Релефът на Североизточния район за планиране е низинно-равнинен (в северната му част), платовидно-хълмист и планински (на юг).

Минерално-суровинни ресурси - открити находища на: манганови руди (край с. Оброчище и с. Църква -111 млн. тона запаси, край градовете Шабла, Бяла и с. Игнатиево), солно находище край гр. Провадия (с 4,4 млрд. тона запаси), находища на каолин в общ. Каолиново (със запаси от 48 млн. тона), черни каменни въглища на северозапад от гр. Каварна (с балансови запаси от 1,2 млрд. тона), мергелно-доломитни варовици в общините Суворово и Девня (използвани за производство на цимент), строителен камък край градовете Девня и Шумен, нефт край гр. Шабла, находище на газ в черноморския шелф срещу нос Галата, отдадено на концесия на “PETRECO”, крайбрежна част с обширни пясъчни плажни ивици.

Климат – умерено- континентален със смекчаващо климатично влияние на Черно море в 30-35 километровата крайбрежна зона.

Водни ресурси: пресноводни– река Дунав, река Камчия с притоците й Луда Камчия и Голяма Камчия, реки Каменица (Провадийска), Девненска, Батова и притоците им, река Двойница (гранична с Югоизточния район за планиране) и др.; по-големи язовири- Цонево, Тича, Елешница, Ястребино, Съединение, Бели Лом, Снежина; естествени водоеми- Варненското и Белославското езера, Шабленското езеро, Дуранкулашкото блато, Шабленската Тузла, Балчишката Тузла и Наневската Тузла; Черно море- най-големият в България повърхностен солен воден басейн.
Районът е най-бедният на водни ресурси в страната. Върху 20% от територията на страната се формират едва 7% от сумарните водни ресурси. Северната част на района (областите Добрич и част от Силистра) е най-безводната в страната.

Почви: предимно черноземни с техните разновидности - карбонатни, излужени, типични, оподзолени, отличаващи се с голямо естествено плодородие; алувиално-ливадни, ливадно-черноземни, делувиални и торфено-блатни - по Дунавското крайбрежие и в долините на реките; еродирани излужени черноземи - по суходолията; горски почви /сиви, тъмно- и светлосиви, сивокафяви, кафяви, канелени/ - по северните склонове на хълмовете на Източна Стара планина.

Поземлени ресурси: Земеделски територии-13781,158кв.км.; Обработваеми територии-11896,141кв.км.; Горски територии- 4577,914кв.км.; Водни територии-244,668кв. км.; Населени територии- 1145,420кв.км.; Територии за добив на полезни изкопаеми- 253,073кв.км.; Територии за трансп. инфр. -144,676кв.км.; Обработваеми територии- 11896,141кв.км. Защитени територии- 33351,5 хка. Резервати - 3 броя с обща площ1592,2 ха; Поддържани резервати - 9 броя с площ 559,1 ха Природни паркове - 2 броя с площ 5249,9 ха. Природни забeлежителности - 22 броя с обща площ 1071,6 ха. Защитени местности - 50 броя с обща площ 25 878,7ха.

Географското положение на Североизточния район за планиране - широкият излаз на река Дунав и Черно море, е от стратегическо значение за страната и за развитието на района.

Природно-климатичните условия на района са изключително благоприятни за развитието на селското стопанство. Районът е най-богатият в страната по обработваеми земи с високо естествено плодородие - основа за развитие на интензивно земеделие.

Високият биоклиматичен потенциал и многобройните плажове по Черноморското крайбрежие са основа за развитието на туризма. Ценен ресурс са и термоминералните води.

Значителни площи заемат природни паркове, резервати, поддържани резервати и други защитени територии - потенциал за развитие на екотуризъм и други форми на алтернативния туризъм.

Осигуреността с минерално-суровинни източници гарантира по-нататъшното развитие на важни промишлени производства (сода, керамика, стъкло и др.).