30 октомври 2002 г.

По предложение на Инициативен комитет, сформиран по покана на областния управител Яни Янев до кмета на община Варна и с решение на Общински съвет - Варна на 1 ноември 2002 г. ще бъде публично обявено присъждането на звание "Почетен гражданин на Варна" на Валери Петров. Церемонията ще се проведе във Фестивалния и конгресен център в рамките на срещата-разговор "Три минути откровено за България - Ще спасим ли България?" с представители на интелектуалния и духовен елит на страната по повод Деня на народните будители. Приветствие към Валери Петров от името на инициативния комитет ще поднесе г-н Янев. Под егидата на комитета и със съдействие на областния управител е организирана програмата за гостуването на Валери Петров във Варна на 2 ноември:

  • 10.00 часа Среща с курсанти от ВВМУ "Никола Вапцаров" в Планетариума към училището
  • 11.00 часа Разходка с кораб по Варненския залив
  • 16.00 часа Разглеждане на експозицията "Стара Варна" в Барс агенция и среща с инициативния комитет
  • 18.00 часа Среща-разговор с варненци в залата на Драматичния театър. От името на инициативния комитет ще бъде поднесен подарък - картина на морска тематика от варненски художник.

Решението за удостояване с почетното звание бе взето от Общинския съвет на 2 октомври 2002 г. Мотивът за предложението на инициативния комитет, учреден на 3 септември, е дълбоката връзка на поета с морския град. Неговата майката - Мария Петрова, е родена във Варна. Детските и юношеските си ваканции Валери Петров прекарва във Варна, на ул. "Славянска". Една голяма част от творчеството му е свързана с Варна и с морето. Поемата му "Край синьото море" е вдъхновена от досега му с брега и поразителното впечатление, което е направила морската стихия на младежкото му възприятие. Връзката на Валери Петров с нашия град е силно емоционална. Поетът споделя: "Първите спомени и обичта към морето нося от Варна. Варна беше гнездото на детското ми щастие". На този голям български поет принадлежи великолепното петстишие:

"Отде дойде тоз дъх на скарида?
Боже мой, как се чувствам добре!
До Флорида дори да отида,
в мене пак ще звучи като в мида
мойто варненско детско море…"

Нежната, възвишена и мъдра драматургия на Валери Петров е многократно играна с огромен успех пред варненска публика на сцената на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" и на сцената на Държавния куклен театър - "Когато розите танцуват", "Честна мускетарска", "Бяла приказка", "Морско синьо", "В лунната стая", "Меко казано", "Пук" и др. На варненска сцена са играни пиесите на Шекспир в изумителен превод на Валери Петров - "Ромео и Жулиета", "Укротяване на опърничавата", "Крал Джон" и др. Най-добрите варненски артисти са играли във филмите, заснети по сценарии на Валери Петров - "Точка първа", "На малкия остров", "Първият урок", "Слънцето и сянката", "Рицар без броня" и в киноновелите "Васката", "Есенно слънце", "Откъде се знаем" и др. Много топли, творчески извисени са контактите му с варненските поети, писатели, журналисти, преводачи. Благодарение на неговото художествено застъпничество се явява на бял свят великолепният превод на "Ад-Чистилище-Рай" - дело на най-добрия преводач на Данте - варненецът Иван Иванов. Варненската култура е много тясно свързана с личната и творческа съдба на Валери Петров. Варненци обичат, четат, знаят наизуст многоликото творчество на Валери Петров. Неговите срещи с варненската публика се превръщат в незабравими, ярки събития. Особено ценена е неговата морална устойчивост, душевна изтънченост, гражданска чувствителност към проблемите на нашето трудно съвременно битие.

Списък на инициативния комитет:

  • Проф. Анна Недялкова,
  • Проф. Андрей Пантев,
  • Александър Минчев,
  • Александър Чакъров,
  • Борислав Ралчев,
  • Валери Станков,
  • Дафинка Данаилова,
  • Арх. Димитър Стефанов,
  • Димитър Хаджиянев,
  • Дора Дончева,
  • Иван Иванов,
  • Илко Раев,
  • Катя Динева,
  • Койно Койнов,
  • Кристияна Димчева,
  • Ламбрин Сотиров,
  • Людмила Стоянова,
  • Контраадмирал Нейко Атанасов,
  • Румен Серафимов,
  • Сия Папазова,
  • Яни Янев.

Биография

Валери Петров е псевдонимът на Валери Нисим Меворах, роден на 22 април 1920 г. в София. През 1939 г. завършва Италиански лицей в столицата, през 1944 г. се дипломира по медицина в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Лекарската професия упражнява кратко време и се посвещава на литературата.

Участвал е в последната фаза на Втората световна война с писателска мисия.

Валери Петров е сред основателите на вестник "Стършел", през 1945- 1962 г. е редактор, зам. главен редактор и член на редколегията. Мисията на аташе по печата в Рим изпълнява от 1947 до 1950 г. Бил е редактор в национални издателства. През 1990-1991 г. е народен представител в Седмото Велико Народно събрание.

За пръв път печата в списание "Ученически подем" през 1936 г. В периода 1940- 1948 г. написва поемите "Палечко", "Детинство", "Iuvenes dum sumus", "Край синьото море", "На път", "Тавански спомен", циклите "Нощи в Балкана", "Стари неща малко по новому" и др.

Стилът на Валери Петров се определя от критиката като "изграден от ирония, игрословици, загатнати асоциации, ефектни рими".

В лично изявление по повод предложението за удостояване със званието "Почетен гражданин на Варна" г-н Петров сподели, че вдъхновение за "Край синьото море" е получил от досега с морския бряг в детските и юношески години. Летата минавали в спокойната атмосфера на дома на ул. "Славянска", където е родена майката на поета- Мария Петрова, преселила се по-късно със семейството си в столицата.

Богатството и многообразието на творчеството на Валери Петров се изявява още в лирическата поема "В меката есен"- 1960 г., сборника "На смях", "Дъжд вали- слънце грее", "Сатирични поеми" и много други. Валери Петров е автор на много филмови сценарии. Сред тях са игралните: "Точка първа"- 1956 г., "На малкия остров"- 1958 г., "Първият урок"- 1960 г., "Слънцето и сянката"- 1962 г., "Рицар без броня"- 1966 г., киноновелите: "Васката", "Есенно слънце" и "Откъде се знаем", мултифилмите: "Приказка за боровото клонче", "Гръмоотвод" и др. Много от драматургичните текстове на Валери Петров са сред върховете на сценично присъствие- "Когато розите танцуват"- 1961 г., "Импровизация" / в съавторство с Радой Ралин/, "Сън"- 1968 г., "В лунната стая", "Бяла приказка", "Меко казано", "Пук" и др.

Като познавач на няколко чуждестранни литератури и езици, Валери Петров е между талантливите и изключително плодотворни преводачи в България. Негови са преводите на Шекспирови "Комедии" и "Трагедии", детско творчество на Джани Родари, стихове на Киплинг и др. В третото хилядолетие творецът остави диря с превода си на "Фауст" и Трилуси. Негови творби са публикувани на всички основни европейски езици.

Валери Петров е сред българските автори, номинирани за Нобелова награда.