Варненска област

Варна е най-голямото многоцелево българско морско пристанище с модерна техника и специализирани терминали с непрекъснат режим на работа. Разполага с обща дължина на кея 5 601 м, 32 корабни места, 77 500 кв.м складове и 240 800 кв.м складови площи. Със съвременното си оборудване, ж.п.-фериботно обслужване и местоположение, пристанището е „врата” за товаропотоците между Европа, Русия, Украйна, Кавказ, Средна Азия, Средния и Далечен Изток. Пристанището е въвело стандарти за качество ISO 9001/2000 и е едно от първите Черноморски пристанища, сертифицирано спрямо изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата – ISPS Code.
За изпълнение на основната си дейност Пристанище Варна разполага с 9 специализирани терминала - 3 в пристанището Варна-Изток и 6 в пристанището Варна-Запад. Всеки от тях има необходимото оборудване и складове за съхранение на различните видове товари. Пристанището разполага с 2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна-Изток и Варна-Запад. Терминалите обслужват основно фидерните линии от Средиземно и Черно море.
Според данните за 2010 г. в Пристанище Варна са отчетени: товарооборот - 8 039 000 тона; корабен трафик - GT – 8 294 538 и брой – 1150; обработени контейнери – 118 702 TEU, като спрямо 2009 г. товарооборотът на пристанището е нараснал с над 1,3 млн.т. товари.
Пристанище Балчик като част от пристанищен комплекс Варна, функционира от 1969 г. и е трето по големина на Черноморското ни крайбрежие. Дължина на кейовете - 165 м, кейови места - 2 бр., оборудвани с два 5-тонни портални крана, открити складови площи - 1932 кв.м, дължина на пристанищната пътна мрежа - 250 м.
Приема кораби с водоизместимост 5000-6000 тона, разполага с ГКПП, няма изградена железопътна линия, товарно пристанище, осъществява се само износ. Яхтено-рибарското пристанище в Балчик е с капацитет 70 места за яхти.

Летище Варна е със статут на международно летище за обществено ползване според изискванията за инфраструктурата му и в него е съсредоточена значителна част от обслужваните от страната ни международни въздушни дестинации. В края на 2006 година българо-германският консорциум "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, съставен от водещия световен летищен оператор Фрапорт АГ и българската компания Еърпорт сървисис ЕООД, печели конкурса за концесия на летищата във Варна и Бургас. Концесията е за срок от 35 години, в рамките на които дружеството ще оперира и инвестира в развитието на двете морски летища.
По данни за 2010 г. Летище Варна разполага с една писта 2500 м., оперира 24 часа в денонощието, регистрирани са 12 577 самолетодвижения; обработени са 1 227 442 пътници; обслужват се 100 дестинации в 57 страни; на 2 часа път в радиус от летището живеят 2.8 милиона потенциални пътници Почти 99% от пътникооборота се формира от туристи през четирите летни месеца на годината. Основният проблем на летището е липсата на достатъчно площ за обслужване на пътниците и багажите в този период.
По достъп до полети на територията, Североизточен район е в групата с брой на полетите до 250 на ден.

Републиканската пътна мрежа на територията на района обхваща 84 км автомагистрали, 483 км пътища І клас, 467 км пътища ІІ клас и 1633 км пътища ІІІ клас. Относителният дял на пътищата с национално и международно значение – автомагистрали и пътища І клас е 21,3 %, т.е. по-висок от средните за страната – 17,5 %. По-голяма част от пътищата в района са с трайна настилка – 99,6%.
Към 2010 г. гъстотата на пътищата от висок клас /автомагистрали и пътища І клас/ е 0,039 км/кв. км и е по-висока от средната за страната - 0,031 км/кв. км, като най-голяма гъстота се наблюдава на територията на областите Шумен и Варна, съответно 0,063 и 0,051 км/кв. км. Гъстотата на пътищата от висок клас е най-ниска в област Добрич, само 0,018 км/ кв. км. На територията на областите Търговище и Добрич не са изградени автомагистрали и връзките им със съседните области се осъществяват по пътища І и ІІ клас.
Към 2010 г. гъстотата на пътищата с регионално значение в Североизточен район е 0,144 км/ кв. км и е малко по-ниска в сравнение със средната за страната-0,145. Регионалните пътища имат най-голяма гъстота в областите Добрич и Търговище, където функциите им са не само да осигуряват пътните комуникации в областта и района, но и да осъществят интеграцията и връзките със съседни райони.

Железопътната мрежа е втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението и икономиката в Североизточен район. Общата дължина на изградените и функциониращи ж.п. линии на територията на района през 2010 г. е 478 км, които съставляват 11,8 % от ж.п. мрежата на страната. Общата дължина на удвоените главни ж.п. линии е 237 км, съответстващи на 49,6 % от всички ж.п. линии в района. По достигнато ниво на удвояване на ж.п. линиите Североизточен район е на първо място сред останалите райони от ниво 2, близо два пъти по-висок от средния за страната – 23,6 %.
Дължината на електрифицираните главни и второстепенни ж.п. линии е 375 км – 78,5 % от общата дължина на ж.п. линиите в района, т.е. с 28,5% над средния относителен дял в районите от ЕС25 - 50 %. Степента на електрификация на ж.п. линиите в района е над средното ниво за страната - 67,96 %, като изпреварва всички останали райони от ниво 2 с изключение на Югоизточния район.
Гъстотата на изградената ж.п. мрежа в Североизточен район към 2010 г. е 32,7 км /1000 кв. км, малко по-ниска от средната за страната - 36,9 км / 1000 кв. км, но с 34.7 % по-ниска от средната гъстота за районите в ЕС25 - 50 км/ 1000 кв. км и е на последно място сред останалите райони от ниво 2.

На територията на Североизточен район се наблюдават значителни различия в степента на развитие на телекомуникациите в отделните области. От общия брой 688 ПТТ станции и агентства за района през 2009 г. с най-голям брой е област Варна - 292 или 42.4 %, а с най-малък - област Търговище, 111 броя. Силно изразена тенденция на бързо нарастване на агентствата /офисите/ има в област Варна, където броят им вече надвишава броя на ПТТ станциите. Останалите три области в района запазват съотношение 2:1 в полза на ПТТ станциите, но като цяло са със значително по-ниски стойности в сравнение с област Варна, чиито показатели са много по-високи от средните за страната.
Достъпът до Интернет е осигурен в градските центрове. Проблеми съществуват основно в селата, където все още степента на оборудване на фирмите и домакинствата с компютри е ниска и е необходимо изграждането на публични места за достъп до мрежата /телекомуникационни центрове/. Насочването на ресурси за развитието на електронните комуникации добива изключителна важност за преодоляване на регионалните различия в достъпа до електронни услуги и развитието на информационното общество в Североизточен район.