• Пресечна точка на няколко Европейски транспортни коридора. Неговото кръстопътно положение, на западния бряг на Черно море и отлични транспортни връзки го правят удобен логистичен мост между Европа, Русия, Украйна, страните от Кавказкия регион, Близкия и Далечен Изток.
• В структурата на Пристанище Варна ЕАД влизат 3 съставни пристанища: Варна-Изток, Варна-Запад и Балчик.
• Обработват се всички видове товари, вкл. и течни, но типични са зърното, контейнерите, химическите продукти и генералните товари. През 2001 г. Варна е №1 в обработката на сухи товари в страната.
• Единственият в Черноморския регион жп. фериботен терминал с възможност за смяна на жп. талигите от европейски на руски стандарт. С това си уникално предимство терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия.
• 2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна- Изток и Варна-Запад
• Брой кейови места: 34
• Обща дължина на кея: 5765м
• Открита складова площ: 240 100 кв. м
• Закрита складова площ: 77 400 кв. м
• Терминали: 10

  Горе

Пристанище “ЛЕСПОРТ” ЕАД

• Пристанището е разположено на северния бряг на Варненското езеро между с. Казашко и с. Езерово. Обработва всички видове товари.
• Пристанището разполага с три товарни места с дължини 90, 220 и 110 m.
• Обща дължина на кея – 420 м.; открита складова площ – 50 000 кв.м.; закрита складова площ – 1 000 кв.м.

Горе

Пристанище “ФЕРИБОТ”

• Пристанището е разположено на южния бряг на Белославското езеро. Специализирано да обработва вагони и автомобили от фериботите по линията Варна – Иличовск и Грузия.
• Пристанището разполага с две товарни места с дължини по 200 m. Съоръжено с подемно-преходен мост и пункт за смяна на талигите на вагоните.

Горе

Пристанище “ТЕЦ – ВАРНА”

• Разположено е в северозападния край на Варненското езеро, непосредствено пред ТЕЦ Варна. Специализирано за обработка на въглища, предназначени за ТЕЦ- Варна.
• Обща дължина на кея – 611 м.; разполага с три кейови места, оборудвани с конвенционални грайферни кранове.

Горе

Пристанище “ПЕТРОЛ”

• Разположено на южния бряг на стария канал море-езеро. Предназначено е за обработка на нефтопродукти и други наливни товари. Обща дължина на кея – 500 м.; три корабни места; резервоари за съхранение на 56 000 куб.м. нефтопродукти и други наливни товари.

• Въздушна врата на цялото Северно крайбрежие на България. Аеропортът е втори по големина в страната.
• Годишно обслужва над един милион пътници. Осъществява връзка с около 100 направления в над 30 държави в Европа и Азия.
• Работи с близо 100 български и чужди авиокомпании по редовни и чартърни полети. Чартърните програми на авиокомпаниите, превозващи туристи, започват от ранна пролет и продължават до късна есен.
• Разполага с модерни терминали, автоматизирана система за обработка на пътници и багажи.
• Предлага голяма складова база, възможности за обслужване на карго полети, малка авиация.
• Инвестициите са насочени към обновление, разширяване и модернизиране на терминалите, информационните системи и системите за обработка на пътници и багажи, системите за сигурност и безопастност на полетите.
  

• Най-добрата телекомуникационна мрежа в България
• Една от най-високите степени на цифровизация в страната: град Варна 44.4%, Варненски регион 36%, средно за страната 21%.
• Плътността на телефонни линии на 1000 граждани е 481
• Степента на дигитализация на Варненската телекомуникационна мрежа е три пъти повече от средната за страната. Дигитални телефонни центрове Siemens и Ericsson
• 300 км фиброоптични кабели; MAN - ATM/STM
• Варна е един от основните възли на два международни подводни оптични кабела: KAFOS - свързващ Варна, Истанбул (Турция) и Мангалия (Румъния) и свързващ телекомуникационните инфрастуктури на България и европейските държави; BSFOCS (Black Sea Fiber Optic Cable System) - оптичен кабел свързващ Варна, Одеса (Украйна) и Новоросийск (Русия).

• Достатъчен наличен воден ресурс за водоснабдяване на населените места.
• Дял на водоснабденото население - 100 %
• С изградени канализационни мрежи са 67,5% от населените места /с население над 10 000 жители/, като за градовете Варна и Девня този процент е над 90% , а в останалите градове изградеността на мрежата е 30-60%.
• "ВиК" АД - Варна включва ??? от Варна и Шумен. Водят се предварителни разговори със Световната банка за условията за концесиониране
• Интерес от 5 чуждестранни компании - консорциум Bywater-Главболгарстрой, Vivendi, Thames Water, International Water и Ondeo.

• Варненска област се електроснабдява от:
  • ТЕЦ"Варна" - 6х220 МW
  • ПС"Добруджа" /гр.Суворово/ - 2х220 МW
  • Магистрални електропороводи : два х 220 kV от ТЕЦ "Варна " до ПС "Добруджа"; 40 х 110 kV за обслужване на селищната мрежа извън агломерацията Варна- Девня.
  • Подстанции : две големи подстаниции ПС"Варна" и ПС"Добруджа" ; 18 подстанции 110/20 kV; производствени подстанции и тягови подстанции собственост на търговски дружества.
• Преносната мрежа 110 kV, 220 kV и 440 kV е доста плътна и успешно изпълнява функциите на електрозахранване на региона.

• Газопроводна мрежа в региона с високо налягане - 55 бар., с диаметър 700 мм., собственост на "Булгаргаз" ЕАД.
• Цената на газ - метан от 27.03.2003 е 287,19 лв. за 1000 куб.м. от дистрибутора "Булгаргаз" ЕАД. Калоричността на метан газ, продаван в мрежата на "Булгаргаз" ЕАД е 8 000 Kkal/ m3 при 20o C.
• Находище на метан газ в шелфа на Черно море, нос "Галата". Предстои оборудване на мината през 2004 г. паралелно с изгражането на необходимите газопроводи.
• Очаква се находището на природен газ "Галата" да осигурява около 1,42 млн. м3 газ на ден или около 10% от потребностите на българския пазар от природен газ. Запасите от природен газ се оценяват между 1,5 млрд и 2,0 млрд куб.м.
• От 1998 г. Петреко, дъщерна фирма на британската Melrose Resources развива стратегия за ефективното разработване на газово находище "Галата" и присъединяването му към българския пазар на природен газ. До този момент в проекта са инвестирани 45 млн. долара, като общата инвестиция до финализирането му се предвижда да бъде около 70 млн. долара – една от петте най-големи “инвестиции на зелено” в България. Разработването на газовото находище включва изграждането на добивна платформа и построяването на 83 км. газопровод от находището до гр. Провадия.
  

• Железопътната мрежа във Варненска област е с обща дължина от 307.12 km без да се отчита дължината на коловозното развитие в гаровите райони.
• Основните ж.п.линии са 2-ра и 3-та Републикански ЖП линии:
  • 2-ра ЖП линия София - Варна е с дължина на железния път 121.111km и чрез нея се осъществява връзка с всички направления за Северна България. През територията на Варненска област линията чрез обвързването й с направление Русе играе изключително важно значение за осъществяването на товаропреносната дейност от Русе към "Пристанище Варна".
  • 3-та Републиканска ЖП линия "Карнобат-Синдел" осъществява връзките на Североизточна България с Южна България и по същество се явява елемент на трансевропейския транспортен коридор VIII в аспекта на неговата железопътна инфраструктура.

• Варненска област се характеризира със средна гъстота на пътната мрежа от 328.99 km / km2 и обща дължина от 1256.60km (1337.2km., от които 80.60 km са без настилка - в проект).
• С най-голямо значение за развитието на републиканската пътна мрежа на територията на Варненска област са автомагистралите "Хемус" и "Черно море", които представляват и съставна част от пан-европейската пътна мрежа и в частност от коридор №№7; 8 . Привеждането в съответствие с европейските стандарти на тези две автомагистрали с общонационално значение има ключово значение за осъществяването на транспортните връзки на областта с останалата част на страната, с потенциалните пазари в Централна и Западна Европа както и със страните от ЧИС.
• Стратегическо значение има и път Е-70 Русе- Шумен - Варна.