. са открити 50 процедури. Извършени са продажби на активи на 41 дружества. За ликвидация по РМС 480/96 г. е открита процедура за 50 дружества, от които за 28 производството по несъстоятелност е прекратено, поради промяна в характера на собствеността и удовлетворяването на кредиторите им. Предвижда се да бъдат елиминирани 90 % от загубите в обществения сектор към края на 2001 г.
Структурната реформа в индустрията е свързана и с провеждане на процеси на оздравяване на предприятията, поставени в изолация.
Насърчаването на гъвкави и жизнеспособни малки и средни предприятия цели да създаде широка база на икономиката. Стимулирането и подкрепата на българското предприемачество е един от приоритетите, към които са насочени усилията на правителството при преструктурирането на промишлеността. Като логично продължение на политиката за създаване на регионални агенции и бизнес-центровете, но в национален мащаб, Правителството на Република България взе решение за създаване на Агенция за малки и средни предприятия към Министерството на промишлеността (ПМС Nо 314 от 31 юли 1997 г.). С Решение на МС Nо 1047 от 29 декември 1997 г. беше определено паричното участие на България за включване в Третата многогодишна програма за МСП (1998-2000) на Генерална Дирекция ХХIII на Европейската Комисия. Координираща институция по участието в програмата е Агенцията за МСП.
Липсата на инвестиционна активност, в резултат на дългогодишната макроикономическа нестабилност и общата несигурност в икономиката, са една от причините за по-малката възможност на българската промишленост да посрещне изискванията на висококонкурентния европейски пазар. Ето защо един от основните приоритети за страната, с оглед на осигуряване на устойчив растеж на икономиката и намаляване на нивото на безработица (неизбежно следствие от преструктурирането на икономиката) е активизирането на инвестиционната дейност в посока към обновяване на технологии и продукти и разработка на големи инфраструктурни проекти. По различни оценки България се нуждае от 2-2.5 милиарда долара годишно външни капиталови постъпления - финансиране и инвестиции за поддържане на минимално равнище на вътрешните финансови и капиталови баланси в условията на провеждаща се структурна реформа и валутен борд и високи равнища на вътрешен и външен дълг. Правителството концентрира усилията си в привличане на преки чуждестранни инвестиции в промишления сектор, както и изобщо за подобряване на инвестиционния климат и за частния национален капитал.
От 01.07. 1997 г. бяха освободени цените на вътрешния пазар, като бяха премахнати задължителните норми на рентабилност и търговска надценка.
В изпълнение на договореностите на ЕСА Р България следва схемите на либерализация на постепенно намаление и премахване на митата в търговията с промишлени стоки. Съгласно схемите, митата ще бъдат намалени през 1998 г. - на 60%, през 1999 г. - на 45%, през 2000 г. - на 30% и през 2001 - на 15% от ставка общи мита. В края на 2001 г. ще бъде формирана зона за свободна търговия.
От 1998 г. България изцяло възприе Комбинираната номенклатура на ЕС, като номенклатура на Митническата си тарифа.
Преференциална търговия, при успоредни условия на третиране с ЕС се осъществява и със страните от ЕАСТ, в рамките на Споразумение на свободна търговия.
От началото на 1998 г. износът на промишлени изделия от България за ЕАСТ е напълно безмитен. ЕАСТ либерализира с една година по-рано от предвиденото в схемата ( вместо от 1.01.1999 г. ) целият български внос на тази група изделия. Премахнати са окончателно и всички фискални мита по вноса на някои суровини от България в страните от ЕАСТ. България едностранно премахна митата по вноса на някои тарифни позиции текстилни стоки с произход от страните - членки на ЕАСТ, с оглед изравняване митническото третиране с това спрямо ЕС.
България приключи преговорите с шестте страни - членки на ЦЕФТА и очаква в рамките на близките два месеца да стане пълноправен член на това споразумение. По силата на действащите двустранни споразумения за свободна търговия с Чехия, Словения и Словакия голяма част от търговията с промишлени стоки е напълно либерализирана.
По-нататъшна либерализация на търговията на България ще се извършва и съобразно нейните ангажименти, произтичащи от членството в СТО, включително за намаляване на ставките на митата по вноса на стоки.
Важен елемент на либерализация на търговията е и намаляването от 01.07.1998 г. на временната допълнителна такса по вноса от 4% на 2% в съответствие с предвидения график.
Приватизация на банките и реформа в банковия сектор
Дълбоката криза в банковата система през 1996 година, която съкрати броя на опериращите банки с близо една трета, ясно показа неделимата връзка между реалния и банковия сектор и невъзможността да се постигне трайна финансова стабилност, без провеждането на структурни реформи. Като изход от създалата се изключително тежка ситуация, валутния курс на българския лев бе фиксиран към германската марка по правилата на паричен съвет. За целта през юни 1997 бяха приети нови Закон за Българска народна банка и Закон за банките.
Законът за Българска народна банка, определя въвеждането на паричния съвет като относително обособена функционална част от Централната банка. Той укрепва нейната независимост като институция и засилва правомощията й за осъществяване на ефективен надзор върху дейността на търговските банки. Законът за банките предвижда функционирането на търговските банки в съответствие с новите условия на паричен съвет. Той налага по-рестриктивни ограничения за упражняване на банковата дейност и създава по-ефективна законова уредба за банковата несъстоятелност. Законът за банките се конкретизира в приемането на нови наредби за Българска народна банка за регулиране на банковата дейност
Същевременно с изменение в Наказателния кодекс беше инкриминирано предоставянето на ненадлежно обезпечени кредити. Очаква се определен социално-психологически ефект и от приетият Закон за информация относно необслужваните кредити.
Предстои по-нататъшно привеждане на банковото законодателство в съответствие с изискванията на ЕС. Промените в Закона за държавна защита на влоговете и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство в несъстоятелност, ще осигурят защита на дребните спестители и ще намалят подбудите за морален хазарт както от страна на банките, така и на вложителите. Промените в Закона за Държавната спестовна каса ще я превърнат в търговска банка и така ще я интегрират напълно в банковия сектор.
Реформата на банковия сектор ще продължи с:
Банковата приватизация е важен елемент от структурната реформа в банковата система. Тя е естествения път за налагането на принципите на пазарната икономика в дейността на търговските банки. Необходимостта от ускорена приватизация произтича и от въвеждането на паричния съвет, който по закон ограничава възможността на централната банка да бъде кредитор от последна инстанция при опасност от финансова криза. Банковата приватизация се извършва с частно правни средства, като контролните пакети акции се продават от Банковата консолидационна компания при широкото използване на услугите на утвърдените международни консултанти в тази област. През юни 1997 г. бе приватизирана Обединената българска банка с преобладаващо участие на чуждестранни инвеститори.
Понастоящем държавата чрез БКК притежава мажоритарен дял в пет банки - "Булбанк", "Експрес банк", "Българска пощенска банка", "Хебросбанк", ТБ "Биохим". Стратегията за приватизация на банките е съобразена с променения инвеститорски интерес в резултат на финансовата криза в Азия и с положителния и отрицателен опит от приватизацията и сливането на банки в други държави, както и обобщения опит от приватизацията на ОББ.
Стратегията за приватизация на българските банки е съобразена с препоръките на МВФ, Световната Банка и привлечените български и чуждестранни експерти. Стратегията включва пет относително самостоятелни модула - по един за всяка една от банките, в които БКК е мажоритарен акционер. Някои от ключовите елементи при банковата приватизация са:
Като краткосрочен приоритет - до края на 1998г. се поставя продажбата на Пощенска банка. Приватизацията на останалите четири банки с мажоритарно държавно участие ще се извърши до края на 2000 година.
Капиталови пазари
През есента на 1997г. започна да функционира първата фондова борса. Засега на фондовия пазар се търгуват само неголеми обеми акции от предприятията, закупени при масовата приватизация. Регулацията на пазара на ценните книжа, съдържаща се в ЗЦКФБИД, се оказа твърде рестриктивна и същевременно съдържа множество пропуски. В краткосрочните приоритети на правителството е приемането на нов Закон за ценните книжа.
Изграждането и развитието на капиталов пазар в България би довело до подобряване на общия инвестиционен климат, модернизиране на инструментите за инвестиране, включително и за привличането на преки чуждестранни инвестиции.
Данъчна реформа
През последните няколко месеца беше създадена нормативната база за провеждане на данъчна реформа. Влезе в сила нов пакет данъчни закони, с които се цели укрепване на финансовия сектор, постигане на максимална фискална ефективност и укрепване на структурите на данъчната администрация.
Основен приоритет на аграрната политика на България е преструктурирането на земеделието и с оглед ориентирането му към пазарни условия.
Първото направление в този процес е завършването на поземлената реформа. Приетите изменения на законовата база са предназначени да ускорят процеса на реституция на земеделските земи, както и да уредят техния статут и промяната на предназначението им. От особена значимост е изработването на съвременен поземлен кадастър, който да регламентира актуването и отчитането на поземления фонд в страната. Това ще създаде най-важната предпоставка за формиране на пазар на земята в България.
Предстои предприемане на мерки за насърчаване на частната инициатива в селското стопанство. Предвижда се промяна в Закона за кооперациите с оглед създаване на специфична регламентация на земеделските кооперации като правноорганизационни форми за сдружаване в селското стопанство.
През октомври 1997 година беше приет Законът за стоковите борси и тържищата, който се очаква да прояви пълното си действие от тази година.
Поради съществуващата политическа, правна и институционна нестабилност до началото на 1997 г. преките чуждестранни инвестиции бяха около 400 млн. долара. Създадената от средата на 1997 г. макроикономическа и финансова стабилност, ускоряването на приватизацията доведоха до рязко увеличаване на инвестициите, като за 1998 г. очакванията са за 1.6 млрд. долара. Дейността на правителството като цяло е насочена към подобряване на инвестиционния климат и осигуряване на преки чуждестранни инвестиции.
Агенцията за чуждестранни инвестиции е орган на Министерския съвет за координиране дейността на държавните органи и оказване на методическа помощ на органите на изпълнителната власт по въпросите на стопанската дейност на чуждестранните лица и привличането на чуждестранни инвестиции, за разработване на стратегия на правителството в областта на чуждестранните инвестиции и анализи за условията за инвестиране в страната, за изготвяне на становища и участие в подготовката на проекти на нормативни актове в областта на чуждестранните инвестиции. АЧИ разполага с екип от 30 души висококвалифициран постоянен екип от сътрудници на централно равнище, екип от над 15 сътрудници членове на Консултативния съвет по външни инвестиции от водещите представители на западния бизнес в България, както и над 35 души допълнителен екип от сътрудници в регионалните структури на АЧИ.
Създаден е Консултативен съвет по чуждестранните инвестиции към Министър-председателя, в който участват представители на големите инвеститори в България и водещи експерти в областта на инвестициите.
През лятото на 1997г. беше приет нов Закон за чуждестранните инвестиции. Той, както и цялото законодателство последователно провеждат принципа за национално третиране на инвестициите, установяване на гаранции срещу последващи промени в законодателството, защита на инвестициите срещу отчуждаване, гарантиране на свободно репатриране на доходите от инвестициите в страната. Най-съществената промяна в досегашния режим на чуждестранните инвестиции е допускането да се придобива право на собственост върху земеделски земи от български юридически лица с чуждестранно участие. Регламентирани бяха редица привилегии като: освобождаване от ДДС, мита и такси по вноса за оборудването, представляващо апортна вноска на чуждестранния инвеститор в търговски дружества; предвижда се освобождаване от данък печалба на приоритетни проекти за десетгодишен период. Премахва се границата от 50 000 USD, за да бъде призната една инвестиция за чуждестранна. От особено значение са въведените значителни облекчения за т.нар. приоритетни инвестиционни проекти. В Закона се очертават условията, според които един чуждестранен проект може да се възприема като приоритет за държавата и да получава подкрепа чрез предоставяне на митнически и данъчни облекчения.
Въпреки нарастването на общия обем на преките чуждестранни инвестиции, те продължават да са недостатъчни и покриват едва от 20%-25% от минималните нужди за ресурсно обезпечаване на реформата в България.
Осигуряването на свободното движение на инвестиции съдейства за:
Много важна за чуждестранните инвеститори е предвижданата институционална подкрепа, чрез създаване на целеви междуведомствени работни групи за улесняване контактите с администрацията и за подпомагане успешната реализация на проекта. Стратегическа задача в краткосрочен аспект е прилагането на практика на всички механизми, предвидени в закона.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.3. (2) - СТР. 16
Конкретни мерки за приемането на acquis по области
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ І
Попълване празнините в националното законодателство и привеждането му в съответствие с правото на ЕО
България постигна забележителен напредък в процеса на сближаване на националното законодателство с правото на ЕО през последната година. Въпреки това все още съществуват празнини, голяма част от които бяха отбелязани в Становището на ЕК по молбата на България за членство в ЕС. В тази връзка България си постави следните задачи:
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ ІІ
Въвеждане и прилагане на правилата на Общия пазар
След подписването на ЕСА, в България бяха приети редица закони и актове на вторичното законодателство, съдържащи правилата на Общия пазар. България направи крачка напред в присъединяването и сега е необходимо акцентът да бъде поставен върху въвеждане и прилагане на механизмите за прилагане на националното законодателство в съответствие с административната система на България:
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ ІІІ
Подобряване на административното сътрудничество
В изпълнението на тази стратегическа цел, България си поставя следните задачи:
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ ІV
Въвличане на крайния потребител на Общия пазар
Предназначението на Общия пазар е да предложи на бизнесмените и гражданите всички преимущества, които дават четирите свободи - свободно движение на услуги, свободно движение на капитали, свободно движение на хора и свободно движение на стоки. Законодателната рамка и структурата по прилагане биха послужили единствено, ако има положителен практически ефект във всекидневния живот на гражданите и икономически оператори. Във връзка с това България си поставя следните задачи:
Основните дейности на Комитета по стандартизация и метрология са насочени към подготовка икономиката на страната за интегриране в единния пазар на ЕС и предотвратяване на пречки в търговията чрез поетапно въвеждане на техническите норми, стандарти и процедури за оценяване на съответствието на българското законодателство и практика с общите достижения на правото на ЕО - acquis communautaire.
Действащото в сектора законодателство не може да осигури европейските условия за производство, сертификация и реализация на стоките. Затова в краткосрочен аспект се нуждаем от конкретна техническа и консултантска помощ за приемане и прилагане на новото законодателство, на първо място за въвеждане на принципите на доброволната стандартизация и задължителните технически норми. В краткосрочен аспект е необходимо съдействие за ускоряване на започналия процес на хармонизиране на българските стандарти в области, в които реално се осъществява търговския обмен с ЕС, както и за развитие на системата за оценяване на съответствието. Това ще помогне на страната да започне преговори с ЕК за подписване на Европейско споразумение за оценяване на съответствието, за взаимно признаване на резултатите от изпитванията и сертификатите, ще улесни търговския обмен и свободното движение на стоки. Краткосрочната помощ ще бъде насочена и към засилване на институционалните възможности и изпълнение на препоръките, дадени в документа Agenda 2000, за развитие на нови дейности в сектор "Стандартизация и метрология", като контрол и наблюдение на пазара.
В средносрочен план ни предстои уеднаквяване на техническото законодателство, свързано с изпълнение на предвидените в глава 2 на Бялата книга мерки на 1-ви етап. Въвеждането на основните директиви в българското техническо законодателство и прилагането на хармонизирани стандарти ще осигурят свободен достъп на българските стоки на европейския пазар и ще уеднаквят условията за производство и реализация с тези на ЕС. Конкретната техническа помощ е необходима за хармонизиране на българските стандарти и въвеждане на основните норми на ЕС, свързани с вътрешния пазар. Освен това секторът се нуждае от инвестиционна подкрепа, която ще бъде насочена за изграждане и адаптиране на българските изпитвателни лаборатории към европейските изисквания с цел осигуряване достъп до европейския и международни пазари. Съвременното изпитвателно оборудване не може да се осигури с бюджетни средства, а без него е невъзможно да се реализира българската продукция, дори и при хармонизирани изисквания за промишлените и селскостопанските продукти.
Инвестиционната помощ ще бъде използвана и за подмяна на национални еталони в метрологията, които са безнадеждно остарели и се явяват пречка за осъществяване на проследимостта на измервания в страната, включително в области, засягащи интересите на потребителите, безопасността и здравето на хората.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ.1.2. (1) Свободно движение на стоки - СТР. 1
Уреждането на обществените отношения в проектирането и строителството чрез сближаване на нормативната ни уредба по строителството с нормативните актове на ЕО е една от стратегическите цели, залегнала в основата на прехода към пазарна икономика. В тази връзка трябва да се изпълнят и задълженията ни по Стратегията на България за прилагане препоръките на Бялата книга чрез сближаване на нормативната ни уредба по строителството с Директива на Съвета 89/106/ЕЕС от 21.12.1988 г. за уеднаквяване на законите, наредбите и административните разпоредби на страните-членки по отношение на строителната продукция (изделия), изм. с Директива 93/68/ЕЕС от 30.08.1993 г. - в изпълнение на Мерките за първи етап, подраздел ІІ. Директивите за нов подход към раздел 2. Свободно движение и безопасност на индустриалните изделия от Стратегията на България и други нормативни актове на ЕО.
Законът за устройство на територията и строителството, подзаконовите нормативни актове към него и въведените хармонизирани европейски стандарти ще създадат необходимата нормативна основа за:
1.Свободно движение на строителните материали и изделия и извършване на проектантски и строителни услуги.
2.Изграждане на строежи, които създават благоприятни, здравословни, екологични и безопасни условия при тяхното обитаване и ползване, удовлетворяващи основните изисквания към строежите на Директива 89/106/ЕЕС.
3.Реализиране на строителните инициативи по ясни регламенти и процедури, ограничаващи бюрократизма и ненакърняващи интересите на инвеститорите и другите участници в инвестиционния процес.
4.Охраняване правата на юридическите и физическите лица от незаконосъобразни действия и от последиците на неправомерно издаваните индивидуални административни актове във връзка със строителството.
5.Ефективен контрол на проектирането и строителството чрез контролна система, включваща архитектурно-строителна експертиза на проектите, независим технически надзор в проектирането и строителството и държавен териториалноустройствен и строителен контрол.
6.Създаване на специфични правила и процедури за възлагане на обществените строителни поръчки с държавни и общински средства като условия за ефективно изразходване на обществените средства при наличие на откритост и гласност на възлагането и ограничаване на възможностите за корупция.
Строително-техническите норми, съобразно установената практика в нашата страна и практиката на ЕС /ролята играят тълкувателни документи към Директива 89/106/ЕЕС, които се издават от Комисията към ЕС/, ще се издават като технически нормативни актове от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
При необходимост в Закона за устройство на територията и строителството в съответствие с Директива 93/37/ЕЕС за уеднаквяване на процедурите за предоставяне на държавни поръчки за работа (строителство и инженеринг) ще се регулират специфичните отношения, свързани с възлагането на обществени поръчки по проектирането и строителството. До влизане в сила на Закона за устройство на територията и строителството се предвижда одобряване на изменение и допълнение на действащия Закон за териториално и селищно устройство с оглед създаване на нормативни основания за издаване на подзаконовата нормативна уредба, свързана с въвеждане на законодателството на ЕО.
Към настоящият момент са изработени част от подзаконовите нормативни актове, свързани с въвеждане на Директива 89/106/ЕЕС и др. След тяхното одобряване ще се организира прилагането им в практиката.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ.1.2. (2) Свободно движение на стоки - СТР. 4
Съществуващата нормативна уредба в основните пунктове на изискванията на ЕС и СЗО за лекарствена политика на държавите е хармонизирана с Европейското законодателство.
В контекста на предстоящото въвеждане на здравно-осигурителната система структурно - определящи насоки в областта на лекарствената политика са:
Тези базови стъпки водят към основните цели - осигуряване на наличност на лекарствени средства по всяко време и тяхната достъпност за цялото население, както и гарантиране на ефективно, безопасно и качествено медимекаментозно лечение. Преструктурирането на фармацевтичния сектор, в частност фармацевтичната индустрия, в съответствие с GMP и гарантиращата качество контролна система ще увеличи шансовете за експорт и намиране място на международния пазар.
Особено важно за е въвеждането в българското законодателство и прилагането на практика на изискванията на ЕС за лекарствата с приложение в хуманната и ветеринарната медицина. По оценката, дадена в становището на ЕК за България (Аgenda 2000) в тази област има значителен напредък. През 1998 г. трябва да завърши проверката на съответствието на българското законодателство с изискванията на ЕС и да бъде изработена Наредба за въвеждането на директиви 91/356/ЕЕС и 91/412/ЕЕС за GMP, както и да започне нейното прилагане. По предварителни експертни оценки за пълното прилагане на тези директиви са необходими инвестиции на стойност над 100 млн. долара.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ.1.2. (3) Свободно движение на стоки - СТР. 8
Основната цел в присъединяването на България към ЕС в областта на движението на капитали е пълната либерализация на движението на капитали и уеднаквяване на правилата в тази област с тези на ЕС.
При разработването на законодателството в тази материя се отчитат задълженията, произтичащи от присъединяването и забраняващи ограничаването на движението на капитали между страните - членки на ЕС и между тях и трети страни. Българската Конституция предвижда чуждестранните капитали да имат същата правна закрила както капиталите на собствените граждани и дружества. Чуждестранни лица могат да държат сметки в лева и чуждестранна валута. Учредяването на дъщерни дружества на инвестиционни дружества от ЕС става по общия ред на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Задача на движението на капитали е осигуряването на свободен внос и износ на капитали, свързани с директните инвестиции и ликвидирането и репатрирането на тези инвестиции или всяка печалба, произтичаща от тях.
Ангажиментите, свързани с капиталовата сметка по платежния ни баланс, касаещи финансовите услуги до голяма степен са свързани с изискванията за либерализиране движението на капитали. В тази връзка основната задача по преструктурирането на институциите следва да намери своето решение при подготовката на нов Валутен закон и неговото приемане. Концепцията в тази насока се изготви от работна група към Министерството на финансите и основните принципи, които следва да залегнат в проекта за закон са следните:
Новият Валутен закон ще бъде съобразен с действащите правила на ЕО за либерализация движението на капитали от и към страната, ще регламентира правилата за валутна търговия, търговията с чуждестранни ценни книжа и участието на чуждестранни лица на българския фондов пазар. В проектозакона следва да се промени съществуващия разрешителен режим за всички сделки с валута чрез поетапно преминаване към установяване на система за контрол и мониторинг върху движенията по капиталовата сметка. По този начин ще се изпълни изискването за създаване на унифицирани правила за достъп до националния пазар за местните и чуждестранни лица при равни условия.
Приетите през 1997г. изменения и допълнения в Закона за концесиите осигуряват равнопоставен достъп до обектите, представляващи изключителна държавна собственост, както за местните, така и за чуждестранните лица. Законът не предвижда никакви специални изисквания към чуждестранните инвеститори в тази област. Основният проблем е свързан с финансиране на дейността по предоставяне на тези обекти. В тази насока Правителството следва да приеме приоритетно правния механизъм за финансиране на концесионната дейност. Подготвен е проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, който предстои да влезе в сила през месец март 1998г. Независимо от бюджетните ограничения, държавата насочва част от приходите от концесиите в специален фонд "Покриване разходите по концесии", чиято основна цел е да обезпечи финансово изготвянето на нови предложения и анализи за разширяване на този пазар. Тази дейност се нуждае и от външно финансиране, което да допълва предвидените от държавата ни средства за навлизане на чуждестранни инвеститори в този неразработен пазар.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.3. (1) Свободно движение на капитали - СТР. 10
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.3. (2) Свободно движение на капитали - СТР. 11
Основа на свободното движение на услуги е забраната на дискриминация, най-вече на основата на националността, както и правилата за изравняване на различни национални законодателства. Голяма част от законодателството, което е приложимо по отношение на свободното движение на услуги се отнася до финансовите услуги.
Правителството на Република България /май 1997 г./ предприе сериозни мерки, които стабилизираха финансовия сектор в страната.
По-голяма част от българското законодателството в банковия сектор е съвместимо с изискванията на съответните директиви на ЕО. Основната регулативна рамка на България в областта на финансовите услуги се състои от Закона за банките, Наредба № 2 относно лицензирането на банки, Наредба № 8 за капиталовата адвекватност на банките и Закона за защита на влогове и сметки в търговски банки.
За постигане на пълно съответствие с Първа банкова директива, до края на 1998 г. ще бъде разработена и приета нова Наредба Nо.2 за издаване и отнемане на разрешения за извършване на банкова дейност с цел привеждане на условията и изискванията в съответствие с новите разпоредби на Закона за банките. В нея ясно ще се дефинират понятията: клон, страна по седалище, страна-домакин, контрол, предприятие-майка, дъщерно предприятие; конкретизиране на изискванията спрямо акционери на банки с и над 3% и 5% от капитала и др. Новата наредба ще отговаря по-пълно на изискванията установени с първа и втора банкови Директиви на ЕС и Директива 95/26/ЕЕС. Наредба No. 8 за капиталовата адекватност на банките съответства с Директива 89/299/ЕЕС за собствените средства. До края на месец март Наредбата ще бъде преведена и в съответствие и с Директива 89/647 за платежоспособността. За стабилизацията на банковия сектор и предотвратяване на възможността за възникване на системен риск в краткосрочен план се предвижда разработване на Наредба № 7 за големите вътрешни кредити. Тя ще бъде частично съобразена с Директива 92/121/ЕЕС за високата степен на експозиция.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.4. (1) Свободно движение на услуги - СТР. 13
Защита на влоговете
С приемането на Закон за гарантиране на влоговете в банките, който ще бъде в съответствие с Директива 94/19/ЕО, ще се отмени сега действащият временен Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, като ще отпадне пълната държавна гаранция върху влоговете в банки. Законът е насочен към равнопоставеност на субектите, като предвижда гарантиране на влоговете както на физически, така и на юридически лица, както на влогове в лева, така и на влоговете във валута. След създаване на законовата нормативна уредба предстои институционалното изграждане на предвидения в Закона гаранционен фонд, в който ще се натрупват средства за сметка на встъпителни и годишни премийни вноски. След приемане на закона ще се създаде съответната подзаконова вътрешна уредба на Гаранционния фонд, включително устав, правилник за дейността му и др., като се пренесе подходящ опит при приложението на Директивата за гарантиране на депозитите.
Мерки срещу изпирането на пари
Директивата на ЕО 91/308 от 10.06.1991 г. за предотвратяване на използуването на финансовата система за изпиране на пари е изпълнена с приетия през 1996 г. Закон за мерките срещу изпиране на пари. В същия закон съществуват и много неясноти и противоречия с актове на Общността. В края на 1997 г. бе изготвен нов Закон за мерките срещу прането на пари, който е включен в законодателната програма на Народното събрание за месец април. Законопроектът предвижда привеждане на понятието "изпиране на пари" в съответствие с действащата международноправна уредба, актуализиране и изчерпателно изброяване на лицата - адресати на мерките по закона и актуализиране на условията, при които сделките ще са предмет на идентификация. Административната структура за обезпечаване прилагането на закона се предвижда да бъде Бюрото за финансово разследване при Националната служба за борба с организираната престъпност при МВР. В закона ще бъде уреден режима за международно сътрудничество при разследване на престъпленията по "изпиране на пари" и конфискация на "мръсни пари". След приемане на нов Закона за мерките срещу изпирането на пари, БНБ ще приеме Наредба по прилагането на закона, а търговските банки изменения в сега съществуващите вътрешни правила по отношение "прането на пари". Контролните органи на лицата по чл. 3 също ще приемат наредби за прилагането на мерки за предотвратяване и разкриване "изпирането на пари", а всички лица по чл. 3 от Закона - вътрешни правила.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.4. (5) Свободно движение на услуги - СТР. 20
Застраховане
Законодателните промени от 1989 г. насам позволиха създаването на застрахователни дружества от частния сектор. Законът за застраховането е в сила от 1997 година. Заедно със закона за Чуждестранните инвестиции, Законът за застраховането регулира материята, свързана с българските и чуждестранни застрахователни дружества.
В Становището на ЕК по молбата на България за членство в ЕС е отбелязана необходимостта от създаването на застрахователен пазар, характеризиращ се с лоялна конкуренция и необходимостта от създаване на мерки за гарантиране на прозрачността на частния застрахователен сектор.
Законодателна дейност в краткосрочен план ще продължи с изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането в частта за застрахователните посредници и привеждането му в съответствие с Директива 77/92/ЕЕС, както и в частта му, касаеща засилване правомощията по упражняване на контрол от страна на Дирекцията за застрахователен надзор.
Краткосрочен приоритет е и приемането на Закон за гарантиране на експортното застраховане, който ще бъде изработен от Министерство на търговията и туризма. В изпълнение на закона през 1998 г. ще бъдат създадени "Българска агенция по експортно застраховане" АД и Междуведомствен съвет по експортно застраховане към Министерски съвет. Реалното прилагане на закона - извършването на застраховане за сметка на държавата на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги, се предвижда в средносрочен аспект /1999 г./, поради необходимостта от определяне в годишния закон за държавния бюджет на средства за изплащане на застрахователни обезщетения.
За усъвършенстване на застрахователния режим в България и запълване на празнините в националното законодателство от гледна точка на съответствието му с правото на ЕО в тази област, в средносрочен план са предвидени:
Промени в Закона за облагането на доходите на физическите лица. Целта е уеднаквяване на българското законодателство в областта на данъчното облагане на получените от застрахованите лица застрахователни обезщетения и въвеждане на данъчни облекчения за лицата, сключили застраховки по "живот".
Нов Закон за застрахователните дружества. Законът следва да уреди: статута на застрахователите - правна форма, условия за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност; капитал, технически резерви, инвестиции; граници на платежоспособност; гаранционен капитал; изисквания към лицата, управляващи застрахователни дружества, преобразуване, ликвидация, несъстоятелност. Целта е постигане на стабилност на застрахователния пазар с оглед защита на интересите на застрахованите лица, привличане на чуждестранни инвеститори.
Нов Закон за посредниците в застраховането. Законът следва да уреди материята за посредничеството в застраховането.
Нов Закон за държавния надзор в застраховането. Законът следва да уреди статута и правомощията на държавната надзорна институция. Целта е ефективен контрол на застрахователния пазар, за установяване на стабилност на същия.
Нов Закон за задължителното застраховане. Законът следва да уреди обхвата на задължителните застраховки и общите условия за застраховане по тях. Целта е защита на интересите на застрахованите лица.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.4. (2) Свободно движение на услуги - СТР. 15
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.4. (3) Свободно движение на услуги - СТР. 17
Ценни книжа
Законодателството на Република България в областта на ценните книжа е съобразено изцяло с принципните изисквания на съответното законодателство на ЕС. Правната рамка в тази област е Закона за ценните книжа и фондовите борси и инвестиционните дружества от 1995, който обхваща основните изисквания на ЕС относно емитирането и търговията с ценни книжа и по-конкретно визира мерките, посочени в първия етап - Директива 89/298 ЕЕС относно изискванията за изготвяне, контрол и публикуване на проспект, при публично предлагане на ценни книжа, Директива 85/611/ЕЕС относно дружествата за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, Директива 88/627/ЕЕС относно разкриване на дяловото участие в дружество, чиито ценни книжа са приети за търговия на фондовата борса, 89/592/ЕЕС относно вътрешните лица и вътрешната информация. Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества обхваща и неключовата Директива 82/121/ЕЕС за регулярно публикуваната информация от допуснатите до официален пазар дружества. Учредяването на дъщерни дружества на инвестиционни дружества от ЕС става по Общия ред на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните посредници.
Разработените от Комисията по ценните книжа и фондовите борси и приети от Министерски съвет наредби по прилагането на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, а именно Наредба за капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници и Наредба за изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които непосредствено сключват и изпълняват сделките с ценни книжа, включват материята съответно на Директива 93/6/ЕЕС за капиталовата адекватност на инвестиционните фирми и кредитните институции и Директива 93/22/ЕЕС за инвестиционните услуги в областта на ценните книжа.
Материята, регулирана в Директива 79/279/ЕЕС, координираща условията за регистрация на ценни книжа, допуснати за търговия на фондовата борса, е предвидено в чл. 82, ал. 2 от ЗЦКФБИД да бъде уредена с подзаконов нормативен акт. Към момента тя е обхваната в определена степен от Правилника на "Българска фондова борса - София" АД.
В проектозакона за изменение и допълнение на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, които ще бъдат гледани в Народното събрание до юли 1998 г., се предвиждат текстове уреждащи допускането на официален борсов пазар на ценни книжа от ЕС.
Банките - инвестиционни посредници от ЕС могат свободно да установяват свои клонове в България, тъй като те попадат под изискванията на реда за установяване на клонове на кредитни институции от ЕС, като се изисква единствено регистрация в Комисията по ценните книжа и фондовите борси.
Независимо от началния стадий, пазарът на ценни книжа се развива бързо и се нуждае от мерки за по-доброто прилагане на нормативната база, като обучаване кадри, въвеждане на системи за надзор, създаване на благоприятна информационна среда.
Контролът върху пазара на ценни книжа се извършва от комисията по ценните книжа и фондовите борси, създадена 1996 г. от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.4. (4) Свободно движение на услуги - СТР. 18
Установяване на взаимно признаване на професионална квалификация представлява тип недискриминационна мярка за осигуряване основната свобода: свободно движение на хора. За настоящия момент въпросите относно правата на семействата на лицата, чиято професионална квалификация се признава, се регулират на двустранна основа и се базират на принципа на реципрочността. Мярката за осигуряване признаването на професионална квалификация се основава на Директива 89/48/ЕЕС от 1988г. за въвеждане на обща система за признаване на дипломи за висше образование, получени след завършване на образованието и професионалното обучение с продължителност не по-малко от 3 години, както и на Директива 92/51/ЕЕС от 1992г. за въвеждане на втора обща система за признаване на обучението и професионалното обучение, която допълва първата директива. Признаването на тази система се определя като полу-автоматично - това означава, че изискванията за образование и професионална квалификация не се различават съществено в страните, които взаимно ще признават професионална квалификация и не се налага адаптационен период. Друг вид мярка е автоматичното признаване на професионална квалификация, когато е налице минимално съгласуване на образованието и професионалното обучение и се прилага по отношение на професии, свързани със здравеопазването. По отношение на архитектите целта на разпоредбите не е сближаване на системите за образование, а въвеждане на критерий за признаване.
Правилата, регламентиращи професионалните дейности, са установени от националните законодателства, а те изискват професионална квалификация (дипломи, сертификати и др.) като основа да може да се практикува професията. От тази гледна точка, в областта на вътрешния пазар и взаимното признаване на професионалните квалификации, академичното признаване е само съставна част от постигането на взаимно признаване на регулираните и нерегулираните професии. За цялостното привеждане в съответствие на националните документи с директивите на Съвета, отнасящи се до регулираните професии, е необходимо сътрудничество между Министерството на образованието и науката и съответните водещи министерства за съответните професии - Министерство на здравеопазването, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и др. заедно с професионалните камари за изработване на предложение за текстове за конкретни промени в законовите и подзаконовите актове, за създаване на необходимите структури на национално ниво и за определяне на техните правомощия за извършване на процедурите по взаимното признаване на професионалните квалификации и лицензиране на правото на упражняване на регулираните професии.
Академичното признаване на професионалната квалификация като основа за взаимното признаване на регулираните и нерегулираните професии трябва да бъде приведено в съответствие с правото на ЕО. Специализиран правителствен орган в тази област е Министерството на образованието и науката, което си поставя във връзка със сближаването на законодателството с правото на ЕО и неговото приложение следните
ЦЕЛИ
Създаване на необходимите условия за подготовка на достатъчен брой компетентни специалисти с висше образование за нуждите на стопанската, социалната и духовната сфера в посока на изискванията за членство на Р България в ЕС; в тази посока се приети държавните изисквания за регулираните с Директивите на ЕО професии в областта на медицината и правото.
Краткосрочни дейности
Подготовка съвместно с компетентните министерства и професионалните камари на промени в законовите и подзаконовите актове и за създаване на необходимата национална структура за извършване на процедурите по взаимното признаване на професионалните квалификации. Етапите и сроковете за привеждане в съответствие на националните документи с Директивите на Съвета, отнасящи се до регулираните професии, са съгласно Хармонограмата за сближаване на законодателството.
Изменение и допълнение на Закона за висшето образование (1995). Промените се свързват с необходимостта от реформиране на системата на висшето образование в процеса на присъединяване. Предвижда се нов начин да бъде уредена законовата материя, свързана с оценяването и акредитацията на висшите училища, на механизмите на формиране на бюджета, на въвеждането на степенното висше образование, финансовите условия на обучение на студентите.
Разработване и приемане с постановления на МС на единни държавни изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени по специалности. За значителна част от специалностите от Държавния регистър проектите са готови и са в процес на съгласуване. Приети са единните държавни изисквания за специалностите при регулираните с директивите на ЕС професии в областта на медицината и правото и предстои подготовката и приемането на специалността "архитект".
Подготовка на проект за Постановление на МС за утвърждаване на промени в Държавния регистър на образователно-квалификационните степени в съответствие с изискванията на ЗВО и с международната квалификация на образованието.
Средносрочни дейности
Изпълнение на произтичащите задължения за България от Лисабонската конвенция (подписана от България на учредителната конференция през април 1997г.).
Подготовка на проект за Постановление на Министерския съвет за единните държавни изисквания за признаване на висшето образование, придобито в чуждестранни висши училища.
Осъвременяване на сега действащата нормативна база, свързана с признаването на документи за образование или отделни периоди -(степени) на висшето образование и подготовка на проекти на нови двустранни спогодби за взаимно признаване на обучението във висшите училища.
Развитие и прилагане във висшите училища на Европейската система за трансфер на кредити (ECTS) чрез разработване на съответни модули за обучение.
Развитие на дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и на Националния информационен център за академично признаване.
За цялостното привеждане в съответствие на националните документи с Директивите на Съвета, отнасящи се до регулираните професии се следват етапите и сроковете, посочени в Хармонограмата.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.5. (3) Свободно движение на хора - взаимно признаване на дипломи и професионална квалификация - СТР. 26
Относно регулираните с директивите професии:
Професия "архитект":
С нормативното регламентиране на техническата правоспособност (професионалната квалификация) на архитектите и инженерно-техническите кадри в проектирането и строителството ще се създадат необходимите предпоставки за взаимното признаване на дипломите и професионалната квалификация. Въвеждането на Директива на Съвета 89/48/ЕЕС за общата система за признаване на дипломите за завършено висше образование и обучение с продължителност най-малко 3 години, и на Директива на Съвета 85/384/ЕЕС за взаимното признаване на дипломи, сертификати и други документи, удостоверяващи придобиването на професионална квалификация в областта на архитектурата, ще се създадат условия за улесняване и ефективното упражняване на правото на установяване и свободата за предоставяне от архитектите и инженерно-техническите кадри на проектантски услуги и упражняване на инженерните строителни професии.
Проектирането и изпълнението на строежи с обществени средства ще се извършва при условията и по реда на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, който изисква като условие за участие в конкурсите и търговете кандидатите да отговарят на определени квалификационни изисквания в съответствие с Директива 93/37/ЕЕС за уеднаквяване на процедурите за предоставяне на държавни поръчки за работа (строителство и инженеринг). Квалификационните изисквания на участниците при възлагането на обществени поръчки в областта на проектирането и строителството ще се регламентират със Закона за устройство на територията и строителството. Условията и редът за определяне на квалификационните изисквания чрез лицензиране ще се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която ще се приложат Директива на Съвета 89/48/ЕО от 12.12.1988г. за общата система за признаване на дипломите за завършено висше образование, връчвани при завършване на професионалното образование и обучение с продължителност най-малко 3 години, доп. С Директива на Съвета 92/51/ЕО от 18.6.1992г. и Директива на Съвета 85/384/ЕО от 10.6.1985г. за взаимно признаване на дипломи, сертификати и други документи, удостоверяващи придобиването на професионална квалификация в областта на архитектурата.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.5. (1) Свободно движение на хора - взаимно признаване на дипломи и професионална квалификация - СТР. 22
Професия "медицина"
По отношение улесняването на свободното движение на кадрите с медицинско образование и взаимно признаване на дипломите и професионалната квалификация Министерство на здравеопзавнето работи в две направления:
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.5. (2) Свободно движение на хора - взаимно признаване на дипломи и професионална квалификация - СТР. 24
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.5. (4) Свободно движение на хора - взаимно признаване на дипломи и професионална квалификация - СТР. 26
През 1998 г. Министерството на търговията и туризма внесе проект на Закон за защита на конкуренцията, чието приемане предстои през м. април.
Целта на законопроекта е да усъвършенства националния режим за защита на конкуренцията като го хармонизира с действащия в Европейския съюз и гарантира приложението на принципите на свободната и лоялната конкуренция между всички стопански субекти.
Предмет на закона е защитата срещу споразумения, решения и съгласувана практика, злоупотреба с монополно или господстващо положение, концентрация на стопанската дейност, нелоялна конкуренция и други действия, които имат за цел или резултат предотвратяване, органичаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.
Законопроектът съответства напълно на текстовете на първичното и вторичното право на ЕС, предвидени в Мерките за етап първи по сближаване на законодателството в частта"Конкуренция".
Приоритет в дейността на основната институция, на която е възложено изпълнението на закона, Комисията за защита на конкуренцията, ще бъде ефективното прилагане на разпоредбите на новото законодателство. На основата на предвидените разширени правомощия тя ще противодейства на споразумения, решения и съгласувана практика, които ограничават конкуренцията, ще контролира концентрациите на стопанската дейност, за да не се допусне установяване или засилване на господстващо положение, ще санкционира участниците на пазара, които злоупотребяват с монополното или господстващо положение или извършват действия, съставляващи нелоялна конкуренция. Задача на Комисията ще биде участието в разработването или изменението на действащото национално законодателство, с оглед подчиняване дейността на държавните монополи с търговски характер и на предприятията със специални и изключителни права на общите правила на конкуренцията, либерализиране на пазара и премахване на бариерите за навлизане на нови участници. Приоритет ще бъде и утвърждаването на "конкурентна култура" сред участниците в стопанската дейност.
В средносрочен аспект (1999-2001г.) се предвижда хармонизиране на политиката и практиката в областта на конкуренцията с практиката на Европейската комисия и Съда на ЕО. На този етап Комисията за защита на конкуренцията ще приеме решения за групово освобождаване на някои категории споразумения и решения, за да инкорпорира в националното право множеството регламенти, които действат в ЕС относно дистрибуторските договори, договорите за сътрудничество и специализация, договорите в областта на интелектуалната собственост.
В отделните области се предвиждат законодателни мерки за защита на конкуренцията и механизми за тяхното прилагане - аудиовизия, далекосъобщения и др. С новите закони за далекосъобщенията и за пощенските съобщения се урежда отделянето на политиката (правителствен орган) от регулирането и контрола (независим регулаторен орган), постепенна либерализация и условия за свободна конкуренция. Либерализирането на пазара и защитата на конкуренцията по-конкретно ще се изрази в преструктуриране на съобщителния пазар (приватизация на Националния далекосъобщителен оператор БТК - ЕАД и на РП - ЕАД) в краткосрочен аспект, и в развитие и либерализиране на пазара на съобщителните услуги (равнопоставеност на участниците в пазара на съобщителни услуги, преминаване към разходно-ориентирани цени, обявяване на конкурси и предоставяне на концесии и лицензии на оператори) в средносрочен план.
Проблемът за държавните помощи, нарушаващи или застрашаващи конкуренцията и търговските отношения, е нов за нашата страна. На настоящия етап съществуват редица проблеми при изпълнението на поетите задължения от нашата страна за контрол на държавните помощи, които са предизвикани от липсата на: национална стратегия и политика по отношение на държавните помощи; правила за прилагане на държавните помощи, съгласувани с Европейската комисия; съответна нормативна уредба в българското законодателство; национална система за наблюдение и контрол на държавните помощи; инвентарен списък (inventory) на предоставените вече държавни помощи, подготвени кадри в областта на държавните помощи, информационно обезпечаване на дейността и др.
За изпълнението на задачите в областта на държавните помощи, Министерството на финансите, на което са възложени от Министерския съвет функциите да наблюдава, контролира и нотифицира държавните помощи, ще се нуждае от консултантска и техническа помощ за: изготвяне на проект за нотификация на субсидиите и изравнителните мерки по т.25.1 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки със СТО (WTO); подготовка и издаване на информационни материали за държавните помощи, с оглед по-голяма информираност и прозрачност по тези въпроси; финансиране на превода на официалните документи по държавните помощи; обучение на кадри от системата за наблюдение на държавните помощи чрез организиране на семинари и квалификационни курсове и др.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.6. Конкуренция и държавни помощи - СТР. 33
През януари 1997 г. беше обнародван приетият Закон за възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОП).
При прилагането на закона, от една страна, се срещат множество процедурни затруднения, а от друга - същият не е в необходимото съответствие с правото на ЕО. Последното е констатирано и в становищата на експерти от ЕС.
Затрудненията по прилагането на закона наложиха изработване на проект за неговото изменение и допълнение в областта на държавните и общински поръчки за работа (строителство и инженеринг). Въпреки че предлаганият проект за изменение и допълнение на закона е предназначен за отстраняване на повечето слабости и за привеждане на по-пълното му съответствие с правото на ЕО, смятаме, че е по-целесъобразно да се изработи цялостен нов Закон за възлагане на обществени поръчки (ЗВОП).
Същевременно, към момента на присъединяване на Република България към Споразумението по държавните поръчки в рамките на СТО, законодателството следва да бъде съобразено с изискванията на това споразумение и ангажиментите на Република България, отразени в Приложенията към споразумението.
Със ЗВОП ще се осигурят възможности за:
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.7. Държавни поръчки - СТР. 35
Интелектуална собственост
Законът за авторското право и сродните му права, приет през 1993 г., следвайки съвременните тенденции дава закрила на възможно най-широк кръг обекти на авторско право и сродни права.
В началото на текущата година бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (обнародван, ДВ бр. 10 от 1998г.). Новите положения са насочени към повишаване ефективността от приложението му и преодоляване сериозния проблем с непозволеното използуване на обекти на интелектуална собственост. Основно промените са в две посоки - актуализиране размера на санкциите по чл. 97 ЗАПСП и въвеждане на бандеролни стикери с оптическа защита за всички звуко- и видеоносители, съдържащи обекти на авторско или сродно право. .
В посока да се създадат предпоставки за снижаване нивото на пиратство в областта на интелектуалната собственост, са и направените изменения и допълнения в ПМС N 87/96 за контрола върху използуване на обекти на авторското право и сродните му права и лицензиране производителите на компактдискове ("Държавен вестник"бр.14 от 1998) изменения и допълнения.
Създаденият с него режим на регистрация и удостоверяване правата и поръчките за производство на закриляни обекти, бе допълнен и разширен с изискването производството на компактдискове да се извършва единствено от лица, лицензирани за това, по реда на Постановлението.
Към преодоляване проблема с неправомерното използуване на чужда интелектуална собственост е насочено и създаването на Съвет за закрила на авторското право и сродните му права към Министерския съвет, като орган за координация на дейностите и мерките, предприемани от държавните институции срещу незаконното използуване на обекти, закриляни по ЗАПСП ( ПМС N 120 от 1997г., обн.ДВ, бр.27 от 1997г.).
Стратегически цели
Независимо от изтъкнатите по-горе промени в законодателството на страната ни в областта на интелектуалната собственост, все още са налице известни недостатъци, както по отношение нормативната база, така и в нейното прилагане на практика.
За тяхното преодоляване и в съответствие с предвиденото в чл. 67 от Европейското споразумение за асоцииране на Р България към ЕС, Министерството на културата си поставя две основни стратегически цели:
Предстоящи задачи
Краткосрочни задачи
Очакван ефект от въвеждането на бандеролните стикери - намаляване до минимум възможностите за злоупотреба с чужд интелектуален продукт. Прилагането и ще се осъществява със сътрудничеството на Българската стопанска камара и Министерството на финансите.
Очакван ефект от приложението - прекратяване възможността за производство на компактдискове от производители, на които е отказан или е отнет лиценз за производство.
4. Въведен е регистрационен режим при износ на звуко-, видеоносители и софтуер върху CD-ROM (ПМС 493 от 23.121997г. за режима по вноса и износа, обн. ДВ бр. 126 от 1997г., в сила от 01.01.1998г.). Издаването на удостоверенията за износ се извършва от Министерството на търговията и туризма, след удостоверяване на регистрация по реда на цитираното по-горе ПМС 87/96 в Министерството на културата.
Средносрочни задачи
Представен за одобрение пред ЕК е проект за отпускане на субсидия в размер на 500 000 ECU. Средствата от него са планирани за оборудване на управление "Авторско право" при Министерството на културата. Предложено е и обучение на служителите, непосредствено прилагащи мерките за борба с нарушенията в областта на интелектуалната собственост, организиране на семинари за обучение на правоприлагащите органи, финансиране на програми за пропагандиране и разясняване обществената значимост на проблематиката, техническо подпомагане.
Завършване реорганизацията на управление"Авторско право".
Продължаване обучението на служителите в него.
Продължава дейността на Съвета за закрила на авторското право и сродните му права. Работата му изисква и е насочена да осигури тясно взаимодействие и сътрудничество между отделните държавни институции - МК, МП, МВР, МФ, МППЕИ, МТТ, МОН, МЗ, ГУ "МИТНИЦИ", ГУ "ДАНЪЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ", ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА, ДНП, НСС, ангажирани под една или друга форма със закрилата на интелектуална собственост.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.8. (1) Интелектуална и индустриална собственост - СТР. 38
Индустриална собственост
Законодателните инициативи на Патентното ведомство на Република България за 1998 - 2000 год. са базирани на мерките в Бялата книга по подготовка на Асоциираните страни от ЦИЕ и на ангажиментите, поети от страната ни по СА. Тя е насочена към сближаване на нашето законодателство с това на ЕС в областта на закрилата на индустриалната собственост и за осигуряване на необходимите условия, механизми и институции за прилагане на това законодателство. Хармонизирането на правната уредба и развитието на институциите ще се провежда в няколко направления - присъединяване на Р. България към международни и регионални договори и конвенции, изменение на съществуващите и подготовка на нови закони и двустранно или регионално сътрудничество.
Република България е ратифицирала основните конвенции и договори в областта на индустриална собственост.
В края на 1997 год. Р. България изрази своето намерение да се присъедини към Европейската патентна конвенция от 5 октомври 1973 год. (Мюнхенската конвенция). Един от основните приоритети на Патентното ведомство е актуализирането на Закона за патентите в сила от 1993 г. и подготовката за пълноправно членство в Европейската патентна конвенция.
Други международни приоритети на Патентното ведомство са:
За актуализиране на националното законодателството в областта на индустриалната собственост и за предоставяне на закрила на ниво, адекватно на правото на Европейския съюз, Патентното ведомство в своята краткосрочна законодателна програма е предвидило финализирането на:
- Закон за марките и географските обозначения;
- Закон за промишления дизайн; и
- Закон за закрила на топологиите на интегралните схеми;
Материята по закрилата на марките, географските обозначения и промишления дизайн се отнася пряко до свободното движение на стоки и услуги и нейното регламентиране в съответствие с правото на ЕС е едно от основните изисквания към страната ни. Една от първостепенните задачи на Патентното ведомство е подготовката и приемането на нови Закон за марките и географските обозначения и Закон за промишления дизайн, които да са в съответствие с правото на Европейския съюз и да гарантират инвестициите и развитието на пазарната икономика. В момента тези проектозакони са в заключителна фаза на разработка в Патентното ведомство.
В настоящият момент не съществува законова уредба за закрила на топологиите на интегралните схеми. Патентното ведомство е в подготовка на проектозакон за закрила топологиите на интегралните схеми, напълно хармонизиран с Директивата на общността 87/54/ЕЕС и с Договора за закрила на интелектуалната собственост по отношение на интегралните схеми - Вашингтон 1989 .
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.8. (2) Интелектуална и индустриална собственост - СТР. 40
Възприемането на правото на ЕО в областта на дружественото право е от особена важност, доколкото регламентира правноорганизационните форми за извършване на търговска дейност, т.е. статута на пазарните субекти. Действащата уредба по Търговския закон е съобразена в по-голямата си част с влезлите в сила директиви на Европейската общност в материята на дружественото право. Необходимо е обаче да се идентифицира точната степен на съответствие, респективно необходимостта от допълнения или изменения относно институтите, които се нуждаят от по-прецизна регламентация и хармонизиране. Основните несъответствия са в следните насоки: принципа на равното третиране на акционерите, увеличаването и намаляването на капитала в акционерните дружества, уредбата на клоновете на чуждестранните юридически лица, доразвиване уредбата на публичността на търговците, детайлно регламентиране на правния режим на преобразуванията на търговски дружества.
Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция е възложило експертиза за съответствието на дружественото право с правото на ЕО, резултатите от която ще са готови през м.май 1998г. До края на 1999г. следва да бъдат направени съответните промени в действащото законодателство.
Средносрочен приоритет е приемането на единна кодификация на гражданското законодателство. С оглед на привеждането на гражданското право в съответствие с европейското като основен акцент е предвидено създаването на нова уредба на материята за отговорността за вреди, в т.ч. отговорността за вреди от дефектни продукти.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.9. Гражданско и дружествено право - СТР. 42
През 1996 г. влязоха в сила Договорът за асоциирането на Република България към Европейския съюз и Стратегията на България за прилагане препоръките на Бялата книга за подготовка за интеграция във Вътрешния пазар на ЕС. От тези документи произтича задължение за сближаване на законодателството ни с нормативните актове на ЕО, в това число и в сферата на закрила на персоналните данни. Поради тази причина Законът за защита на личните данни на гражданите е съществена част от законодателното уреждане на общата рамка на Вътрешния пазар на ЕС като район без вътрешни граници и от информационното законодателство, включено като приоритетно в работата на Народното събрание.
Законът за защита на личните данни на гражданите ще създаде необходимата нормативна основа за:
А/ Гарантиране неприкосновеността на частния живот на лицето, правата и задълженията му в информационно отношение чрез:
Б/ Създаване на контролен орган за стриктна защита на правата на гражданите, съгласно чл.чл. 32 и 41 на Конституцията и международните договорености от нашата страна.
В/ Свободно движение на данни в среда на развито информационно общество чрез:
Законът за защита на личните данни на гражданите се изработва в съответствие с приета от МРРБ концепция. При изработването на законопроекта работният колектив се ръководи от изискването за възможно най-пълно сближаване на нормативната ни уредба със съответните нормативни актове на ЕО при ползване на двадесетгодишния опит в експлоатацията на системата за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и научния потенциал на водещи специалисти в областта на правото и информатиката.
Паралелно с подготовката на Закона за защита на личните данни на гражданите се предвижда анализиране на нормативните актове, свързани с персонални данни на индивидите, и там, където се налага, предлагане на необходимите изменения и допълнения.
Към настоящият момент в отделни закони има текстове, свързани със защитата на персоналната информация, събирана съгласно тези закони (Закон за статистиката, Закон за данъчната администрация и др., създадени през последните пет години).
Административни структури за прилагане на хармонизираното законодателство
Предлаганият в проектозакона контролен орган към Министерския съвет с регионални структури ще осигури прилагането на хармонизираното законодателство и пряк контрол върху събирането, управлението и ползването на персонална информация за гражданите. Предвижда се съвместна работа на тези структури с неправителствени и правозащитни организации.
Реализирането на дейността по прилагането на закона изисква подготвянето на материали, разясняващи действието му, както и на други нормативни актове, които засягат обработка и ползване на персонални данни. Тези материали ще бъдат адресирани за институции и организации, поддържащи и ползващи информационни системи, за неправителствени организации заинтересовани в спазване на правата на човека и за самите граждани.
В дейността на административните структури е предвидено обучение на потребителите и ползвателите на персоналните данни за индивидите. При това обучение основно ще се базира на разработените материали.
Конкретните задачи и проекти, свързани със създаването на нови административни и административно-обществени структури за прилагане на хармонизираното законодателство в областта на закрила на персоналните данни в краткосрочен и средносрочен план, са дадени в приложената таблица.
Разширение на дейностите по прилагане на закона във връзка със свободното движение на данни
Повишаването на динамиката на движението на данните, както в рамките на Република България, така и между страните на Европейския съюз, се основава на интензивно развиващи се технологии в областта на комуникациите и разпределените информационни системи. Това ще наложи допълнителни условия за стриктното прилагане на закона в частта му за закрила на персоналната информация при обработка, съхранение и предаване на разстояние. В проекта е предвидена развойна дейност при кодиране на информацията и защитата на информационните бази в среда на развито информационно общество.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 1.10. Защита на персоналните данни - СТР. 44
Общото образование е било винаги приоритет за българската политика. Основните проблеми относно съчетаването на информационните технологии с далекосъобщителната техника са ориентирали приоритетите и конкретните задачи на водещите институции за създаване на съвременно информационно общество. Изграждането на съвременна съобщителна инфраструктура е базирано на принципите на либерализация, конкуренция и създаване условия за чужди инвестиции. В областта на телекомуникациите принципите на модернизация и либерализация са проведени чрез всеобхватна реформа, която започва от разделянето на политиката от регулирането и контрола, продължава чрез създаване и развитие на икономическите и социални възможности и гарантира еднакъв достъп до услугите, демонополизация, пълна цифровизация и в дългосрочен план включване на България в международния радиомониторинг и превръщането и в стратегически съобщителен център в Югоизточна Европа.
По отношение на аудиовизуалните услуги законодателната промяна цели да регламентира рекламата, включително виртуалната, спонсорството и ТВ пазар, и да насърчи производството и разпространението на европейска аудиовизуална продукция. Наред с това чрез уреждане дейността както на обществените, така и на комерсиалните електронни медии, чрез стимулиране на технологичното обновление, осигуряване правото на изразяване на мнение и свободата на информация, чрез поведението на операторите на програми по време на предизборни кампании и чрез финансов капацитет ще се гарантира рамковия характер на закона. Той трябва да реши и проблема за защита правата на малцинствата съобразно националния аудиовизуален пазар.
Изследователската и развойна дейност чрез модернизация и реорганизация на институционалната рамка за научни изследвания, включително чрез създаване на мрежа за трансфер на технологии и инфраструктурни проекти, както и чрез законодателно уреждане на финансовия капацитет, цели да интегрира науката и технологиите в икономиката и обществото като цяло.
Интензивно развиващите се технологии в областта на комуникациите и разпределените информационни системи е ново предизвикателство, повлияло и върху приоритетите и ключовите мерки на сближаване в областта на Вътрешния пазар като район без вътрешни граници и на постигането като цяло на способността за поемане на задълженията за членство в ЕС.
В областта на образованието няма изрично задължителни документи на ЕС, които следва да бъдат отразени в национални правни норми. Предложените в програмата законодателни действия и съответни структури имат за цел сближаване със структурите и съществуващата практика в страните-членки на ЕС като предпоставка за реална съпоставимост в тази област.
Цели на средното общо и професионално образование и професионално обучение:
Качество на обучението за постигане на съпоставимост на средното общо и професионално образование с това в страните-членки като предпоставка за осъществяването на свободно движение на хора и услуги в общия вътрешен пазар.
Образование и подготовка на младите хора, отчитайки тенденциите за икономическа глобализация и развитието на комуникационни и информационни технологии в съответствие с програмата Информационно общество-2000.
Овладяване на интелектуални умения, социални и граждански компетентности, необходими за личностното развитие на младите хора и за утвърждаване на демократичните ценности на гражданското общество и на общоевропейското измерение.
Оптимизирана система и механизми за организация и управление на образованието на национално, регионално и местно ниво със засилване на ролята на регионалните и местни образователни администрации.
Трансформиране на системата за финансиране средното общо и професионално образование и оптимизиране на инфраструктурата на образованието.
Мобилна, адаптивна национална система за професионално образование и обучение, съобразена със социално-икономическите изисквания и пазарните потребности, с гарантиран достъп на всички граждани и утвърждаване на активно социално партньорство.
Краткосрочни задачи : изменение и допълнение на Закона за народната просвета, с цел да се осигури съответствие с европейската практика в продължителността на обучението (12 години) и периодите на отделните степени; създава се система и механизъм за оптимизиран модел на управление на национално, регионално и местно ниво и за по-ефективна регионална образователна политика и намаляване броя на отпадащите ученици; Закон за Държавно образователно изискване за степен на образованието и учебен план, който определя условията за призната завършена образователна степен (основна и средна) , гарантиращ усвояването на задължителния образователен минимум и предоставя правомощия на училищните власти при определяне на конкретния учебен план; Закон за създаване на фонд "Развитие на системата на народната просвета" за алтернативни източници на средства за изграждане, реконструкция и модернизация на материално-техническата база на образованието.
В подготовка е Концепция за развитието на професионалното образование и обучение в условията на 12-годишно обучение, съгласно поправките в Закона за народната просвета. През 1998г. е предвидено приемането на Закон за Държавно образователно изискване за професионално образование и обучение, регламентиращ правата и отговорностите на всички участници в процеса, организацията и управлението, и определящ условията за активно взаимодействие между формалното (училищно образование) и непрекъснатото професионално обучение. Разработката му е елемент от проект ФАР ВG 95.06.01.01. "Усъвършенствуване на професионалното образование и обучение". Ще бъде изработена Национална програма за образование и обучение на възрастни,насочена към развитие на национална система за образование и обучение на възрастни, отразяваща процесите на преструктуриране на икономиката и изискванията на информационното общество.
Приоритетно за МОН е сътрудничеството по програмите Socrates и Leonardo da Vinci, като израз на напредъка в сближаването на структурите и съдържанието на образованието и като действен инструмент за партньорство в посока на адекватно отразяване на съвременните образователни тенденции в европейските страни. Финансирането на участието е осигурено по схема за съвместни контрибуции от националния бюджет и програмата ФАР.
В средносрочен план е предвидено развитие на съпоставимост в съдържанието и изискванията за гражданско образование, чуждоезиково обучение, включително за ранно езиково обучение и за чуждоезиково обучение за нуждите на професионалното образование и обучение и нови информационни технологии, както и приемането на държавните стандарти съгласно Закона за народната просвета. Като основни инструменти в дейността ще се прилагат програма ФАР, двустранни проекти със страни-членки, многостранно сътрудничество в рамките на Съвета на Европа и програмите Socrates и Leonardo. Ще се оптимизира мрежата от общообразователни и професионални училища, съобразно националните, регионалните и местните потребности и ще се разработят индикатори за определяне ефективността на мрежата.
В дългосрочен план ще бъде извършена оценка на хода на осъществяваните промени в средното образование и професионалното обучение и утвърждаване на системата за средно образование като важен фактор за развитие на човешките ресурси в общия контекст на стопанско, обществено и културно развитие на страната.
В областта на младежката дейност основна цел е подготовката на българските младежи за реалното им участие в живота на обществото и за пълноценния им живот като граждани на Обединена Европа.
Приоритетно до края на 1998 г. ще бъдат осъществени проекти, свързани със спорта за всички, с младежката мобилност и със създаването на Единна национална младежка информационна система.
В средносрочен план се предвижда изработването и приемането на специален Закон за младежта, който да регламентира възприетите от европейските страни стандарти. Предвижда се разширяване на приоритетите към по-цялостен пакет от законодателни реформи свързани както с приемането на европейските стандарти във вътрешното законодателство, така и с адаптирането на редица нормативни актове в съответствие със специалните закони в областта на младежта, децата и спорта. Специално внимание ще бъде отделено на младежите и лицата в неравностойно положение и опасностите пред младото поколение, свързани със злоупотребата с лекарствени средства и упойващи вещества. Важно място в средносрочен план също така ще заемат проблемите на обучението и на младежката мобилност.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 2.2. (1) Образование, обучение, младеж - СТР. 47
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 2.2. (2) Образование, обучение, младеж - СТР. 50
В Бялата книга липсват специални препоръки в областта на научните изследвания и технологичното развитие, но едно от направленията за постигане на критериите за членство в ЕС е изграждането на ефективно функционираща пазарна икономика, включително способност за справяне с конкурентния натиск. Развитието на науката и технологиите е важен елемент в развитието на обществения живот и икономическия растеж на всяка страна и има своето неоспоримо място в процеса на адаптиране към ЕС.
Доколко научните изследвания и технологичното развитие ще имат принос в този процес зависи от условията при които науката и технологиите са интегрирани в икономиката и в обществото като цяло и по-конкретно от процеса на приватизация на икономиката, нейното финансиране и цялостната законодателна рамка.
Основните насоки на работа на МОН са следните:
В краткосрочен план се предвижда приемането на два закона - за Национален фонд "Научни изследвания" и за Фонд "Структурна и технологична политика", които имат за цел засилването на проектното финансиране и на ролята на алтернативните източници за финансиране на науката, намаляване на централизираното държавно финансиране и по-тясно обвързване на това финансиране с Рамковите програми за научни изследвания и технологично развитие на ЕС и с други многостранни изследователски мрежи.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 2.3. Изследователска и развойна дейност - СТР. 52
Основните цели на развитието на българските съобщения с оглед интегрирането на Р България в Европейския съюз, посочени в Програма 2001 на българското правителство, са свързани с осигуряването на съвременни, ефективни и качествени пощенски и далекосъобщителни услуги като необходимо предварително условие за цялостното развитие на страната. Следвайки общите закономерности и тенденции в Европа и света, политиката в съобщенията ще бъде насочена предимно към тяхната бърза адаптация към условията на свободен и конкурентен пазар. Това налага ускоряване на реформата за преминаване на съобщителната инфраструктура и услуги към работа в истински пазарни условия и за осигуряване на равен достъп до мрежите и услугите на всеки потребител. Изграждането на съвременна съобщителна инфраструктура е необходимо условие и за постигането на по-голямата цел - превръщането на България в стратегически съобщителен център в Югоизточна Европа, осъществяващ значителна част от връзките на обединена Европа с Близкия и Средния Изток, Азия и Африка.
Водещи принципи в развитието на съобщителния пазар следва да бъдат принципите на демонополизация, либерализация, конкуренция и създаване на условия за навлизане на чужди инвестиции.
Основните задачи в процеса на реформата в съобщителната сфера, целяща присъединяването ни към Европа, са :
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 2.4. Пощи и далекосъобщения - СТР. 54
Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и България чрез текста на чл. 92 задължава страните да координират, и където е целесъобразно, да хармонизират своята политика относно регулирането на трансграничните предавания, техническите норми в аудио-визуалната сфера и стимулирането на европейска аудиовизуална индустрия с оглед нейното модернизиране и укрепване.
Хармонизирането на Закона за радиото и телевизията с Директивата "Телевизия без граници" (89/552/ЕЕС и 97/36/ЕС) ще гарантира нормативната възможност за участието на България в свободното движение и предоставяне на аудиовизуални услуги в рамките на ЕС, в това число и за включването на страната в аудиовизуалната програма "МЕДИА ІІ", което ще насърчи развитието на националния аудиовизуален сектор. Ето защо сближаването на националното законодателство с нормите на европейското право в областта на електронните медии е краткосрочен приоритет и следва да се извърши през 1998г.
В Парламентарната комисия за култура и медии в Народното събрание са внесени 5 законопроекта, три от които са законопроекти за изменение и допълнение на ЗРТ, а другите два представят проекти за приемане нов медиен закон, който да замести сега действащия закон. Прегледът на основните законопроекти за електронните медии показва, че се осъзнава необходимостта от въвеждането на Директивата "Телевизия без граници" в националното законодателство, защото по този начин ще се гарантира рамковия характер на закона: той ще регламентира дейността както на обществените, така и на търговските електронни медии; ще се насърчи производството и разпространението на европейска аудиовизуална продукция, ще се формулират ясни правила за телевизионна реклама, спонсорство и ТВ пазар, ще се осигури закрила на непълнолетните при излъчването на програми, които не са предназначени за тях. Основен проблем при хармонизирането на националното законодателство с Директивата вследствие на ограничения национален аудиовизуален пазар и на икономическите трудности, които изпитва страната ни, е възприемането на фундаменталния принцип на ЕС за отхвърляне на дискриминация, основана на национален признак или принадлежност. Като част от процеса на хармонизация може да се разглежда ратифицирането от България на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, осъществена от НС през м. ноември 1997г.
Единият от ЗИД на ЗРТ, внесен в НС, има за цел сближаване на националния ни медиен закон с Директива 85/552/ССЕ относно прилагането на Конвенцията за трансгранична телевизия за възприемане на допълненията в европейските стандарти в правното регулиране на телевизионната дейност на територията на ЕС, приети с директивата. Допълненията засягат редица въпроси, между които виртуалната реклама, ТВ пазар, осигуряването на цялостното отразяване на спортните състезания, представляващи широк зрителски интерес и др. Допълва се и дефиницията за европейска продукция. В посочения ЗИД на ЗРТ се отразяват тези нови положения.
Единият от проектите за нов закон за радио и телевизия има за цел да регулира цялостно радио и телевизионната дейност; системата на тази дейност е обществено-комерсиална - операторите са разграничени по своите функции на обществени и търговски. Във връзка с развитието на новите технологии са разработени норми за рамково регулиране, за да се стимулира технологичното обновление и да се гарантират правото на изразяване на мнение и свободата на информация. Уредено е и упражняването на правото на отговор. Специална глава е посветена на поведението на операторите на радио- и телевизионни програми по време на предизборни кампании. Регулира се спътниковото предаване на програми, допълнителните услуги, например телетекста, поднасянето на програми при кабелните оператори. Регламентиран е фонд, чиято приходна част основно ще се формира от заплащането на такси от притежателите на приемници. Уредена е процедурата за лицензиране на операторите. В допълнителните разпоредби на законопроекта са дадени легални дефиниции, основани на Европейската конвенция за трансгранична телевизия и на директивата "Телевизия без граници". Изменя се и Закона за защита на конкуренцията, като се създават условия за предотвратяване на концентрациите като вид нелоялна конкуренция в областта на създаването и разпространението на радио и телевизионни програми.
Приемането на национален закон за електронните медии, който съответства на европейските норми, ще открие достъпа на България до програмата "МЕДИА II", предвиждаща мерки за насърчаване на аудиовизуалното производство, разпространение и обучение в европейски мащаб. Министерският съвет на Република България даде своето съгласие (Протокол N 75/29.09.1997 г. и Решение на МС N 20/23.01.1998 г.) за участие на страната ни в нея и одобри финансовите схеми за заплащане на съответните национални вноски. Министерство на културата предприема стъпки за присъединяването ни към програмата, а именно: заложени са средства в бюджета на МК за 1998 г. за членски внос в "МЕДИА II" и са уточнени финансовите схеми за набиране на членския внос в същата програма до 2000 г. включително; изградена е информационна антена на "Аудиовизуална Еврика" в София, с тенденция тя да прерасне в Национално бюро "МЕДИА II", когато се присъединим към програмата; планирани са няколко семинара през 1998 г., които да подготвят българските продуценти и филмови дейци за участие в "МЕДИА II".
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 2.5. Аудио-визия - СТР. 59
След периодът на хиперинфлация от 1 юли 1997 г. е въведен Валутен борд и за осемте месеца на действие вече се наблюдава неговият стабилизиращ ефект в макроикономически аспект.
С новият Закон за банките бе въведена строга дисциплина при упражняването на банкова дейност, а Законът за БНБ укрепи независимостта на Централната банка като институция.
Може да се отчете, че вече е постигнат и нужният политически консенсус за изграждането на пазарноориентирана икономика, която да може да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили вътре в ЕС.
Средносрочната и дългосрочна икономическа стабилизация и растежът изискват енергично продължаване изпълнението на цялостна структурна реформа включително и във финансовия сектор.
Европейското споразумение за асоцииране съдържа клаузи относно сближаване на законодателството в сферата на данъчното облагане.
Данъчната администрация все още няма задача да развива капацитета си за взаимопомощ с данъчните власти на държавите-членки, тъй като взаимопомощта идва на дневен ред при присъединяването.
Провежданата данъчна политика е насочена към повишаване на фискалната ефективност чрез:
Основните краткосрочни законодателни приоритети в областта на данъчната политика:
Във връзка с поетите към Европейския съюз ангажименти, и в рамките на присъединяването на Р България към Световната търговска организация, се предвижда разработването на проект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, относно облагането с акциз на вината и спиртните напитки.
Предстои разработването на нормативи за облагане с акциз на вината и спиртните напитки на основата на алкохолен градус. Целта на предлаганите изменения и допълнения е уеднаквяване начина на облагане с акциз на тези стоки в нашата страна със страните от Европейския съюз.
Закона ще бъде съобразен с Директива на ЕС за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки.
Ще бъде подготвен Закон за хазартните и развлекателни игри, който да регламентира реда и условията за организиране на хазартни игри и осъществяване на контрола върху тях.
Подготвя се "Данъчен кодекс" - работно заглавие (или изменение и допълнение на Закона за данъчната администрация, Закона за данъчното производство и Закона за събиране на държавните вземания), обхващащ данъчното производство и събирането на държавните вземания, обединяване на всички процесуални данъчни закони, съобразяване с новата структура и цели на данъчната администрация.
Нов Закон за данък върху добавената стойност, хармонизиран с Директивите на ЕС.
За извършване на анализи в областта на данъчната политика и икономическите й аспекти е необходимо засилване на представянето пред обществеността на данъчната реформа и данъчната политика с цел повишаване на данъчната култура и събираемостта на данъците. Необходимо е съобразяване на материалните данъчни закони с техния контекст - икономическото развитие, включващо изработването на съответния модел на изчисляване.
За посочените по-горе цели е необходимо създаването на оптимизирана и стабилна организационна структура на данъчната администрация, основана на модерните методи на управление и въвеждане на ефективни механизми на данъчен контрол.
Въвеждането на подходящи технически средства за електронната обработка на данните и ергономична работна среда ще улесни работата на данъчната администрация.
За изпълнението на хармонизираното законодателство е необходимо постоянно наблюдаване на приложението и изпълнението му, обучение на служителите в данъчната администрация, чрез организиране и провеждане на постоянна програма за обучение на лектори за системата на данъчната администрация по прилагане на данъчното законодателство, включително и осигуряване на чуждестранни експерти за консултации и организиране на обучение и обмяна на опит извън страната на ръководния състав.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 3.2. - Данъци - СТР. 60
Националният статистически институт осъществява дейността си въз основа на Закона за статистика, приет на 22.03.1991г.
Работата по хармонизирането на националната статистическа практика с тази на страните от ЕС се осъществява на базата на Съвместната декларацията сътрудничество в областта на статистиката между НСИ и Статистическата служба на ЕС (ЕВРОСТАТ) през май 1993 г. и Съвместна декларация на ЕВРОСТАТ и статистическите институти на страните в преход (януари 1994 г.)Важно място в процеса на хармонизация има участието на НСИ в пилотни проекти и дейности на ЕВРОСТАТ, финансирани от многонационалната програма PHARE.
Ръководното начало в работата по сближаване на националното законодателство в областта на статистиката с европейското са : Council regulation EC 322/97 on Community Statistics, Компендиум по статистика /Statistical Requirement Compendium, May 1995/ Secondary Community Legal Acts relating to Statistics, May 1997. В тях са посочени документите, с които се уреждат задълженията на страните от ЕС по отношение на статистиката. Те включват повече от 180 нормативни документи, от тях 100 са регламенти.
В работата на НСИ по хармонизиране на националната статистическа система с европейската, в съответствие с изискванията и препоръките на ЕВРОСТАТ, са постигнати резултати в следните области:
В краткосрочен план важно място заема подготовката за изменение и допълнение на Закона за Статистиката.
Финансирането на работата по сближаване на законодателството и по хармонизирането на националната статистическа информационна система с тази на страните от ЕС ще се осигурява:
По предварителни разчети в бюджета на НСИ са предвидени само около 31 млн. лева за мероприятия по европейска интеграция и международно сътрудничество. Има остър недостиг на средства за превод на български език на нормативни документи, обучение на кадри и техническо осигуряване.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 3.3. - Статистика - СТР. 64
Ускореният процес на приватизация на държавните предприятия и рязкото намаляване на загубите в държавния сектор заедно с възстановяването на финансовата система, приватизацията и развитието на банковия сектор са основните елементи на програмата за структурна реформа на правителството. За предприятия, които не могат да се приватизират чрез продажба на акции и дялове поради лошо финансово състояние, се предвижда да бъдат продавани техните материални активи, като се използва законодателната рамка за ликвидация. Реално през 1997г. са елиминирани около 30 % от загубите в обществения сектор, на основата на финансовите баланси в края на 1996г. Процедура на ликвидация в съответствие с глава 17 от Търговския закон се извършва в 94 предприятия от промишления сектор с дълготрайни материални активи на стойност 3.9 милиарда лева от които през 1997г. са открити 50 процедури, от които за 28 производството по несъстоятелност е прекратено поради промяна на характера на собствеността и удовлетворяване на кредиторите им. Наред с усилията за постигане на устойчива макроикономическа стабилизация, като задължително условие за привличане на инвестиции, беше приет нов Закон за Чуждестранните инвестиции и беше създаден Консултативен съвет по чуждестранните инвестиции, към кабинета на Министър-председателя, в който участват представители на големите инвеститори в България и водещи експерти в областта на инвестициите. В Закона за чуждестранните инвестиции се очертават условията, според които всеки чуждестранен проект може да се възприеме като приоритет за държавата и да получава подкрепа чрез предоставяне на митнически и данъчни облекчения, както и улесняване на контактите с администрацията посредством целеви междуведомствени работни групи. Създаване на широка основа на икономиката чрез насърчаване създаването на гъвкави и жизнеспособни малки и средни предприятия е също един от основните елементи на структурната реформа. Стимулирането и подкрепата на българското предприемачество е един от приоритетите към които са насочени усилията на правителството в процеса на осъществявания преход към пазарна икономика. Като логично продължение на политиката за създаване на регионални агенции и бизнес центрове, но в национален мащаб Правителството на Република България взе решение за създаване на Агенция за малки и средни предприятия към Министерство на промишлеността /ПМС №314 от 31 юли 1997г/. С решение на Министерски съвет от 29 декември 1997г. беше определено паричното участие на България за включване в Третата многогодишна програма за малки и средни предприятия на Европейската Комисия.
Бързата, пълна и необратима приватизация чрез използването на всички приватизационни инструменти, базираща се на принципите на пълна прозрачност и конкуренция трябва да приключи през следващите две-три години. Приетата през месец октомври 1997г. програма за ускоряване на приватизацията се основава на цял набор от приватизационни техники, включително така наречената пулова приватизация чрез международни инвестиционни посредници.
Структурната реформа в индустрията е свързана с провеждане на процеси на оздравяване на предприятията, поставени в изолация и прекратяване на дейността с последваща ликвидация на губещи предприятия. В тази връзка един от основните приоритети за страната за осигуряване на устойчив растеж на икономиката и намаляване нивото на безработицата като неизбежно следствие от процеса на преструктуриране е активизирането на инвестиционната дейност и разработка на големи инфраструктурни проекти.
По различни оценки България се нуждае от 2 - 2.5 милиарда долара годишно външни капиталови постъпления в условията на провеждаща се структурна реформа и валутен борд и високи равнища на вътрешен и външен дълг.
В краткосрочен и средносрочен план се предвижда приемане на Закон за преструктуриране на стоманодобивния отрасъл. В законодателната програма на Народното събрание този закон е предвиден за пролетната сесия на 1998 г. След приемането на закона ще стартира програмата за преструктуриране. Тя ще обхване периода 1998-2002 г. За целия период са необходими инвестиции за продуктово преструктуриране в размер на 310 млн. долара, за подобряване на екологията на районите около стоманодобивните предприятия - 107 млн. долара, от които голяма част за ликвидация на т.н. "историческо" замърсяване на районите. За покриване на социалните разходи на преструктурирането ще бъдат необходими около 14,2 млн. долара. Законът ще даде възможност на този сектор на българската промишленост да се адаптира към изискванията на единния вътрешен пазар с оглед постигане на добра конкурентноспособност на отрасъла.
С оглед преструктуриране на отрасъла винарство и лозарство, в краткосрочен и средносрочен план се предвижда Приемане на Закон за виното. Законът въвежда в българското законодателство регламентите на ЕС в областта на виното и лозарството. Законът е включен в законодателната програма на НС за есенната сесия. За 1998 г. се предвижда да започне изготвянето на около 15 поднормативни акта, с които ще се създават структурите и процедурите за прилагане на законодателството. Законът е изготвен с помощта на експерти от ЕС и е изпратен за окончателна експертиза в Брюксел. За 1998 г. ще бъде необходима помощ за изготвянето на поднормативните актове. За периода 1999-2002 г. е необходимо да се доизградят и укрепят структурите по прилагането на закона, включително на националния орган, следящ за предотвратяване на търговските нарушения и измами, както и на Националната лаборатория и регионалните лаборатории за анализ и контрол. Отговорно ведомство за изпълнението е МП и по-точно у-ние "Европейска интеграция" и Главната инспекция по лицензиране и контрол на производството на вино, спирт и спиртни напитки, и с активното съдействие на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, започнали и разработвали до средата на 1997 г. този Закон. Законът е съгласуван в двете ведомства и Съвета по законодателство, като са останали чисто редакционни поправки за отразяване на становището на Съвета по законодателството. Чака се становището на ЕК по закона. Необходима е финансова помощ в размер на 30 000 долара за довършване микро-районирането на лозарските райони и експертна помощ за разработване на поднормативните актове, както в по-дългосрочен план финансиране изграждането на инфраструктурите за прилагане на закона.
В съответствие с програмата на правителството 1997 - 2001г. и мнението на Европейската Комисия се предвижда засилена активност в разработването на нормативните актове, осигуряващи безопасността на храните. За 1998 г. Министерство на здравеопазването, съвместно с Министерство на промишлеността ще предложат на Министерски съвет да приеме Наредба за въвеждане в българското законодателство на директивите за маркировката, представянето и рекламирането на храните за продажба на крайния потребител (79/112/ЕЕС, и изм. и 89/336/ЕЕС и изм.), както и завършване на проверката за съответствие на Наредба N 45 на МЗ за хигиенните норми и изисквания за добавките в хранителните продукти и привеждането й в пълно съответствие с изискванията на директивите за прибавките към храните и директивите за подправки-есенции (89/107/ЕЕС с изм., 94/35/ЕЕС, 94/36/ЕЕС и 95/2/ЕЕС, 88/388/ЕЕС). В зависимост от състоянието на действащото законодателство, приемането на Наредбата следва да се очаква за втората половина на 1998 или началото на 1999 г. За 1999 г се предвижда приемането на нормативните актове, привеждащи действащите български нормативни актове в съответствие с директивите, включени като мерки за първия етап за безопасност на храните (Приложение II т. 4 на Бялата книга). Отговорно ведомство по това следва да бъде Министерство на здравеопазването, тъй като контролните органи, следящи за прилагането на това законодателство са към него. Със съдействието на FAO e разработен проект на Закон за храните, който ще въведе в законодателството Директивата за официалния контрол (89/397/ЕЕС с изм.). Ще продължи работата по проверката на съответствието и разработването на нормативен акт за прилагането на Директива 93/43/ЕЕС относно хигиената на хранителните продукти. За 1998 г. ще бъде необходима помощ от ЕК за консултации по изготвянето на Наредбите и извършване на оценка на въздействието, което прилагането на тези нормативи ще окажат върху българските производители. За средносрочния период ще бъдат необходими инвестиции за усъвършенстване работата на контролните и надзорни органи.
Особено важно за промишлеността е въвеждането в българското законодателство и прилагането на практика на изискванията на ЕС за лекарствата с приложение в хуманната и ветеринарната медицина. По оценката, дадена в становището на ЕК за България (Аgenda 2000) в тази област има значителен напредък. През 1998 г. трябва да завърши проверката на съответствието на българското законодателство с изискванията на ЕС и да бъде изработена Наредба за въвеждането на директиви 91/356/ЕЕС и 91/412/ЕЕС за GMP, както и да започне нейното прилагане. По предварителни експертни оценки за пълното прилагане на тези директиви са необходими инвестиции на стойност над 100 млн. долара.
Активно се работи по подготовка въвеждането на директивите за съоръженията за използване в потенциално експлозивна среда.
В съответствие с мнението на Европейската Комисия ще бъде обърнато особено внимание на преструктурирането и приватизацията на големите предприятия в областта на химическата и нефтопреработвателна промишленост, машиностроенето и металообработването, в това число стоманодобивния отрасъл, текстилната и шивашка промишленост и електрониката. В химическата промишленост се предвижда обновяване на продуктовата структура на произвежданите фармацевтични препарати чрез създаване на нови лекарствени форми на основата на местни суровини, а също така и преминаване към производство на безоловни бензини в съответствие с изискванията на Европейските стандарти и екологични норми.
Предвижда се довършване и въвеждане в експлоатация на крупни незавършени проекти като "Завод за готварска сол и "Полимери"АД гр.Девня. В областта на машиностроенето се предвижда усвояване на нови изделия като фамилия нови дизелови двигатели да покриване на екологичните норми за токсичност на изгорелите газове и изграждане на лаборатория за изпитване на двигателите.Изпълнението на цитираните проекти ще се осигурява по пътя на бъдещи инвестиции с участието на специализирани фондове от международни финансови институции.В хранително-вкусовата промишленост продуктовото преструктуриране е свързано със суровинното обезпечаване на производството. За стабилизиране и прогресивно увеличаване на произвежданата продукция се разработват програми за финансово подпомагане и кредитиране на производители от преработващите предприятия. В тази връзка предстои разработването на Закон за храните, и Закон за захарта за осигуряване на производство и търговия съгласно изискванията на ЕС. В областта на електрониката и електротехниката се предвижда участие на смесеното предприятие ДИГИКОМ, Инкомс-Телеком холдинг-София и Сименс - Германия в инженеринговото осигуряване на Цифрови централи тип EWSD и оптични кабелни мрежи. Изпълнява се Национална програма за внедряване на енергоспестяващи осветителни изделия. В ход е разработката на проект за изграждане на аудио и мултимедийни продукти. В леката промишленост преструктурирането е насочено основно към стимулиране на местното производство на суровини и материали.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 4.1. - Промишленост - СТР. 66
Законодателната програма е изготвена от управление "Интеграционна политика" към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР). Тя е основана на няколко основни приоритета, които на сегашния етап са най-важни за усъвършенствуването на българското аграрно законодателство. Те отговарят на изискванията на ЕС за етапността при съгласуване на националните законодателства, отразени в Бялата книга. Програмата е разделена на две части - в първа част са включени приоритетите за 1998г., а във втора - за 1999 - 2000г.
Основната цел на законодателната програма е постигане съответствие на българските земеделски продукти с европейските изисквания с оглед интегриране във Вътрешния пазар на ЕС. Приоритетно значение за реализиране на тази цел ще имат законодателните мерки по укрепване на ветеринарния контрол. Отражение на този приоритет са предвидените наредби за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания към производството и търговията с месо и месни продукти, а също така наредбите, отнасящи се до производството и търговията с ветеринарни лекарствени средства и препарати. Към тази цел е насочено и създаването на наредби за изкупуване и окачествяване на мляко, плодове и зеленчуци.
Тясно свързана с този приоритет е борбата с болестите по животните, която е от значение за търговията с животинска продукция и бъдещата роля на България да осигурява външната ветеринарна граница на разширения Европейски съюз. Тези въпроси намират законодателен израз в създаването на Закон за ветеринарно-медицинската дейност и пет наредби за борба с различни болести по животните. Към ограничаване разпространението на болести по животните са насочени и наредбите, уреждащи граничния ветеринарно-медицински контрол и идентификацията на животните.
Важен законодателен приоритет представлява изготвянето на нормативни актове, насочени към повишаването на ефикасността на фитосанитарната защита. Това изискване е свързано с бъдещото задължение на България да играе ролята на външна фитосанитарна граница. За постигането на тази цел следва да бъдат приети подзаконови нормативни актове по приложението на Закона за защита на растенията от 1997г. Приоритет е даден и на важния проблем за развитието на екологичното и биологичното земеделие.
Приоритетно място в програмата е отделено на създаването на правна уредба на важни дейности, за които в ЕС съществуват нормативни актове. Касае се за дейности, неуредени в българското законодателство, вследствие на което се нарушават основни изисквания на агротехниката и безопасността. Реализация на този приоритет е създаването на Закон за фуражите и Закон за селекцията и репродукцията в животновъдството и подзаконови нормативни актове за тяхното приложение. В тези две области важно значение имат наредбите за регистрация на производители и търговци, чрез които ще се създадат ред и публичност по отношение на лицата, извършващи съответната дейност.
Проблем за българското земеделие е очевидното намаляване на добивите от растениевъдна продукция. Това се дължи до голяма степен на ползването на семена и посадъчен материал с по-ниско качество. Законодателен приоритет е замяната на Закона за посевен и посадъчен материал с нов, който да отговаря на нормативните и технически изисквания на европейското законодателство.
Законодателна програма за 1998
Ветеринарно законодателство
Нормативни актове, публикувани в Държавен вестник до февруари 1998
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 1998
Селекция и репродукцията на животни
Семена и посадъчен материал
Растителна защита
Хранене на животните
Пазари на плодове и зеленчуци
Стандарти
48 стандарта, отнасящи се до земеделски продукти.
Законодателна програма за 1999 - 2000
Ветеринарно законодателство
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 1999
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 2000
Селекция и репродукция на животни
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 1999
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 2000
Семена и посадъчен материал
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 1999
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 2000
Растителна защита
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 1999
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 2000
Хранене на животните
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 1999
Проекти на нормативни актове, които ще бъдат приети през 2000
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 4.2. - Селско стопанство - СТР. 68
Конвенционална енергетика
Основни приоритети на енергийния отрасъл за Национална програма за приемане на законодателството на Европейския съюз са разработването и приемането на Закон за енергетиката и съответната подзаконова нормативна база и изграждането на необходимите административни структури. Към настоящия момент проектът на закона е подготвен, съгласуван със заинтересованите ведомства и внесен за разглеждане в Министерски съвет.
Причините, наложили законодателното изменение са стремеж към сближаване с правото на ЕО в енергийната област, от една страна, и липсата на адекватна законова уредба в областта на енергетиката понастоящем.
В момента в областта на енергетиката действат редица нормативни актове от които само един е закон - Закон за електростопанството (1975г.), засягащ само електроенергийния сектор, както и редица подзаконови актове, които не отговарят на променените условия в страната. Липсва законова регламентация на отношенията във връзка с топлоснабдяването, газоснабдяването и енергийната ефективност. Действащите нормативни актове, в по-голямата си част са създадени през 70-те години и в голяма степен затрудняват развитието на пазарни отношения в енергетиката.
Проектът на Закон за енергетиката е свързан с необходимостта от цялостно уреждане на отношенията при държавното управление и регулиране на този отрасъл на националната икономика, както и на правата и задълженията на правните субекти при производството, преноса, разпределението и продажбата на електрическа и топлинна енергия и преноса, съхранението, разпределението и продажбата на природен газ. Чрез този закон се цели въвеждане на пазарни механизми в енергийния сектор, като той бъде съобразен с директивите на ЕО.
Очаква се Законът, подзаконовите актове към него и адекватните административни структури да създадат правна основа и възможности за нейното прилагане, за осигуряването на безопасно, рационално и надеждно енергийно обслужване на справедливи цени, за ефективно и не нарушаващо околната среда и с минимални разходи енергоснабдяване, устойчиво развитие, насърчаване енергийната ефективност и частната собственост, създаване на условия за конкуренция между производителите в енергийния сектор, нарастване на инвестициите, модернизиране на инфраструктурата, открит достъп до международните пазари и условия за избор за потребителите.
В съответствие с проекта за прилагането на закона е необходимо приемане на редица подзаконови актове, които са посочени в таблицата.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 4.3. (1) - Енергетика - СТР. 72
Ядрена безопасност
На основание на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели (ЗИАЕМЦ, обн., ДВ, бр.79 от 1985г., попр., бр.80 от 1985г., изм. и доп. бр.69 ОТ 1995г.), Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) провежда държавната политика за безопасно използване на атомната енергия, което включва ядрена безопасност и радиационна защита.
В съществуващото законодателство на Р България в областта на ядрената безопасност има редица нерегулирани, остарели или непълно регулирани въпроси, като: - видовете дейности, които подлежат на регулиране; - правомощията на органите на изпълнителната власт и на местните органи на властта; - ефективното разделяне на функциите на регулиращия орган и функциите на органите, които съдействат за развитие на използване на атомната енергия; - подхода при регулиране на безопасността; - правомощията на физическите и юридически лица експлоатиращи ядрени инсталации и използващи ядрен материал; - безопасното управление на ядрения материал; - условията и реда за вземане на решения за изграждане на ядрени инсталации и др.
В областта на радиационната защита нерегулирани, остарели или в несъответствие със законодателството на ЕС също остават редица важни въпроси. Например: -принципите на радиационната защита; -собствеността на източниците на йонизиращи лъчения (ИЙЛ); -физическа защита на обектите с ИЙЛ и др.
Във връзка с гореизложеното приоритет на КИАЕМЦ е усъвършенстването на съществуващите нормативни актове и разработването на нови в съответствие с директивите на ЕС в областта на ядрената безопасност и радиационната защита, отразени в "Бялата книга" и стратегията на Р България за изпълнение на препоръките от "Бялата книга" за подготовка за интегриране в ЕС.
Дейностите, свързани с разработването на законовите и подзаконовите нормативни актове, които са посочени в програмата на КИАЕМЦ са насочени в две основни направления:
Присъединяване към международните договори в областта на използването на атомната енергия за мирни цели
Хармонизиране на национално ядрено законодателство.
В краткосрочен план се предвижда подписването и влизането в сила на Единната конвенция по безопасно управление на отработилото ядрено гориво и по безопасно управление на радиоактивните отпадъци. Заедно с влязлата в сила Конвенция по ядрена безопасност ще представляват цялостно уреждане на ядрената безопасност за целия ядрено-горивен цикъл на международно ниво. Сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия по Спогодбата за прилагане на гаранции във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие ще продължи да бъде основно задължение на страната.
Във вътрешното законодателство нормативните актове, които ще се разработят в краткосрочен план имат за цел да дефинират основните принципи, въз основа на които ще се развиват обществените отношения в областта на ядрената безопасност и радиационната защита. Като основен нормативен акт се предвижда разработването на Закон за безопасно използване на атомната енергия.
В средносрочен план нормотворческата дейност е насочена към разработване на подзаконовите нормативни актове в областта контрола, отчета, физическата защита на ядрени материали и мерките за безопасност при изграждане експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, които да съответстват на Договора за ЕВРАТОМ.
Финансирането на дейностите по хармонизирането на националното законодателство в областта на мирното използване на атомната енергия с това на ЕС се осигурява от фонд "Ядрени изследвания и ядрена и радиационна безопасност" под управлението на КИАЕМЦ. Тези средства покриват част от необходимите разходи за разработване на предвидените документи, което включва експертни оценки, работни срещи, семинари, преводи и др. Не са осигурени и необходимите средства за квалификация на кадрите, работещи по хармонизацията на нормативните документи и техническото им осигуряване.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 4.3.. (2) - Енергетика - СТР. 75
Енергийна ефективност
Енергийната ефективност, като степен за оползотворяване на горивата и енергията при преобразуването или употребата им за производство на стоки и услуги или за съхраняване на полезната енергийна стойност на първичните енергийни носители и на изтощимите енергийни източници е пряко свързана с опазването на околната среда. Като предмет на дейност това засяга както самата енергетика така и всички стопански отрасли (промишленост, строителство, транспорт, земеделие) както и сферата на търговията и услугите, включително здравеопазването, образованието и не на последно място - бита. Значимостта на повишаване на енергийната ефективност за излизането на българската икономика от кризата е изключително голяма, тъй като понастоящем енергоемкостта на брутния вътрешен продукт (БВП) е над 5 пъти по-голяма от средната за ЕС. По тази причина енергийната ефективност е изведена като първостепенен енергиен приоритет на Правителството и е възложена като предмет на дейност на Националната агенция по енергийна ефективност (НАЕ) към Министерски съвет, съгласно ПМС № 192/07.05.1997 г. Но мащабността на дейността изисква законова регламентиране на институционалната рамка на инструментите за повишаване на енергийната ефективност (стандарти, маркировки, експертизи, обследвания, разрешителен режим, стимулиране), енергоспестяването и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), както и узаконяването на Националния фонд "Енергийна ефективност" (НФЕЕ). По този начин държавната политика по повишаване на енергийната ефективност ще бъде организирана по европейски модел.
Целта на българската страна е продиктувана от силната обществена необходимост за кратък период енергоемкостта на БВП да бъде намалена, така че българската продукция да получи сравнима енергийна себестойност с тази на европейския пазар, като по този начин се намалят енергийните разходи на държавата и на стопанските субекти и се намали вредното въздействие върху околната среда.
Общата цел на България и на Европейския съюз произтича от Протокола към Енергийната харта по въпросите на енергийната ефективност и съответстващите екологични аспекти (Приложение № 3 към Заключителния акт на Конференцията за Европейската енергийна харта), с което се цели енергийната ефективност да се превърне в най-значителен източник на енергия и съответно намаление на вредното въздействие върху околната среда. Политиката на България в областта на енергийната ефективност трябва да бъде хармонизирана с тази на Европейския съюз. Без международно сътрудничество и подкрепа от страна на Европейския съюз, България не би могла сама да постигне желаните цели.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 4.3. (3) -Енергетика - СТР. 79
Насоките за реформиране на транспортния отрасъл в България като елемент от националния преход към пазарна икономика бяха дадени с разработения по програма ФАР проект "Институционална подкрепа на българското Министерство на транспорта" завършен още в края на 1993г.
Един от най-важните елементи от този проект е разработената проблематика "Общата транспортна политика на Европейската Общност и българските закони". В нея е направен анализ на европейските нормативни документи формиращи единния европейски транспортен пазар, а също така и на многостранните и двустранни споразумения със страните - членки на Общността. Предложени са етапите и необходимите промени на българското законодателство в транспортния сектор. Това по същество е преструктуриране на правната база в областта на транспорта и хармонизиране с европейското законодателство:
Коментар на планираната нормотворческа дейност в краткосрочен план:
Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване - м.април 1998г. Действащият ЗГВ е приет през 1972г. отговаря на съществуващия тогава монополизъм и изцяло одържавеното въздухоплаване. Понастоящем необходимостта от либерализиране на въздухоплаването е обективно наложителна и се свързва с ограничаването на държавната намеса и регулация спряха достъпа до пазара и със създаване на условия за развитие на конкуренция между превозвачите. Предвид обстоятелството, че настоящия ЗГВ отговаря до известна степен на Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване, се възприе виждането за създаване на проект за изменение и допълнение на закона.
В документа "Подготовка на асоциираните страни от Централна и Източна Европа за интеграция във вътрешния пазар на ЕС" - 1995г COM от 95/63 се отбелязва необходимостта от добре развита въздухоплавателна администрация. Възниква необходимостта от лицензиране на авиационните оператори, летищните предприятия и летищните оператори наречена в законопроекта "служба по въздухоплаване", а контролните функции ще се осъществяват от "Държавна въздухоплавателна инспекция". Възможността за достъп до пазара съответства на Регламент на Съвета № 2408/92г. Освидетелстването и лицензирането на операторите отговаря на Регламент на ЕС №2407 /92г. отразява препоръките на ИКАО в документ 8353 "Ръководство на процедурите за експлоатация, сертификация и инспекция". Изискванията на Директива на ЕС 295/91г., утвърждаващи общите правила за компенсаторната система при отказ за качване на пътник по редовни линии, са отразени в чл.70 от законопроекта.Важно изискване на ЕС е свързано с ограничаване на шумовите емисии. Директиви 80/51 от 79г. и 92/14 от 92г. възприети в законопроекта дават право и задължение на Министъра на транспорта да издаде наредба, определяща допустимите нива на авиационен шум и газови емисии.
Закон за автомобилния транспорт - месец май 1998г. Правната уредба на отношенията свързани с осъществяването на автомобилния транспорт е твърде оскъдна и се свежда до остарелите разпоредби на Устава на автомобилния транспорт за общо ползване от 1954 г. и разпоредбите за обществените превози на пътници и товари в действащия Закон за движението по пътищата. Законопроектът държи сметка за необходимостта от регулиране на обществените отношения свързани с държавните изисквания към превозвачите.В проекта са заложени изискванията за благонадеждност, финансова стабилност и професионална компетентност на превозвачите в съответствие с Директива на Съвета 74/561 374L0561 и Директива №74/562 374L0562 за достъп до професията оператор на вътрешен и международен пътнически транспорт, Контролът по спазване на изискванията се осъществява от "Държавна автомобилна инспекция". В глава втора - частноправни отношения са заложени разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари по шосе - CMR и договора за международен автомобилен превоз на пътници и багажи, и Европейската спогодба за работата на екипажите и по-конкретно за времето за управление на МПС и времето за почивка.
Закон за движението по пътищата - м.май 1998г. Действащият ЗДП е приет 1972г. и до настоящия момент е претърпял редица изменения и допълнения, което е създало известна разпокъсаност на закона. Новият проектозакон отразява европейската концепция досежно правилата за движение и отговорните институции по регистрация на МПС, технически прегледи, обучение на водачите, контрол по спазване правилата за движение. В проекта са възприети принципите на Конвенцията за пътното движение и Конвенцията за пътните знаци и сигнали, както и европейските съглашения за попълването им. В законопроекта се предлага въвеждането на точкова система за отчет на извършените нарушения на правилата за движение, съобразно практиката в повечето европейски страни. Възприети са Директиви 89/4538 и 77/796 за взаимно признаване на удостоверенията за правоспособност и свидетелствата за правоуправление. Контролните функции са възложени на специализирани структури като КАТ към МВР, ДАИ към МТ, и контролно звено към МРРБ.
Дейности в средносрочен план:
Закон за пристанищата - март 1999г. Необходимостта от правна уредба на пристанищата се обуславя от нуждата от правно регулиране на обществените отношения, свързани с осъществяването на пристанищната дейност, както и обстоятелството, че по силата на Закона за концесиите пристанищата за обществено ползване са обект на концесионен режим. Съществено внимание е отделено и на функциите на пристанищните администрации.
Закон за железопътния транспорт - юли 1999г. Отношенията се регулират понастоящем от Устава на железниците в РБ България от 1951г. и Закона за БДЖ, който урежда статута на БДЖ като предприятие по смисъла на чл.62 ал.3 от Търговския закон. Възприето е едно от основните изисквания на Директива 91/440 за водене на счетоводството на превозните услуги и инфраструктурата, лицензиране на превозвачите, заплащане на такса за ползването на инфраструктурата от страна на специализирано звено към МТ. Контролните функции са възложени на Държавната железопътна инспекция.
Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване - м.октомври 1999г. КТМ е приет през 1970 г. и отговаря до известна степен на международните изисквания. Промените са свързани главно с изграждането на по-модерна морска администрация, лоялната конкуренция и правилата за безопасността в съответствие с изискванията на международните конвенции. Предвидено е създаването на морска и речна администрация в съответствие с разпоредбите на чл.5 от Конвенцията на ООН по морско право и Конвенцията на ООН за регистрирането на кораби, които България е ратифицирала през 1996г. Контролните функции са възложени на Държавната инспекция по корабоплаване.
По-нататъшното разработване на законовата и подзаконова нормативна база в транспорта цели постепенно въвеждане принципите на acquis communautaire и е елемент от цялостната структурна реформа в отрасъл транспорт.
Всички законодателни проекти за отделните подсектори на отрасъл транспорт отделят специално внимание на максималното оттегляне на държавата от собствеността и прякото управление на транспортните дружества. Предвиждат се правни мерки за доизграждане и доразвитие на административните структури, на които са възложени функции по изпълнение на законите. Обръща се особено внимание на въпросите на безопасността и контрола както и на модернизацията и развитието на транспортната инфраструктура за да се постигне облекчаване условията за транзитен превоз през България чрез шосеен, железопътен, речен и комбиниран транспорт, включително пристанищната и летищната инфраструктура. Инфраструктурните приоритети на транспорта са транспортните коридори, които използват предимствата на географското положение на страната и имат стратегическа важност за отрасъла.
В процес на реализация са много проекти свързани с оздравяване и преструктуриране на българските железници и други инфраструктурни обекти- пристанища и летища, чието реализиране ще доведе до постигане на стандарти, сравними с тези на Общността.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 4.4. - Транспорт - СТР. 81
Стимулирането и подкрепата на българското предприемачество е един от приоритетите, към които са насочени усилията на правителството в процеса на осъществявания преход към пазарна икономика. Като логично продължение на политиката за създаване на регионални агенции и бизнес-центровете, но в национален мащаб, Правителството на Република България взе решение за създаване на Агенция за малки и средни предприятия към Министерството на промишлеността ( ПМС Nо 314 от 31 юли 1997 г.). С Решение на МС Nо 1047 от 29 декември 1997 г. беше определена контрибуцията на България за участие в Третата многогодишна програма за МСП (1998-2000) на Генерална Дирекция ХХIII на Европейската комисия. Координираща институция по участието в програмата е Агенцията за МСП.
Основната цел на стратегията за насърчаване на предприемачеството е създаването на благоприятна институционална, нормативна, административна и финансова среда за развитието на МСП като стабилен сектор на икономиката.Това предполага в краткосрочен план осъществяването на:
В средносрочен план е важно да се гарантира устойчива тенденция за интензивно развитие на сектора на МСП чрез:
В дългосрочен план Агенцията за МСП трябва да състави програма и осъществи координация на съществуващата в страната новоизградена мрежа от бизнес-центрове и структури в страната.
Предвидени от Агенцията за МСП проекти:
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 4.5. - Малки и средни предприятия - СТР. 83
Европейското споразумение за асоцииране предвижда сближаване на българското законодателство в социалната политика и заетостта с правото на ЕО, както и сътрудничество за подобряване на стандартите на здравословните и безопасни условия на труд, в управлението на трудовата борса и модернизирането на системата на социално осигуряване.
Запазването на здравето, живота и трудоспособността на работещите и осигуряване на безопасни условия на труд е един от основните елементи на социалната политика на правителството, което е в съответствие с мястото и приоритета, който този проблем заема в социалната политика на ЕС.
В изпълнение на изискването за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е приетия в края на 1997г. Закон за здравословни и безопасни условия на труд, който въвежда изискванията на рамковата директива 89/391/ЕЕС и регламентира задълженията в тази област на държавата, работодателите и работещите. С него до голяма степен е постигната хармонизация на българското законодателство с европейските изисквания в тази област. Законът регламентира общите изисквания и мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като разработката, координацията и провеждането на държавната политика в тази област се възлага на МТСП. Към същото министерство са създава фонд "Условия на труд" за финансиране на дейности и мероприятия за подобряване условията на труд.
Привеждането в изпълнение на този Закон, както и създаването на необходимите структури по прилагането му е приоритетна задача за 1998г.
Стремежът е към хармонизиране на защитата на работниците на работното място с нивото на защита на ЕС.
Предстои работа по изготвянето и приемането на подзаконови нормативни актове, които ще регламентират физиологичните норми и правилата за ръчно повдигане и пренасяне на товари, вредните и тежки работи, забранени за извършване от жени, изискванията при производството, вноса и употребата на азбест и азбестосъдържащи материали и изделия, санитарно-хигиенните изисквания при внос, производство и употреба на канцерогенни химически вещества, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при работа с биологични агенти, както и реда и условията за производство и внос на лични предпазни средства. Предстоящото въвеждане на тези нормативни актове е фиксирано в Закона и ще доведе до пълна хармонизация с изискванията на Европейския съюз.
Предстои също така и изграждане на лаборатории за изпитване на лични предпазни средства, според изискванията на Европейския съюз, както и обучение на специалисти от тези лаборатории по методите за изпитване.
Приоритет в краткосрочен план в социалната политика е осигуряване на адекватна социална защита чрез фундаментално преструктуриране на съществуващите програми, при което разходите от тях, насочени към населението бъдат преструктурирани от малки и недостатъчни, но към широки слоеве към по-тесни слоеве, но в по-големи и адекватни размери, насочени към действително нуждаещите се. Отражение на този приоритет е създаването на социално-инвестиционен фонд за стимулиране на заетостта, фондове за социално и семейно подпомагане.
В областта на заетостта през 1997г. е приет Закон за защита и насърчаване на заетостта в съответствие с изискванията на ЕС и опита на развитите европейски страни. През 1998г. година ще се реализират активни и пасивни мерки на пазара на труда: защита при безработица, стимулиране развитието на нови работни места, стимулиране започването на самостоятелна стопанска дейност, като в същото време чрез специализирани програми за заетост ще се стимулират работодателите да наемат на работа младежи и лица с намалена трудоспособност.
В областта на социалното осигуряване през 1998г. предстои създаването на допълнителна пенсионна система, подкрепяща бюджета и подобряваща инвестиционния климат чрез внедряване на доброволното пенсионно осигуряване.
В средносрочен план ще продължи въвеждането в националното законодателство на изискванията на ЕС в социалната сфера, както и на нормите на Европейския съюз относно инспекцията по труда. Като средносрочен приоритет се поставя изграждането на добре функциониращ пазар на труда с висока индивидуална конкурентноспособност на работната сила, стимулиращ нарастването на производителността на труда, осигуряващ разумни доходи, избягващ големите дисбаланси, гарантиращ безопасни и здравословни условия на труд и подобряващ се стандарт на живот. Предстои създаването на финансово устойчива система за държавна социална защита, допълвана от законово регламентирани схеми за доброволно и допълнително осигуряване, както и развиването на подходящи структури за координиране на осигурителната системи с ЕС чрез усъвършенстване на информационната система и интегрирането й в Национална информационна система.
В областта на трудовите отношения средносрочен приоритет е нормативната уредба на Фонда за гарантиране вземанията на работниците при фалит на предприятията.
По отношение на равните възможности на мъжете и жените основните разпоредби на правото на ЕС са обхванати от българското законодателство. Необходими са мерки за практическото прилагане на този принцип.
Наличието на добре развита и функционираща система на социален диалог и взаимодействие на социалните партньори, е изключително важна предпоставка за постигане на устойчиво социално-икономическо развитие и конкурентноспособна икономика.
Приемането на Закон за Икономическия и социален съвет е основа и гаранция за активното участие на структурите на гражданското общество в социално-икономическото развитие на страната. Той ще даде възможност на различните социални групи да взаимодействат помежду си максимално ефективно и да имат силно присъствие при решаването на жизнено важни въпроси от развитието на страната.
Българската стопанска камара, като неправителствена, представителна организация на българската индустрия, има за своя главна цел създаване на благоприятна социално-икономическа среда за функциониране и просперитет на бизнеса в България.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 5.1. (1) - Трудова заетост и социални въпроси - стр. 85
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 5.1. (2) - Трудова заетост и социални въпроси - стр. 87
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 5.1. (3) - Трудова заетост и социални въпроси - стр. 88
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 5.1. (4) - Трудова заетост и социални въпроси - стр. 90
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 5.1. (5) - Трудова заетост и социални въпроси - стр. 92
Регионалната политика е насочена към изравняване развитието на отделните райони чрез приоритетно законодателство, институционално и финансово укрепване на онези региони, които се нуждаят от засилена защита поради различните природни, географски, демографски, кадрови и икономически дадености. Регионалното сътрудничество и пространственото планиране, предвидени в ЕСА, използват като инструмент и обмена на информация между местните, регионални и централни власти, включително на експертно ниво.
Основната цел в присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) в областта на регионалното развитие, устройството и управлението на процесите на територията е привеждане на националната регионална политика към нормите, стандартите, механизмите и подходите, прилагани от страните-членки на ЕС, както и подготовка на българските региони за участие в структурните програми на ЕС, като се използват естествените национални предимства - географско положение, специфични условия и ресурси, достъп до традиционни пазари, трансграничното и интеррегионалното коопериране.
Общата политика на регионалното развитие на ЕС е уредена преди всичко в договора от Маастрихт от 1992 г., който е елемент на първичното право на ЕС. Във вторичното право на ЕС засега не съществува специализирана нормативна уредба, свързана с регионалното развитие и териториално-устройственото планиране.
Нормативното осигуряване на регионалната политика ще се извършва в съответствие с общите принципи на първичното право на ЕС и нормативните актове на Съвета на Европа.
Основните направления на планираните действия са в областта на:
Краткосрочни приоритети:
Средносрочни приоритети:
Въвеждане на законова база, развитие на административни структури и бюджетни процедури
НОРМАТИВНА ДЕЙНОСТ
В краткосрочните законодателни приоритети се предвиждат изработването на:
С проектозакона се цели да се създадат условия за постигане на надеждни гаранции за институционално укрепване управлението на регионалната политика на държавно, областно и местно ниво. Създава условия и предпоставки за изпълнение на препоръките отразени в становището на Европейската комисия по въпросите на присъединяването - раздел "Регионално развитие".
Целите на проектозакона са:
Като средносрочен приоритет е изработването на Проект на закон за развитие на планинските райони.
Законът урежда взаимоотношенията между държавата, общините, физическите и юридически лица при осъществяване на държавната политика в по-малко облагодетелствуваните планински територии. Регламентират се критерии, показателите, обхвата на териториите, които ще получат статут на планински; зониране на планинските територии и масиви; финансово осигуряване на компенсационните мерки; условията за използване потенциала на планинските ресурси. Законът ще бъде разработен съгласно принципите на Европейската харта за развитие на планинските райони, приета от Съвета на Европа.
АДМИНИСТРАТИВНИ СТРУКТУРИ
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 5.2. - Регионална политика и сътрудничество - стр. 94
Стратегията на българското правителство в областта на околната среда е насочена към възприемане на нормите и стандартите по околна среда на ЕС, преди всичко с енергична нормотворческа и административна дейност. Основната институция, която провежда и носи отговорността за хармонизиране на българското законодателство с Acquis communitaire е Министерството на околната среда и водите.
Стратегията, избрана от министерството, е следната:
От 1991 г. в България съществува рамков Закон за опазване на околната среда (ЗООС). В закона са залегнали основните принципи на съвременната екологична политика и законодателство като: "замърсителят плаща", "обществеността има право на информация" и "превантивен контрол". В глава 4 на закона е регламентирана процедурата по ОВОС, която е в пълно съответствие с Директива 85/337/ЕЕС за ОВОС. С направените изменения в закона от 1997 г. отпадна изключително член 23, б. "г", който предвиждаше пускане в експлоатация на обекти без извършване на ОВОС. Друго важно изменение е прецизирането на проектите, подлежащи на задължителна процедура по ОВОС в духа на актуализираната Директива 97/11 за изменение на Директива 85/337 от 1996 г.
Приоритетите, които институционално, административно, нормативно и финансово се осигуряват от МОСВ, са следните:
Още в края на 1996 г. и началото на 1997 г. Министерството предложи разработване на стратегия по сближаване на българското законодателство с правото на ЕС със съдействието на създадения DISAE Facility на Европейската комисия. В проекта се съдържат четири основни компонента: преглед на съществуващото българско законодателство в областта на ОС и сравнителен анализ със съответното право на ЕС; оценка на възможностите за прилагане на правото на ЕС; оценка на разходите, необходими за прилагане, както административни, така и инвестиционни; разработване на план за действие за инкорпориране и прилагане на правото на ЕС в България с конкретни срокове, анализ на необходимостта от изменения на съществуващи нормативни актове, респ. от създаване на нови такива, анализ на необходимите разходи. Очаква се проектът да бъде приключен до средата на 1998 г.
Във връзка с разпоредбите на глава 2 от ЗООС, Директивите на ЕС и подготвяната конвенция на ООН за правото на достъп на обществеността до екологична информация и участието и при вземането на решения относно околната среда, в МОСВ е създадена работна група с цел подготовката на подзаконов нормативен акт относно достъпа на обществеността до екологична информация.
Икономическото стимулиране на дейността по опазване на околната среда също е един от основните приоритети в политиката на министерството. Въпреки ограничените финансови възможности на държавата, през изминалите години от Националния фонд за опазване на околната среда (НФООС) и от държавния бюджет са отпуснати големи за мащабите на България суми с цел подобряване на състоянието на околната среда. През 1998 г. бяха повишени неколкократно паричните санкции за замърсяване на околната среда. Възприет е и се прилага подходът в разработваните секторни закони в областта на ОС да се регламентират финансовите механизми за реализиране на политиката в съответната област.
Приоритет е ОВОС и законодателството, свързано с ОВОС. В последните изменения на ЗООС от 1997 г. са отразени основните положения на актуализираната директива 97/11 - ОВОС. Продължава работата по Наредба No. 1/95 за ОВОС. В момента съгласно действащото национално екологично законодателство се извършва ОВОС на обекти в експлоатация. Характерът на издадените решения и одобряването от МОСВ на краткосрочни и дългосрочни (5-годишни) програми за ограничаване на отрицателното въздействие върху околната среда са първа стъпка към въвеждането на комплексните разрешителни.
Инкорпориране на Директива за интегрирано предотвратяване и контрол на замърсяването (IPPC) в българското законодателство, което ще става стъпка по стъпка. В тази връзка, в началото на 1998 г. предстои стартиране на съвместен проект с Датската агенция за опазване на околната среда, чийто трети компонент засяга именно IPPC Директивата.
Относно препоръките на Бялата книга за сближаване на т.нар. Продуктово законодателство, трябва да се подчертае, че в нея се съдържат около 20% от законодателството в областта на ОС, което трябва да се хармонизира. Част от споменатите директиви в Бялата книга са предмет на сближаването на законодателството в съответния сектор (въздух, води, отпадъци и пр.). За постигане на сближаване на законодателството по останалите директиви на Бялата книга, се създава междуведомствена работна група, в която има представители на Комитета по стандартизация и метрология и на съответните компетентни ведомства.
Групата стандарти ISO 14 000 също е един от приоритетите на МОСВ. Създадена е междуведомствена работна група, в която има представители на Комитета по стандартизация, с цел разработването на необходимите нормативни и други документи за инкорпорирането на тези стандарти в българското законодателство.
Дейностите, чрез които ще се възприемат нормите и стандартите на ЕС по ОС, целят допълване на хоризонталното законодателство; разработване на законопроекти по отделни компоненти на околната среда: качество на въздуха, управление на водите, опазване на биоразнообразието и устойчиво управление на природните ресурси, селищна околна среда; благоустройствени дейности в регионален аспект: водоснабдяване, газоснабдяване, ограничаване на вредното въздействие на отпадъците, ограничаване на вредното въздействие на шума.
Оценка на разходите, произтичащи от приемането и прилагането на законодателството на ЕС и необходимост от допълнително финансиране в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план:
Оценката е предварителна и е извършена от експерти на МОСВ и български консултанти по проекта, осъществяван по линия на специален фонд за страните от ЦИЕ - DISAE Facility на Европейската комисия. Проектът следва да приключи през м. юни 1998 г., когато се очаква по-детайлна оценка с участието и на чуждестранни експерти, привлечени от Европейската комисия за реализацията на проекта; възможно е някои от предварителните разчети да претърпят промени. Оценката включва определянето на разходите по присъединяването в областта на околната среда само за посочените в таблиците приоритетни дейности по компоненти (качество на водите, управление на отпадъците и т.н.) Необходимостта от осъществяване на тези дейности произтича от приемането и прилагането на европейското законодателство, а от друга страна - от реализацията на приоритетите на националната екологична политика. Времевите хоризонти на финансовите разчети са: краткосрочен - до края на 1998 г.; средносрочен - 199-2000 г. и дългосрочен - 2001-2015 г. (от последния е направена извадка за периода 2001-2007)
Информационните източници за анализите са: годишните доклади за състоянието на околната среда; данни на НСИ; национални програми, включително изследвания върху Стратегията за ОС на Р България, Национална програма за изграждане на селищни пречиствателни станции за отпадни води, Програма за поетапно премахване на употребата на безоловни бензини, Национална политика за управление на отпадъците; изследвания и разработки относно опасните отпадъци, битовите отпадъци на локално ниво и др.; основни показатели на макроикономическата рамка на държавния бюджет за 1998 г.; информация на МОСВ и НЦОСУР; прединвестиционни проучвания на международни финансови институции; прогноза за населението и др.
За целите на информацията, изисквана за разработването на Националната програма за приемане на законодателството на ЕС, се прави оценка на:
Оценката е направена диференцирано по:
При разчета за 1998 г. се прие разходите за присъединяването да се считат като недостиг, т.е. като необходимост от допълнително финансиране поради факта, че макрорамката за 1998 г. е вече приета.
Водоснабдяване и други благоустройствени дейности, вкл. в регионален аспект:
В областта на водоснабдяването до сега са се въвеждали разпоредбите на Директивата на Съвета 80/778/ЕЕС относно качеството на водата за пиене, с тенденция за актуализиране на БДС "Вода за пиене". На тази основа се предвижда приемане на Наредба за качеството на водата за пиене от министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Предстои актуализиране на Нормите за проектиране на водоснабдителни системи и Нормите за проектиране на водоснабдителни и канализационни инсталации в сгради в съответствие с предварителните европейски стандарти (pr EN).
Ограничаването на вредното въздействие на отпадъците върху ОС ще се извърши чрез въвеждането на Директивата на Съвета 75/442/ЕЕС в разпоредбите на Закона за ограничаването на вредното въздействие на отпадъците върху ОС и Наредбите за проектиране на сметища, предвидени от МРРБ.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.1. (1) - Околна среда - СТР. 97
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.1. (2) - Околна среда - СТР. 100
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.1. (3) - Околна среда - СТР. 103
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.1. (4) - Околна среда - СТР. 107
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.1. (5) - Околна среда - СТР. 109
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.1. (6) - Околна среда - СТР. 111
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.1. (7) - Околна среда - СТР. 113
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.1. (8) - Околна среда - СТР. 115
Съществуващите в страната нормативни разпоредби относно химичните вещества не са хармонизирани с изискванията на Европейския съюз.
Липсва закон за химичните вещества, не са въведени основните принципи за класификация, опаковка и маркировка на химични вещества и препарати, не е предвидена и не е позната процедурата за нотификация на химични вещества.
Необходимо е създаване на нова система за контрол на химичните вещества, изграждане на нотификационен център, въвеждане на унифицирани процедури и методи.
Предвидените нормативни документи - Закон за химичните вещества и препарати и подзаконови нормативни актове - Наредба за класификация, опаковка и маркировка на химичните вещества и препарати, Наредба за оценка и контрол на риска на съществуващи вещества, Наредба за оценка на риска от нови вещества, Наредба за процедурите за нотификация на химичните вещества, - ще въведат основните принципи на Европейския съюз в тази област с което ще започне процеса на хармонизация и ще се поставят основите за постигане на основната цел на директивите в областта на химичните вещества - предпазване на човека и околната среда и свободното движение на стоки.За да се постигнат тези цели е необходимо въвеждане на принципите във всички страни, с което се гарантира еднаквата степен на превенция за човека и околната среда и премахване на търговските бариери.
Приоритет в областта на защитата на потребителя е приемането през 1998 г. на Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, изготвен от Министерството на търговията и туризма и внесен от Министерския съвет в НС. Законът регламентира правото на потребителя на информация, отговорността на производителя за безопасността на стоките, задължение за предоставяне на гаранция и правото на потребителя на рекламация, забраната за заблуждаваща реклама, забраната и последиците при неравноправни клаузи в договорите. Законопроектът урежда общи правила за търговия, като забраната за продажби на загуба, търговски практики - продажби сключени извън мястото на извършване на търговската дейност, продажби от разстояние, принудителни продажби и съвместни предложения.
Законът е съобразен с директиви на Европейския съюз относно общата безопасност на продуктите, отговорността за дефектна продукция, задължения за предоставяне на информация, заблуждаващата реклама, несправедливите условия в потребителските договори и сключване на договори от разстояние и извън търговските помещения.
Прилагането на закона е свързано със създаване на съответни структури в МТТ, приемане на подзаконови нормативни актове, изграждане на информационна система за информиране на потребителите.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.2. (1) Защита на потребителя - СТР. 117
Безопасност на храните
Предвижда се засилена активност в разработването на нормативните актове, осигуряващи безопасността на храните. За 1998 г. Министерство на здравеопазването съвместно с Министерство на промишлеността ще предложат на Министерски съвет да приеме Наредба за въвеждане в българското законодателство на директивите за маркировката, представянето и рекламирането на храните за продажба на крайния потребител (79/112/ЕЕС, и изм. и 89/336/ЕЕС и изм.), както и завършване на проверката за съответствие на Наредба N 45 на МЗ за хигиенните норми и изисквания за добавките в хранителните продукти и привеждането и в пълно съответствие с изискванията на директивите за прибавките към храните и директивите за подправки-есенции (89/107/ЕЕС с изм., 94/35/ЕЕС, 94/36/ЕЕС и 95/2/ЕЕС, 88/388/ЕЕС). В зависимост от състоянието на действащото законодателство, приемането на Наредбата следва да се очаква за втората половина на 1998 или началото на 1999 г. За 1999 г се предвижда приемането на нормативните актове, привеждащи действащите български нормативни актове в съответствие с директивите, включени като мерки за първия етап за безопасност на храните (Приложение II т. 4 на Бялата книга). Отговорно ведомство по това следва да бъде Министерство на здравеопазването, тъй като контролните органи, следящи за прилагането на това законодателство са към него. Със съдействието на FAO e разработен проект на Закон за храните, които ще въведе в законодателството Директивата за официалния контрол (89/397/ЕЕС с изм.). Ще продължи работата по проверката на съответствието и разработването на нормативен акт за прилагането на Директива 93/43/ЕЕС относно хигиената на хранителните продукти. За 1998 г. ще бъде необходима помощ от ЕК за консултации по изготвянето на Наредбите и извършване на оценка на въздействието, което прилагането на тези нормативи ще окажат върху българските производители. За средносрочния период ще бъдат необходими инвестиции за усъвършенстване работата на контролните и надзорни органи. Министерство на промишлеността се ангажира с активно съдействие по изготвянето и въвеждането на законодателството.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.2. (2) Защита на потребителя - СТР. 119
В момента в страната действа БДС 2823/83 "Вода за пиене", в който са регламентирани изискванията, на които трябва да отговаря водата от централните водоизточници, предназначена за питейно битови нужди. Стандартът нито по форма, нито по съдържание отговаря на изискванията на Директива 80/778 ЕЕС. Във връзка с това предстои изготвянето на наредба, която да въведе реално изпълнимите за нашата страна изисквания на директивата, като се регламентира достатъчно дълъг преходен период, необходим за оборудване на лабораториите, както на производителите, така и на контролните органи.
В страната действа наредба, която регламентира изискванията към детските играчки, които са частично съобразени с Директива 88/378 ЕЕС, но не са посочени изискванията за безопасност, начините за оценяване на изделията, тъй като цитираната директива е от тези, за които тази процедура е задължителна. Това налага изработването на нова наредба и въвеждането на тези изисквания.
В действащата в момента Наредба за хигиенните изисквания към козметичните средства са съобразени голяма част от изискванията на Директива 76/768 ЕЕС, но съществуват различия не само в общата част, но и в приложенията, които страните - членки приемат, без да променят. Това изисква уеднаквяване на нашите изисквания с тези на директивата, което ще се реализира с изготвянето на изменение и допълнение към съществуващата наредба. По същия начин ще се процедира и със съществуващата Наредба за хигиенните изисквания към битовите химични препарати, които следва да се хармонизират с Директиви 73/404 ЕЕС, 82/243 ЕЕС и 82/244 ЕЕС.
В наредбата за бутилиране на минералните води, която действа в момента, голяма част от изискванията се покриват с тези на Директива 80/777 ЕЕС, но все още съществуват големи различия, които ще се преодолеят с разработването през 1999 г. на изменение и допълнение към действащата наредба.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.2. (3) Защита на потребителя - СТР. 122
Туризъм
През 1998 г. МТТ внесе Закон за туризма, уреждащ управлението на тази дейност, създаването и функционирането на туристическите организации. Целта на Закона е да осигури законодателна основа за устойчиво развитие на туризма в България, да въведе съвременни критерии и изисквания за извършване на туристическите дейности и за състоянието на туристическите обекти, както и да осигури защитата на потребителите на туристически продукт.
Ще се извършат необходимите институционални промени за прилагане на Закона. Законът за туризма ще започне да се изпълнява практически в края на 1998 година.
В изпълнение на Закона ще се актуализира подзаконовата нормативна база, включваща:
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 6.2. (4) - Туризъм - СТР. 124
Борба с корупцията и организираната престъпност Подобряване на управлението на държавните граници
С оглед особеностите на предметния обхват на т.н. "Трети стълб", сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи се осъществява в рамките на конвенциите и другите международноправни инструменти (резолюции, актове за съвместни действия), включени в достиженията на ЕС в областта. Достигането на стандартите в областта и осъществяването на ефективно сътрудничество между Република България и страните-членки на ЕС предполага привеждане на вътрешната нормативна уредба в съответствие с изискванията на международноправните инструменти, разработване на програми за реализиране на общите цели в борбата срещу организираната престъпност и корупцията и усъвършенстване управлението на граничния и митнически контрол, разширяване и укрепване на административния капацитет на правоохранителните и правосъдни органи (създаване на адекватни административни структури и подобряване на координацията между компетентните органи за борба с организираната престъпност и корупцията, включително чрез създаване на единна информационна система), и обучение на кадри. За реализация на някои от посочените дейности са необходими значителни финансови средства.
Основната работа в тази област се осъществява от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и Главно управление "Митници" към МФ. Съгласно Закона за МВР от 1997 г. противодействието на организираната престъпност и корупцията, охраната и защитата на държавните граници, включително осъществяването на граничния режим и паспортно-визовия контрол, са възложени на МВР, респ. на Националната служба "Борба с организираната престъпност" и Националната служба "Гранична полиция". Между основните задачи на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, определени с ПМС № 295/16.07.1997 г., е осигуряването на съгласувани действия с МВР и съдебната система в борбата срещу организираната престъпност, наркотрафика и корупцията, която е приоритетна задача в програмата на правителството. Освен това, основна функция на МППЕ, съгласно посоченото ПМС, е осъществяването на правната евроинтеграция чрез сближаване на законодателството с това на Европейските общности с оглед бъдещото членство в ЕС.
Съгласно Закона за МВР, информационна дейност на МВР се основава на принципите на достъпността, по установения ред, и защитата на личните данни на гражданите при събирането, съхранението, използването и предоставянето им. Забранено е предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред. Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове на МВР се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание. Предстои скорошно подписване на Конвенцията на СЕ за защита на лицата при автоматизирана обработка на личните данни и приемане на Закон за защита на личните данни.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 7. (1) - Правосъдие и вътрешни работи - СТР. 126
Приложение на политиката относно миграцията и процедурите за убежище
Необходимостта от приемането на Закон за бежанците се обуславя от широкия принципен характер на материално-правните норми на ратифицираната Конвенция за бежанците на ООН от 1951 г. Този закон ще даде конкретен израз на тези норми в условията на Република България, обвързвайки цялостно вътрешното ни законодателство, касаещо статута на бежанците и ще гарантира действията и от други ведомства, там, където това е необходимо. С него ще се определи националната ни процедура за предоставяне статут на бежанец, както и структурите, отговорни за изпълнението на поетите с Конвенцията на бежанците на ООН ангажименти.
Проектът на Закона за бежанците е съобразен с множество международни актове по правата на човека и с препоръки на ЕС по отношение на бежанците. Синхронизиран е със западноевропейското законодателство, уреждащо убежището на бежанците.
За изпълнението на изискванията на Конвенцията на бежанците на ООН от 1951 г. е необходимо разкриването на транзитен център и на регистрационно-приемателен център, което сме посочили в таблицата за Националната Програма. Географското положение на България, като важен кръстопът между Изтока и Запада, изисква изграждането на транзитни центрове на най-натоварените гранични пунктове, на първо време най-наложително на Аерогара София, където пристига по-големият поток бежанци. В транзитните центрове ще се настаняват пристигащите чужденци, които твърдят че са бежанци, без да се пускат във вътрешността на страната, докато не бъдат изяснени явните обстоятелства около техните личности и молби. Особено важно е, че от тези центрове, при наличие на изключващи клаузи от Конвенцията за бежанците и при явно необосновани молби, тези чужди граждани ще бъдат връщани в кратки срокове в страните, от които идват. Чрез такива центрове би могло да се открие по-лесно и незабавно икономическата и друга миграция от действителните бежанци, както и да се намали миграционният поток за България и Западна Европа. Транзитните центрове ще се ползват както от Националното бюро за териториално убежище и бежанците при МС, което, съгласно ПМС № 207/23.10.1992 г., е компетентният орган, осъществяващ правната и административна защита на лицата които търсят убежище, така и от органите на граничната полиция (МВР) - за задържане на незаконната миграция до осъществяване на експулсирането.
Регистрационно-приемателните пунктове са структури, без които е почти невъзможна работата по провеждането на процедурата за предоставяне на статут на бежанците. Настаняване в такива центрове обуславя срочно и прецизно проведена процедура, контрол върху поведението на бежанците и оказването на социална и медицинска помощ, както и осигуряването по време на процедурата на необходимия подслон.
В средносрочен план е предвидено изграждане и оборудване на интеграционен център, както и на общежития за временно настаняване на бежанците, получили статут в България.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № 7. (2) - Правосъдие и вътрешни работи - СТР. 129
Основа за търговските и икономически връзки на България са подписаните от нея многостранни и двустранни търговски договори. Страната ни е член на Световната търговска организация и има статут на наблюдател по Споразумението по държавните поръчки. В краткосрочна перспектива България възнамерява да представи оферта и започне преговори за присъединяване към Споразумението по държавните поръчки. След присъединяване към горното споразумение България ще бъде страна по всички многостранни споразумения от Уругвайския кръг в рамките на СТО, по които страна е и ЕС.
Към момента на присъединяване на България към ЕС е необходимо да бъдат предприети мерки с оглед приемане на:
На митническата администрация е отредена ключова роля във всяко от изискванията за членство, определени в Копенхаген през 1993 година. При присъединяването на България към Европейския съюз тя трябва да е готова да играе решаващата роля за стабилното функциониране на Вътрешния пазар на ЕС и следва да поеме изключителната отговорност за защита и контрол на своята част от външната граница на ЕС, както и отговорността за прилагане на Общата търговска политика. Като се има предвид огромния обем търговски потоци и многообразието от мерки в търговската политика на ЕС е необходимо задължително да се избегне разстройването на конкуренцията, изкривяването на търговския стокообмен, загубата на приходи за националния бюджет и собствените ресурси на ЕС. Тези задачи изискват концентриране на усилията в периода до присъединяване за постепенно сближаване до пълно възприемане на законодателството на ЕС и повишаване на оперативния капацитет, включително рязко подобряване на ефективността от дейността на митническите служби.
Като се има предвид закономерната последователност в развитието на стратегията в краткосрочен и средносрочен план от договора "Партньорство за присъединяване", митническата администрация има следния стратегически план за действие:
СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ ЗА 1998 ГОДИНА:
Да се положат основите на митническа дейност на базата на новия Закон за митниците и правилника за прилагането му, сходни с тези, действащи в страните от ЕС и на административен капацитет, способен да прилага митническото законодателство, да се създадат всички необходими условия за промяна в положителна посока на Становището на ЕК за подготовката на митническата администрация за стартиране на процеса на подготовка за преговори за присъединяване на страната към ЕС.
Новият закон за митниците, приет от Народното събрание и обнародван на 06.02.1998 г. влиза в сила на 07.08.1998 г. Законът е в съответствие с Европейския митнически кодекс, който наред с правилата за неговото прилагане, установени с регламент на Комисията, включва повече от половината от законодателството на ЕС в тази област.
Законът за митниците обхваща две групи норми, към които се прилагат съответните критерии. Първата група норми уреждат материята, предмет на Митническия кодекс на ЕС, като критерият е максималното сближаване на законодателството на Р България с правната уредба на ЕС. В закона се въвеждат правила за обвързващата информация, за митническата стойност, за митническите направления, режими и процедури, за решенията на митническите органи, за представителството пред митницата и други, съответстващи на действащите в ЕС, като в закона се наблюдават някои незначителни национални специфики. Втората група норми включва устройството, организацията и дейността на митническата администрация и митническите органи, както и административно-наказателни разпоредби, които се регулират в държавите - членки на ЕС от националното законодателство и при изработването им в българския закон критерият е бил координация с действащото национално законодателство.
Влизането на закона в сила през месец август е в пряка зависимост от усилията на митническата администрация, насочени към изработване на Правилник за прилагането на закона за митниците и необходимите инструкции, наредби и други подзаконови актове и към подготовка на митническите и икономическите оператори за тези промени в краткосрочен план. Работата по изготвянето на Правилника е в ход, но тя е огромна по обем, изисква усилията на експерти, запознати с разпоредбите на закона и митническата практика. Взимайки предвид недостатъчния брой на добре обучени служители, процесът ще изисква допълнителна мотивация и консултантска помощ.
Специално внимание следва да се отдели на необходимостта от регламентиране правомощията на митническите органи за предотвратяване митническото освобождаване в случаите на внос на стоки, носещи търговска марка без разрешение (counterfeit trademark) или произведени без съгласието на притежателя на авторското или сродното право (pirated goods) в съответствие с Регламент на Съвета (ЕС) № 3295/94 и разпоредбите на членове 51-60 от Споразумението по свързаното с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост в рамките на СТО.
Основните задачи за постигане на краткосрочните цели са: изготвяне на стратегически план за изграждане и развитие на персонал, достатъчно подготвен за прилагане на новото законодателство и създаване на подходящи структури за прилагане на митническите процедури съобразно възложени функции по контрола на вноса, износа и транзита на стоките, превозните средства и пътниците
СРЕДНОСРОЧНИ МЕРКИ ЗА ПЕРИОДА 1999 - 2000 ГОДИНА
Основната цел за този период е да завърши процеса на подготовка на митническата администрация за начало на успешни преговори за присъединяване към ЕС. Да се разработи и приеме необходимото законодателство, с изключение на това, предвидено за периода непосредствено преди присъединяване, да завърши структурната реформа и да се изгради изискваният оперативен капацитет, който е в състояние да прилага законодателството на ЕС и националното законодателство.
Отразяване в националното законодателство на мерките, включени във втория етап на раздела "Митнически съюз" в Бялата книга с цел изпълнение на критериите за съответствие до необходимата степен (с изключение на предвидените за периода на присъединяване).
В съответствие с чл. 94 от Европейското споразумение за асоцииране, България е направила изпреварващи стъпки в някои области за постигане на съгласуваност със законодателството на ЕС, независимо от факта, че се предвиждат във втория етап от сближаването. Приети са:
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 8.2. - Митници - СТР. 131
Счетоводство и одитинг
По отношение на счетоводството е постигната висока степен на съобразност с Европейското законодателство.
Правилата за годишните и консолидираните отчети се намират в Закона за счетоводството, Националният сметко-план и Националните счетоводни стандарти. Всички регулиращи актове се основават на Директивите на ЕО и Международните счетоводни стандарти.
През 1998 г. бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Промените са в посока на по-пълно сближаване на националното счетоводно законодателство към изискванията, установени в Директивите на ЕО в областта на счетоводството. Новите законови разпоредби съответстват по-пълно на Четвърта Директива на ЕО 78/660/ЕЕС и Седма Директива 83/349/ЕЕС.
На основание чл. 60 от ЗБ предстои издаването на Наредба на БНБ, регламентираща изискванията относно финансовите отчети на търговските банки.
Допълнителните разпоредби в Закона за счетоводството регулиращи лицензирането и работата на дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия са в посока на хармонизиране на нашите норми с изискванията, съдържащи се в Осма Директива на ЕО 84/253/ЕЕС.
Като краткосрочен приоритет се предвижда изготвяне на правила за одитинг и оценки на резултатите от проверки, осъществявани от Европейската сметна палата и Сметната палата на РБ върху използването на средствата, предоставени от Европейската общност.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІІІ. 9. - Финансови въпроси - СТР. 133
Изпълнението на Националната Програма за приемане на достиженията на правото на ЕО трябва да отговаря на два основни принципа:
Изискване за ефективност при прилагане на европейското право;
Изискване за еднаквото му (недискриминационно) прилагане както при случаи от вътрешнодържавен характер, така и в Общността като район без вътрешни граници.
За тази цел е необходимо институционално и административно осигуряване на изпълнението на Националната Програма чрез цялостна, всеобхватна, диференцирана и ефективна административна реформа и чрез институционално укрепване в приоритетните области.
Това осигуряване на изпълнението на Националната Програма ще изхожда от:
Стабилни конституционни рамки и функционираща система за корекции и за изясняване на Конституцията на Република България чрез особената институция на Конституционния съд;
Стабилност на политическата система чрез постигнатия консенсус по общото развитие на страната;
Установена практика и стабилност по отношение на компетентностите и функционирането на държавните органи, и на координацията и взаимодействието между тях на централно и регионално равнище при разработването и провеждането на държавната политика.
Институционалната и административна реформа по повод на присъединяването на Република България към ЕС са част и трябва да бъдат разглеждани в контекста на всеобхватната административна реформа, която е една от основните задачи на българското правителство. Причините за тази административна реформа са:
Присъединяването на Република България към ЕС поставя допълнителни изисквания към провежданата реформа. Тя се осъществява както в структурен план чрез институционално изграждане, така и във функционален и кадрови план като се модернизират съществуващите държавни структури, създават се нови структури и се променят както при принципите, така и самото съдържание на дейността на институциите, съобразно със стратегическите цели.
Институционалното изграждане има два аспекта:
Функционирането на националната администрация се реформира в няколко насоки:
Кадровото укрепване на държавната администрация ще се осъществява чрез:
Изграждането на институциите е съществено за успешната предприсъединителна стратегия на България и следва да бъде неотменна част от Националната Програма за приемане на правото на ЕО. Реформата в държавната сфера и създаването на ефективни, ползуващи се с доверие и прозрачни институции е много важна задача с оглед приемането и прилагането на практика на acquis communautaire. Критериите от Копенхаген изискват законодателни и институционални промени в страните-кандидатки, които да укрепят доверието и сътрудничеството между сегашните и бъдещите страни-членки на Европейския съюз. На тази основа Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, в тясно сътрудничество с Министерството на външните работи и Министъра на държавната администрация и с експертната помощ на Европейската комисия, следва да изработи ясен и конкретен Национален план за укрепване на институциите.
Националният план за укрепване на институциите да бъде естествена част от Националната Програма за приемане на достиженията на правото на ЕО. Планът би следвало да включва следните приоритетни цели и задачи:
Усъвършенствуване на правната уредба на държавните институции чрез:
Съсредоточаване на институционалното сътрудничество с ЕС в няколко конкретни области (министерства) с цел да се получи положителен резултат от национално значение в относително кратък срок. Европейската комисия приема, че приоритетните министерства са:
Изработване на ясен и точен график за институционално укрепване в приоритетните области, придружен от финансов и бюджетен план за предвидените стъпки.
Институционалното укрепване на изпълнителната власт не би могло да се извърши без съдействието на Европейския съюз. Съдействието е част от стратегията на Съюза за подкрепа на АСЦИЕ при подготовката им за членство. Страните-кандидатки могат да разчитат на:
Пълноценното усвояване на помощта на ЕС по отношение на приоритетите, набелязани в Партньорство за присъединяване, като мерки за сближаване на законодателството и мерки за институционално укрепване, предполага дейността по изработването, прилагането и контрола върху Националната Програма за приемане на европейското право да се осъществява съвместно от Министерство на външните работи като Национален координатор по ФАР и Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция като Национален координатор по ТАИЕКС. Тази дейност ще се улесни с определянето на Национален представител за контакти с Европейската комисия, по въпросите на институционалното укрепване като тази задача се възложи на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция, което е пряко ангажирано както с изработването на Националната Програма за приемане на acquis communautaire, така и с участие в Подкомитета по сближаване на законодателствата, изграден по силата на Европейското споразумение за асоцииране.
За целта МППЕ представя план за собственото си институционално укрепване, като едно от приоритетните министерства, посочени от Европейската комисия. В основата на този план са залегнали следните мерки:
Според правната уредба в Република България, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция управлява процеса на правна евроинтеграция, като изпълнява две основни функции:
Национален координатор по:
Национален експерт за отчитане степента на съответствие на българското законодателство с правото на ЕО.
Във връзка с функцията си като национален координатор въз основа на подробно изследване на степента на съответствие на действащото българско законодателство и анализ на съществуващите в него празноти и несъответствия, в Националната програма за приемане на достиженията на правото на ЕО са формулирани законодателни приоритети, групирани в краткосрочен /1998 г./ и средносрочен план /до 2000 г./. Националната програма отчита също институционалното и финансово осигуряване на процеса на сближаване и прилагане на хармонизираното законодателство.
Неразделна част от Националната Програма са българската хармонограма и подробните таблици за съответствие, изготвяни и актуализирани от МППЕ по информация на отрасловите министерства и другите ведомства.
Координирането и унифицирането на дейностите в областта на сближаването изисква компетентно информационно обслужване на всички участници в процеса.
За тази цел се създава документационен и преводачески център за превеждане, легализиране и публикуване на източниците на правото на ЕО и на българско законодателство на официални езици на ЕС. МППЕ ще издава Бюлетин, който съдържа официални преводи на норми на ЕС и периодични издания на българската хармонограма.
За изпълнение на функцията си на национален експерт за отчитане степента на съответствие на българското законодателство с правото на ЕО, МППЕ учредява специализирани експертни групи, които ще осъществяват функцията на министерството като национален експерт по сближаването на законодателството чрез:
Контролирането на процеса на сближаване ще се извършва в тясно взаимодействие с отрасловите министерства и другите ведомства чрез:
По линия на финансовото и техническо съдействие, предоставяно от ЕС чрез програмите ФАР, ТАИЕКС и сътрудничество с отделни страни - членки на ЕС на двустранна основа, министерствата и другите ведомства трябва да усвояват в максимална степен предлаганите им възможности за обучение и техническа помощ.
Формиране на модерна, европейска правна култура.
Наред с посочените функции, МППЕ играе важна роля в новия процес на формиране на европейска правна култура. За тази цел се предвижда създаването на училище за магистрати, където съдиите ще придобиват допълнителни знания за европейската съдебна практика. В училището ще придобиват нови знания по европейско право и служители от държавната администрация.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІV. 1. - Институционална и административна реформа - СТР. 135
Програмата за реализиране на стратегическите цели на българското правителство за изграждане на модерна административна система на Република България съдържа пет основни елемента:
Административната реформа на държавните институции има за цел да усъвършенства тяхната правна уредба чрез специални структурни закони относно:
Чрез реформата на държавната администрация ще се уредят:
Чрез Закона за устройството на държавната администрация ще се определи сферата на държавната служба и рамката на закона, регламентиращ статута на държавните служители.
Законът за държавния служител е включен в текущия план на Министерския съвет за внасяне в Народното събрание до края на лятната сесия и следва да уреди:
Ефективното въвеждане на статут на държавния служител ще се осигури чрез създаване на условия и механизъм за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на държавните служители.
Ефективното прилагане на реформаторските закони в сферата на държавната администрация ще се осъществи чрез организационни мерки и информационно осигуряване в краткосрочен и средносрочен план.
Краткосрочните цели и задачи за създаване на законова и организационна инфраструктура на новата административна система имат предимно хоризонтален характер и определят контекста в който се провежда институционалното изграждане на модерната административна система.
Средносрочна цел на административната реформа е завършване на процеса по организационното преструктуриране, ефективното прилагане на законодателството за държавната служба и усъвършенстването на механизмите за развитие и управление на администрацията. Това ще се постигне чрез разширяване и оптимизиране на организационните мерки, информационното осигуряване и информационната кампания за подкрепа на процеса на изграждане на модерна административна система в контекста на общата правителствена информационна политика.
По-конкретно организационните мерки по прилагане на реформаторските закони в административната система ще се изразят в:
Информационното осигуряване на ефективното прилагане на реформаторските закони ще се изрази в:
Всеобхватната административна реформа ще се осъществява при постоянно информиране на обществеността и получаване на ефективна обратна връзка за нейната оценка, както и чрез въвеждане на системи за вътрешна комуникация за стимулиране изграждането на нова административна култура.
СЛЕДВА ТАБЛИЦА № ІV. 2. - Институционална и административна реформа - СТР. 137
Институционалното укрепване следва да се осъществява в следните области:
3.1. Капацитет на вътрешния и финансов контрол:
Укрепването на органите за финансов контрол се осъществява чрез усъвършенстване на организацията и дейността на Сметната палата - като висш орган за външен контрол и специализираните структури към МФ - за осъществяване на вътрешен финансов контрол
По-нататъшното развитие на Сметната палата на Република България се свързва с:
Разширяване и по-точно дефиниране на правомощията на Сметната палата, свързани с контрола върху държавните и общинските поръчки;
Разработване и приемане на стандарти за одитиране на бюджетните предприятия;
Подобряване на взаимодействието на Сметната палата с другите органи за финансов контрол, включително със структурите на вътрешния финансов контрол (след определяне на техния статут и функции в съответен нормативен акт).
За институционалното укрепване на Сметната палата би спомогнало приемането и за член на ЕВРОСАЙ и ИНТОСАЙ, както и доизграждане на информационната и система и свързването и с другите информационни системи на държавната администрация, и с информационната система на Европейската сметна палата и сметните палати на страните - членки на Европейския съюз.
Данъчната администрация осъществява превантивен, текущ и последващ контрол. Институционалното укрепване в тази област изисква създаването на оптимизирана и стабилна организационна структура на данъчната администрация, а основата на модерните методи на управление и въвеждане на ефективни механизми на данъчен контрол.
Институционалното укрепване в Министерство на финансите следва да намери своето решение при подготовката на нов Валутен закон. Следва да се създаде надзорен орган в системата на Министерството на финансите, който да осъществява контрол по установения валутен режим чрез поетапно прилагане на изискванията, залегнали в Договора за ЕО (Глава ІV) и Директивата на Съвета за прилагане на чл. 67 от Договора (88/361/ЕИО). Чрез реорганизация на Управление "Банков надзор" при БНБ да се създадат и правила за мониторинг върху валутните плащания по капиталовата сметка. Институционалното укрепване предполага и създаване на структурни звена в МФ по движението на капитали за лични цели и финансиране на дейността по придобиване на концесионни права.
Изграждането на кореспондентни структури с органите на Европейския съюз за стандартизация и оценка на съответствието на стоките и услугите предполага специализиране на съществуващите структури или създаването на нови в Комитета по стандартизация и метрология. Това предполага и приемането на усъвършенстван статус на Комитета по стандартизация и метрология, който да предвижда квалификация на персонала с цел намаляване на ентропията в администрацията.
Усъвършенстването на процеса на свободно движение на услуги се осъществява чрез Дирекцията по застрахователен надзор, Управление "Банков надзор" и Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Предвижда се и изграждането на регулиращ орган в застрахователното дело.
Основните задачи за постигане на краткосрочните цели на административната реформа са следните:
Изготвяне на стратегически план за изграждане и развитие на персонал, достатъчно подготвен за прилагане на новото законодателство.
За изпълнението и е необходимо да бъдат решени следните подзадачи:
а/ да се проектира създаването на специализирани училища и центрове за обучение на регионално ниво;
б/ да се разработят и създадат специализирани системи за обучение, подходящи за конкретните работни места.
Създаване на подходящи структури за прилагане на митническите процедури съобразно възложени функции по контрола на вноса, износа и транзита на стоките, превозните средства и пътниците.
За изпълнението и е необходимо да бъдат решени следните подзадачи:
Основната цел в средносрочен план (1999-2000) е да се завърши процесът на подготовка на митническата администрация за начало на успешни преговори за присъединяване към ЕС. Да се разработи и приеме необходимото законодателство, с изключение на това, предвидено за периода непосредствено преди присъединяване, да завърши структурната реформа и да се изгради изисквания оперативен капацитет, който е в състояние да прилага законодателството на ЕС и националното законодателство.
Продължаване на структурната реформа /Административен капацитет/
Целта на тази дейност е на база на разработените анализи и в краткосрочната програма да се изгради новата структура на администрацията на централно, регионално и местно ниво и да се изпълни дългосрочната стратегия за обучение и развитие на кадрите в зависимост от конкретните функции и задачи. Най-съществената реформа през този период е свързана с изграждането на единната митническа информационна система.
Задачи по институционално изграждане на митническата администрация и повишаване ефективността на административния капацитет:
Задачи, свързани с предприемане на мерки за борба с корупцията и организираната престъпност и подобряване на организацията и управлението на граничния контрол
Осигуряване на подходящо оборудване и внедряване на Национална интегрирана митническа информационна система с цел повишаване на оперативността и ефективността на митническата дейност, увеличаване на събираемостта и митническите вземания, контрол върху спазването на нормативната уредба и прилагането и по еднакъв начин, улесняване на търговията и опростяване на процедурите;
За да се постигне тази цел е необходимо решаването на следните задачи:
3.3. Политика по отношение на околната среда
Укрепване на институциите на централно ниво:
Министерството на околната среда и водите като цяло притежава основните административни структури, но те трябва да се оптимизират и разширят, а в отделни случаи следва да се създават нови структури.
В краткосрочен и средносрочен план (до 2000 г.) е необходимо разширяване на всички отдели в министерството с кадри с цел обезпечаване разработването на законови и подзаконови актове в съответствие с европейските норми и стандарти, както и за координиране на работата с другите министерство и ведомства. Отделите изпълняват редица оперативни дейности, което затруднява законодателния процес. Особено остро стои въпросът с институционалното укрепване на: звеното по европейска интеграция, информационния център в министерството, чиято дейност поради минималния брой хора е изключително затруднена; отделът, отговорен за разработването на законодателството в областта на химикалите и опасните за околната среда промишлените аварии, в която област законодателството е изключително изостанало в сравнение с другите области.
В дългосрочна перспектива следва да се направи по-радикална административна реформа, което като практика се прилага в повечето европейски страни, а именно:
Необходимо е обособяването на отдели или разширяване на съществуващи в други централни отраслови ведомства във връзка с разработването на оценката на потенциала за прилагане на законодателството от Бялата книга в областта на околната среда. Необходимо е назначаването на кадри в МФ за отчитане на изискванията на околната среда в процеса на данъчната реформа и макроикономическата рамка.
Укрепване на институциите на регионално ниво
А/ Регионални инспекции по околна среда към МОСВ.
Смятаме, че в обозримо бъдеще не се налагат съществени реформи, но е наложително разширяване с допълнителни кадри, за да се изпълняват по-всеобхватно контролните функции и мониторинга на околната среда. Наложително е създаването на информационни звена за връзки с обществеността към всяка инспекции, тъй като дейността е слабо застъпена или не се осъществява. Създаването на инспекторат за контрол на промишлените съоръжения и инсталации, потенциални източници на опасни екологични рискове вследствие аварии, е основна предпоставка за прилагане на Директивата "SEVESO". В момента тази дейност не се осъществява от РИОС.
Б/ Започна процеса по създаването на специализирани регионални органи към МОСВ по управлението на защитени територии. Тяхното институционално укрепване ще продължи през следващите няколко години.
В/ Басейновият принцип на управление на водите изисква създаването на специализирани структури. След приемането на новия Закон за водите ще започне процесът по тяхното институционализиране и вероятно ще изисква няколко години.
Г/ Регионални управления по Гражданска защита към Министерство на отбраната. Експертната оценка е, че прилагането на директивите в областта на химикалите изисква разширяването им с не по-малко от 500 човека.
Д/ Необходимо е назначаването на допълнителни кадри в регионалните: ХЕИ, Инспекции по труда, Статистически бюра.
Укрепване на институциите на общинско ниво
В унисон с процесите на децентрализация в управлението на редица обществени сфери, се разширяват правомощията на общините в областта на околната среда. Въпросът с кадровото обезпечаване стои много остро. Отдели по околна среда, при това с минимален брой хора са създадени само в няколко по-големи общини. В обозримо бъдеще е наложително създаването на отдели по околна среда като минимум в по-големите общини в обхвата на бившите окръжни градове и назначаване поне на едно лице, отговорно за дейността в останалите общини. Контролна дейност за спазване изискванията на законодателството по околна среда, която е от компетенциите на общините, както и за спазване на местните наредби на практика не се осъществява, във връзка с което е необходимо създаването на адекватни контролни структури.
3.4. Безопасност на ядрената енергия
Институционалното укрепване в областта на безопасното използване на ядрената енергия следва да се изрази в преразглеждане и диференциране на функциите на КИАЕМЦ и трансформирането му в автономна държавна институция. Това са основните краткосрочни цели в областта на институционалната реформа на регулиращия орган. За постигането им, в програмата на КИАЕМЦ са предвидени следните дейности:
Предложената на Министерски съвет програма на КИАЕМЦ за институционално развитие съдържа два варианта:
3.5. Укрепване на органите за защита на конкуренцията и наблюдение на държавните помощи.
Разширените правомощия на Комисията за защита на конкуренцията предвидени в проекта на нов закон, а именно тя да издава разрешения за освобождаване на някои споразумения, за концентрация на стопанската дейност, да контролира поведението на стопанските субекти с монополно или господстващо положение, директно да налага санкции за нарушение на конкурентните правила изискват:
За изпълнението на задачите в областта на държавните помощи, Министерството на финансите, на което са възложени от Министерския съвет функциите да наблюдава, контролира и нотифицира държавните помощи, ще се нуждае от консултантска и техническа помощ за осигуряване на ефективното функциониране на системата за наблюдение и контрол на държавните помощи; актуализиране на инвентарния списък на отпуснатите държавни помощи; изготвяне на проект за нотификация на субсидиите и изравнителните мерки по т.25.1 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки със СТО (WTO); подготовка и издаване на информационни материали за държавните помощи, с оглед по-голяма информираност и прозрачност по тези въпроси; финансиране на превода на официалните документи по държавните помощи; обучение на кадри от системата за наблюдение на държавните помощи чрез организиране на семинари и квалификационни курсове и др.
3.6. Укрепване на органите на правосъдието и вътрешните работи
Както беше отбелязано в раздел І.1., с приемането на измененията в процесуалните Закони и на Закона за Върховния административен съд, беше създадена нормативна основа за завършване на съдебната реформа. Върховният касационен съд и Върховният административен съд функционират от 1997 г., а понастоящем се конституират апелативните съдилища. В близко бъдеще усилията ще бъдат насочени към укрепване на създадените съдебни институции и осигуряване на материални условия за тяхното ефективно функциониране. Освен това, чрез изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, се предвижда засилване на ръководните функции по отношение на административната дейност на съдебната система и подобряване регламентацията на упражнявания от Инспектората към Министерство на правосъдието и правната еворинтеграция контрол по движението на делата.
Административната реформа в системата на правосъдието изисква:
А) Институционално укрепване на съдебната система чрез:
Б) Институционално укрепване на Инспектората към МППЕ чрез:
С приемането на новия Закон за Министерството на вътрешните работи беше уредено устройството и задачите на органите, осъществяващи дейност в областта на граничния контрол и борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Със закона бяха създадени Национална служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП) и Национална служба "Гранична полиция" (НСГП).
НСБОП се изгражда като специализирана полицейска оперативно-издирвателна служба на МВР за противодействие и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури. Една от основните задачи на тази служба е противодействието на организираната престъпна дейност, свързана с корупция в държавната и местната администрация. С оглед организационно-управленското осигуряване на тази дейност се разработва държавна стратегия за борба с организираната престъпност и корупцията. Целта на стратегията е да формулира рамката за обединяване усилията на всички държавни органи, институциите на гражданското общество и гражданите в борбата с основните форми на организираната престъпност и корупцията.
НСГП се изгражда като специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба на МВР за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим. Тази служба осъществява сътрудничество при изпълнение на своите задачи с органите за охрана на границата на други държави. В заключителен стадий е работата по концепция за дейността на НСГП, чиято цел е очертаването на основните механизми, по които ще се организира, функционира и управлява НСГП с цел осъществяване на ефективен граничен контрол по европейските стандарти и нормативи.
Посочените законодателни и други мерки ще усилят административния капацитет на правораздавателните и правоохранителни органи за целите на сътрудничеството, осъществявано в съответните области на правосъдието и вътрешните работи.
Институционалното укрепване в сферата на трудовите правоотношения в краткосрочен план се изразява в създаването чрез закон на Икономически и социален съвет, който да осигурява по-голяма ефикасност на взаимоотношенията между работодатели, синдикати и правителство, и чрез обучението на експерти по трудовото и социалното законодателство на ЕС и на съответното национално законодателство. По този начин ще се оптимизира социалният диалог и ще се създадат по-добри условия за прилагането на международните норми на труда, които ще се въведат чрез ратификацията на Конвенция 144 на МОТ.
В средносрочен план институционалното укрепване на трудовите правоотношения в съответствие с нормите на ЕС на инспекцията по труда ще се уреди с въвеждане на пазарни принципи чрез приватизиране на дейности и насърчаване на частното предприемачество при осъществяването на нови социални услуги и законодателно чрез Закон за инспекцията по труда, както и чрез изменения на КТ и вторично законодателство по прилагането му и съответните механизми за защита на работниците, включително за информиране и консултиране с техни представители преди прехвърляне на предприятие в съответствие с Директива 77/187/ЕЕС. В дългосрочен план се предвижда по-нататъшна диференциация и опростяване на юридическите и административни процедури, включително чрез създаване на трудов съд и индустриален арбитраж със специален закон и институционално укрепване на контрола по прилагане на социалното законодателство. Активният и независим социален диалог ще се развива и чрез създаване на фонд за гарантиране вземанията на работниците при фалит на предприятие. Ще се усъвършенства информационната система и ще се интегрира в единна Национална информационна система.
Изграждането на институционална структура в селското стопанство е насочено към създаването на възможност за прилагане на механизмите на Общата селскостопанска политика и Структурната политика на ЕС. Усъвършенстването на административните структури е насочено към оптимизиране на системата за контрол върху земеделските продукти и ефективното въвеждане и прилагане на хармонизираното законодателство.
Приоритетите за изграждане и усъвършенстване на административните структури се определят в голяма степен от законодателните приоритети за периода. Първият приоритет се състои в даването на съществуващите структури на статут, съответстващ на актовете на ЕС. Тясно свързано с въвеждането на статут на кореспондентни органи е прехвърлянето на част от функциите на съществуващите органи към организации на производители. Това е причината още през 1998 г. да се отдели нужното внимание на изграждането на такива организации.
Вторият приоритет се налага от нуждата от въвеждане на национален стоков контрол, който да позволи свободен достъп и осигури конкурентноспособност на българските земеделски стоки на пазарите на ЕС. Основен проблем на нашата контролна система е лошото или остаряло техническо оборудване на лаборатории и другите центрове за качествен контрол. Поради това основно място в програмата заема оборудването на контролни лаборатории.
Тясно свързан със стоковия контрол е проблемът за ефикасността на граничния контрол. Това налага да бъде даден приоритет при изграждането на гранични контролни пунктове и създаването на условия за недопускане движението на пратки, които не отговарят на стандартите на ЕС.
Контролът на пазарите не може да бъде ефикасно реализиран, ако не се свърже с контрол върху производството на движението на растителна и животинска продукция. В това направление е даден приоритет на въвеждането на фитосанитарни паспорти, идентификация на животните и регистрация на животински обекти.
АНЕКС 1 - ТАБЛИЦИ ПО ОБЛАСТИ
АНЕКС 2 - НАЦИОНАЛНА ХАРМОНОГРАМА
АНЕКС 3 - СПИСЪК НА АКТОВЕТЕ ПО БЯЛАТА КНИГА ЗА ПОДГОТОВКА НА АСОЦИИРАНИТЕ СТРАНИ ОТ ЦИЕ ЗА ИНГРАЦИЯ ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР НА ЕС
АНЕКС 4 - СПИСЪК НА ПРЕВЕДЕНИТЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК АКТОВЕ НА ЕС
.