Събор за отбелязване 120-годишнината от преселването на българи от турските села Гюбел и Мандър във Ветринска община организират на 22 май в селата Ягнило и Доброплодно. Поканени са потомци на малоазийски българи от цялата страна, областния управител Яни Янев, депутати, генералния консул на РТурция в Бургас- Вурал Алтай и др., съобщиха организаторите.
Честването на годишнината ще започне със света литургия в храма “Св. Св. Константин и Елена” на с. Ягнило. В 10,30 ч. ще се открие паметна плоча за българите, чиито кости лежат в Анадола. Паметен знак ще има и в с. Доброплодно. Разстоянието между двете села е около 3 км и през целия ден на събора ще се осигури транспортна връзка от кметствата.
В с. Ягнило ще може да се види уникална музейна сбирка, посветена на бежанската вълна, в която има носии, сечива, съдове, писмени докуманти от малоазийски селища, оцелели във фамилни наследства. В програмата след официалната част се включват оркестър “Здравец”, поканени са певци и групи за автентичен фолклор от общината и от Варна.
Юбилейният събор се организира от община Ветрино, от читалищата- “Просвета”в Ягнило, и “Поука” в Доброплодно, от наследници на местни родове. Според писмени паметници и данни на историци и фолклористи, през ХХІХ век в северозападната част на Мала Азия е имало около 20 селища с българско население. Преселването им от България в Анадола според някои източници станало насилствено след покоряване на родните места от турците. В Похвално слово за Евтимий на Григорий Цамблак се споменава, че всички търновци, отличаващи се с “произход, богатство и красота”, отказали да приемат исляма, са заточени в различни анадолски краища. Според друга теория много сънародници се заселват в Мала Азия през ХХVІІІ век, за да избегнат кърджалийските погроми и опустошения. Най-многобройни били изселниците от южните предели, от Македония, Копривщица и др.
Българите успели да превърнат пустеещите малоазийски земи в обработваеми и добре уредени места, като основният им поминък бил земеделие и животновъдство. Местната власт допускала да се самоуправляват, като отчитала, че живеят много затворено и спазвайки консервативни принципи. Тези обстоятелства помогнали да се съхрани народностното самосъзнание, да са опазят обичаи и самобитни български традиции.
В почти всички български села имало православни храмове и параклиси, през 70-те години на ХІХ век се открили и първите училища.
Гьобел и Мандър са две от двадесетината села с компактно българско население. Историците отчитат 9 преселения от там към България- в годините от 1878 до 1921. На географски карти, свързани с преминаване на българите от Мала Азия обратно към отечеството, се четат имена на селища- Чифлик, Ново село, Символ, Урумче, Еникьой, Липак и др. За името Кобър съвременни езиковеди твърдят, че е със старобългарски произход.
През 1878 г. в Гьобел имало 300 къщи, а в Мандър- 200. Веднага след Освободителната война в близост се заселват турски бежанци от България- черкези и мухаджири. Сънародниците ни разбират, че с покоя и свободата е свършено и през 1884 г. решават да се върнат в почти непознатата родина, като заменят имотите си с турци в България. В княжеството е изпратена голяма делегация от двете малоазийски села , за да се договори преселението и имотната размяна.
Делегатите обходили много села във Варненско и се спрели на Елес факъ /Доброплодно/, Яйла /Ягнило/ и Реджеб махле /Арковна, сега в община Дългопол/. Пратениците срещнали благосклонност от местните аги, които също нямали желание да остават в освободена България. 40 турски рода от Доброплодно заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. В Ягнило бил направен опис на имотите на 30 турски семейства. Такива описи били подготвени и в Арковна и други села от региона.
Заедно с българската делегация към Гьобел заминали и определени от общността турци, за да огледат и регистрират имотите в Мала Азия. Размяната била правена къща за къща, декар /дюнюм/ за декар и глава за глава добитък.
В Доброплодно пристигат 317 българи, а в Ягнило- 249. Уникална страница от историята ни- българите от Турция, и турците от България- без официални спогодби и международно парафирани документи, създават, гарантират и изпълняват сложен договор, скрепен от честна дума.
Модерен урок по усвояване на европейското пространство, по разум и хуманизъм, който ще бъде припомнен на 22 май.