Място на СИРП в икономическото развитие на страната: 15% от предприятията от нефинансовия сектор за страната; работят 15.4% от заетите за страната; 12.8% от дълготрайните материални активи за страната; 11% от промишлената продукция на страната; реализация на 11.5% от нетните приходи от продажби за страната.
Растеж и БВП
Брутен вътрешен продукт на ч/нас. за СИРП - 3749 лв. (2003 г.), с 15% под средния за страната.
Варненска област - една от водещите в страната по показател БВП ч /нас./ 125% от средния за района, с ? по голям от средния за СИРП/.
Секторна структура на брутна добавена стойност
СИРП – на трето място в страната по отчетени стойности на брутната добавена стойност (БДС).
Дял на БДС на СИРП в селското стопанство - по-висок от този на промишлеността през 2003 г.
С най-голям дял в БДС на района - секторът на услугите /62,2%, с 4 пункта над стойността за страната/, следван от аграрния сектор – 22,2% (почти 2 пъти над съответното за страната) и индустрията – 15,6%.
Дялове в услугите и индустрията по области: най-високи в област Варна /което се предопределя от развитието на туризма и индустрията/, следвана от областите Разград и Шумен.
Най-висок дял в аграрния сектор: област Силистра – 43,7%, Разград – 33,5% и Търговище – 31,2%.

Преки чуждестранни инвестиции
Чуждестранните инвестиции са един от важните и обективни индикатори за инвестиционната атрактивност на района.
Североизточният район се нарежда на второ място в страната по размер на акумулираните преки чуждестранни инвестиции – 12,8% от общия им размер.
Преобладаващ дял от преките чуждестранни инвестиции (над 65%) - на територията на Варненска област, около 8% в област Разград, над 7% в Шумен, над 4% в Добрич, а в Силистра и Търговище около 2%.

Развитие на бизнесa
Брой фирми в СИРП през 2003 г. - 36 956 (9% повече от 2002 г.), от които 91% са микрофирми (до 10 заети), 7,2% – с 11-50 и 1% – с 51-100 заети. Характерно е доминирането на микро и малките фирми.
Относителен дял: големи фирми (над 250 заети) – 0,3%; фирми със 101-250 заети – 0,6%. Най-голям темп на нарастване спрямо 2002 г.: малки фирми (11-50 заети) - 18%.
Над 81% от всички фирми са в сферата на услугите, 14,5% в индустрията и едва 4,4% в аграрния сектор. По приходи от продажби отново доминират услугите (60% от приходите от продажби през 2003 г.), следвани от индустрията (35,4%). Делът на аграрния сектор е едва 4,6% от продажбите. Около 50% в приходите от продажби имат микро и малките фирми, следвани от големите фирми (над 250 заети) – 25,8% и фирмите със 101-250 заети – 13,4%. Най-малък е приносът на средните фирми – 11,2%.
Най-голяма заетост - в сферата на услугите – 61,1% от всички наети; в индустрията - 32,7%; аграрния сектор - 6,2%; частнен сектор - 60,4% от всички наети в района лица ;Около 83% от наетите в аграрния сектор и 85% от индустриалния работят в частния сектор. В него се произвеждат и 87,5% от индустриалната продукция.

С най-добри възможности - Област Варна / благоприятно географско положение, благоприятен природен био-климатичен потенциал, морско крайбрежие, високопродуктивни обработваеми земи, изградена инфраструктура, голям икономически и човешки потенциал, туристически потенциал реални възможности за просперитет и устойчиво развитие, повишена инвестиционна атрактивност, развитие на предприемачеството и иновациите/.
Варненска област е на първо място сред другите области на страната: по броя на реализираните нощувки от туристи - 20% от общия брой леглоденонощия в страната, по броя на чуждестранните туристи - 27% от общия им брой в страната.

Предприемачество
Равнище на самозаетост /относителен дял на предприемачи - работодатели и самонаети лица, от общо заетите лица) за страната - 13,1% /2003 г./
СИРП – 13,5% самозаети лица (с 3 пункта над средното за страната), трето място в страната след Южен централен (14,9%) и Югоизточен (13,7%) райони.
СИРП на второ място сред районите за планиране по брой на заетите в бизнес услугите (128 на 10 хил. човека от нас.), концентрирани предимно в област Варна (189 на 10 хил. ч. от нас.)
Развитието на предприемачеството се утвърждава като важна основа за икономическия растеж на страната, подобряват се условията, които подкрепят растежа на фирмите.
Бизнес подкрепяща инфраструктура
Наличието на производствени зони в добро техническо състояние - важен ресурс за развитие сектора на бизнес услугите и на бизнеса като цяло.
За насърчаване на предприемачеството и повишаване на заетостта в Североизточния район е изградена мрежа от:
-Бизнес центрове /БЦ/ в следните градове: Добрич (с изнесен офис в Генерал Тошево), Дулово, Исперих, Нови пазар, Силистра, Търговище и Шумен.
-Бизнес инкубатори /БИ/: Силистра, Търговище и Шумен.
-Агробизнес центрове /АБЦ/: Завършени са ремонтите и официално са открити АБЦ (Дулово, Нови Пазар); АБЦ/БИ Силистра.
-Информационен бизнес център /ИБЦ/: Генерал Тошево - Любенова махала.
-Агенции за регионално развитие: Варна - Агенция за икономическо развитие, Добрич - Агенция за регионално икономическо развитие и инвестиции, Разград - Агенция за регионално развитие, Шумен - Агенция за устойчиво регионално развитие и инвестиции, Силистра - Агенция за икономическо развитие и инвестиции, Търговище - Агенция за регионално развитие.
-Евро Инфо Центрове: в Търговско-промишлена палата – Добрич.
Евро Инфо центровете с дейността и услугите си допълват и обогатяват цялостния пакет от услуги, които организациите-домакини предоставят на българските предприемачи, ангажират се да прилагат европейските методи и подходи, както и най-добрите европейски практики, при разрешаването на проблемите, с които се сблъскват българските производители и износители в процеса на приобщаването им към европейския пазар.

Промишленост
Размер на произведена продукция от промишлените предприятия в СИРП - 2 612,5 млн.лв./2003 г./, 10,6% от общо произведената в страната.
Произведена продукция в частния сектор -87,5%.
С доминиращо значение: производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия; производството на химични вещества, продукти и влакна. Вторичен сектор на промишленото развитие на СИРП: машиностроене /вкл. производството на транспортни средства/; текстилна и шивашка промишленост; строителен сектор. Индустриален сектор: висока степен на концентрация в областните центрове и в промишлената агломерация Варна-Девня-Белослав.
Наличието на големи и малки предприятия в СИРП увеличава възможностите за обновяване, разширяване и растеж на промишлеността.
Добивна промишленост: обем - 1,6% от произведената през 2003 г. промишлена продукция в района и 7,4% от тази в страната. Представена е от добива на: каолин, който задоволява нуждите на керамичните предприятия в страната; каменна сол, въз основа на която е развита химическата промишленост в района на Девня; варовици - за развитие на циментовата промишленост в района; кварцови пясъци за стъкларската промишленост.
Преработваща промишленост: обем - 13% от произведената в сектора продукция за страната през 2003 г., осигурява 12,2% от заетостта.
Специализирани подсектори на преработващата промишленост - дават около 65% от произведената промишлена продукция: производство на храни, напитки и тютюневи изделия – 23,4%, производство на химически продукти и влакна – 19,6%, изделия от неметални минерални суровини – 8,4%, металургия и производство на метални изделия без машини – 6,9% и производство на текстил и облекло – 6%.
Месопреработване: в района се намират едни от големите месокомбинати в страната и редица малки месопреработващи предприятия (Добрич, Шумен, Варна, Търговище, Силистра и Разград), произвеждат над 30% от месото и месните произведения.
Винопроизводство: традиционно за района, с голяма суровинна база, дава около 1/5 от гроздовите вина и ракии в страната. В района са и големите пивоварни - в Шумен (“Шуменско пиво”) и във Варна (“ММ”, “Варненско пиво”).
Производство на химични вещества, продукти и влакна: второ място в структурата на промишлеността в района - 19,6% от промишлената продукция на района /2003 г./ и 34,2% от съответната в страната.
Производство на стъкло и изделия от стъкло: водещо предприятие – „Шишеджам”АД в Търговище, районът е специализиран в това производство.
Производство на цимент: съсредоточено в завода на фирма "Девня цимент" АД-Девня. В района се произвежда около 1/5 от цимента в България.
Металургия и производство на метални изделия: около 7% от произведената продукция в района и 6,5% от съответната за страната; водещи предприятия в района - Комбинат за производство на алуминиеви профили и алуминиево фолио в Шумен, Предприятие за производство на домакински съдове и мивки от алпака в гр. Силистра. Районът се специализира и в битовото машиностроене.
Текстилна промишленост: предпоставка за успешно развитие на производството на текстил и облекло - наличието на специализирана работна сила.
Производство на превозни средства: 4% от произведената в района продукция и 31,4% от съответната за страната. Основната дейност е съсредоточена в Корабостроителния и кораборемонтен комбинат във Варна.
Снабдяване с електроенергия, газ и вода: 15,2% от произведената промишлена продукция в района и 10,1% от продукцията на сектора в страната /2003 г./ . Основна енергийна мощност - ТЕЦ „Варна", най-голямата ТЕЦ в България (1260 МW мощност) и работи с вносни суровини.
Поява и развитие на регионални клъстери
СИРП – водещ в създаването на клъстери в страната.
Клъстер „Девня” - обединено представителство пред държавните органи на: "Агрополихим"АД, "Девня цимент"АД, "Солвей - Соди"АД с общо използване на уникалното находище на природни ресурси край Варна
Клъстер ”Морска индустрия” - включва корабоплаване, пристанища, корабостроене и кораборемонт, морски ресурси, морска наука и образование, всички дейности и услуги, обслужващи морския бизнес; нарастващо значение в икономиката на района и по-специално на област Варна в съответствие с международните изисквания и стандарти в пазарна среда.
Идентифицирани възможностите за създаване на клъстери: „Обувно производство” в Община Добрич /около 20 малки фирми – производители на обувки/; „Стъкло” в Област Търговище /"Шишеджам" - строителство на три заводи за стъкло – плоско стъкло, домакинско стъкло, автомобилни стъкла, суровина – от Община Опака, дървените каси за опаковки - от община Антоново/; „Хранително-вкусова промишленост” /интеграция между разградския Завод „Амилум" - основен производител на подсладители и нишесте в страната, и производителите на царевица в Добруджа (суровина за производството на газираните и алкохолните напитки).
В СИРП започна обособяването и на клъстер “Храни” и клъстер “Винопроизводство”.

Селско стопанство
Приоритетен отрасъл в икономиката на СИРП, благодарение на изключително благоприятно съчетание на природно-климатичните условия.
Добавена стойност от селското стопанство в общата структура - 22,2 % /през 2003 г./, дял на национално ниво - 11,4 %. Застъпени са двата основни подотрасъла: растениевъдство и животновъдство.
Растениевъдство: СИРП разполага с най-голям дял обработваема земя в страната 1 113 640 ха, която заема 88.5 % от използваната земеделска земя – 1 258 781 ха .
СИРП е с най-голям относителен дял на използвана земеделска площ в България – 23,6 %.
Относителен дял ИЗП в района - област Добрич–28.4 %, област Варна–17.3 %, област Шумен–15.1 %, област Търговище– 11.2%, стопанисват се от арендатори, земеделски кооперации и частни стопани.
Зърнени култури: относителен дял - област Добрич – 29,8 %, следвана от област Разград – 16,6 %, Варненска – 16,4 %, на последно място е Търговище– 9,0 %. В Маслодайни култури: относителен дял - област Добрич – 42.2 %, следвана от област Варна – 18.5 %, област Шумен – 11.8 %, Търговище– 11.8 %.
Увеличение на площите на слънчоглед с 58,3 %, царевица за зърно с 56,7%, царевица за силаж с 35,7 % и намаляване на площите на пшеница с 38,8 % и на ечемик с 41,4 %.
С най-голям относителен дял на трайни насаждени в района е област Варна – 29,6 %, следвана от област Силистра – 24,2 %, като с най-малък дял е област Добрич – 7,3 %. Лозя - 55,3 % от площите с трайните насаждения, създават се нови лозови масиви. Кайсиевите насаждения - над 80 % от производството на кайсии в страната.

Животновъдство
Предпоставка за развитие на животновъдството: добра фуражна база.
Развиват се основно: говедовъдството, биволовъдството, овцевъдството, свиневъдството и козевъдството, увеличение броя на говедата и биволите намаление на свинете и овцете.

Начин на отглеждане на животните: на основата на селекционно-племенна дейност във ферми, спазващи ветеринарно-медицинските изисквания за производство на животинска продукция и в личните стопанства.
Птицевъдство - в с. Дончево, община Добричка, се намира най-големият птицекомбинат в страната “Яйца и птици – Зора” АД, наблюдава се повишен интерес и към отглеждане на нетрадиционни за страната птици.
Пчеларство - засиленият интерес към производството на пчелен мед и към програмите на ДФЗ и САПАРД.
Риболовът е развит по река Дунав и Черно море.

Пазар на земеделска земя
СИРП с най-развит пазар на земеделска земя в страната.
Цената на земята зависи от размерите на продавания поземлен имот: за малки площи от 5-10 дка - 100-150 лв./дка.; за големи площи - 300-400 лв./дка. Друга развита форма на пазара - аренда, най-добре развита в Североизточния район. Най-голям брой арендатори и земеделски кооперации в страната - в СИРП – 1080, или 40,4 %. Реализиране на собствеността на земеделски земи и чрез получаване на рента , като се изчаква по-добра пазарна цена на земята.

Рибарство и аквакултури
СИРП – с благоприятни възможности за морски риболов и рибовъдство.
Консумацията на рибни храни за крайбрежните райони на СИРП - 4,9 кг./човек/ год.
Екологично състояние на Черно море - устойчива тенденция към редуциране на замърсителния поток и подобряване, възстановяване на запасите от мигриращи риби и от видовете с второстепенно присъствие.
Добив на риба трицона - 5-6 хил.тона годишно /главно през пролетно-летния сезон/. Благоприятни възможности за развитие на мидовъдството в региона с използването на подводни тръбни конструкции /перспективно значение и добра пазарна стойност/.
Производствена база в сферата на морския риболов - 100% частна собственост.
В района функционират 12 даляна с период на опериране март – октомври, 4 гребчийски зони със спорадично действие, 9 риболовни кораба за откритоморски риболов и повече от 200 безпалубни лодки с моторна тяга.

Туристическо развитие
СИРП - водещо място сред районите за планиране в страната с 39,7% от легловата база на страната, 37,8% от леглоденонощията в експлоатация, 47,1% от реализираните нощувки /предимно от чужденци/ и 43,6% от приходите от настаняване, най-висок среден престой на посетителите – 7,1 дни, най-висока заетост на базата – 35,7%, най-големи гъстота на леглата – 3,5 на км2, легла на 100 жители – 5,1 бр. и нощувки на 100 жители – 412 бр..
Туристическо развитие по области в СИРП:
В областите Варна и Добрич са концентрирани 96,97% от базата на района, 95,5% от леглоденонощията, 98,08% от реализираните нощувки и 97,93% от приходите от настаняване, останалата част - в другите пет области на района Шумен, Търговище, Разград и Силистра, което е резултат от природогеографските дадености.
Решаващ фактор за туристическото развитие на района - рекреационните ресурси на морското крайбрежие.
Първо място в развитие на туризма в СИРП и в страната – Варненска област:
- по броя на чуждестранните туристи през 2003 г. – 384 000 души или 27 % от общия им брой в страната; през 2004 г. чуждестранните туристи са 453 678 души;
- по броя на пренощувалите лица в средствата за подслон през 2003 г. – 521 507, което е 18 % от общото за страната; през 2004 г. пренощувалите лица са 645 381 души;
- по броя на реализираните нощувки през 2003 г. – 3 676 653 бр. или 29 % от тези в страната; през 2004 г. реализираните нощувки са 4 203 691 бр.
Благоприятни туристически условия и възможности на областта: добри транспортни връзки, осигурени чрез трансевропейските транспортни коридори и наличието на международно летище.
Основен дял в туристическото развитие на областта - град Варна и крайбрежната ивица на север от Варна, където са разположени големите курортни комплекси с основен дял на леглова база– КК ”Златни пясъци”, КК ”Св. Св. Константин и Елена”, ВК ”Ривиера”.
По-слабо развити курортни зони на юг от Варна - “Варна-юг”, “Черноморец”, “Камчия”, “Шкорпиловци” и гр. Бяла, с по-слабо туристическо натоварване и сериозни потенциали за бъдещо туристическо усвояване.
Потенциални туристически ресурси на СИРП- минерални извори, които позволяват съчетание на климато- и балнеолечение по крайбрежието и удължаване на туристическия сезон; многобройни туристически обекти – паметници на природното и културно наследство по крайбрежието и навътре в хинтерланда, исторически, културни и развлекателни обекти в района.
Възможности за развитие на целогодишен поливалентен туристически продукт - балнеоложки, културен, конгресен, екологичен и селски чрез оптимално използване на природните и антропогенни дадености и ресурси в областта.
Ефективност на туристическото развитие: водещите по приноса си в националния туризъм области – Варна и Добрич, имат не само по-високи показатели за обема на туризма, но и много по-добри показатели за ефективност: среден престой в област Варна - 7,0 дни, в област Добрич – 8,7 дни, заетостта в област Варна - 42,5%, в област Добрич -30,9%.
Общини с висококачествени ресурси, много силно туристическо развитие и екстремен туристически натиск – Варна и Балчик
Общини с висококачествени ресурси, силно туристическо развитие и значителен физически и социално-икономически натиск – Аврен, Бяла, Долни чифлик, Каварна. Общини с качествени ресурси, ограничено туристическо развитие и слаб физически и социално-икономически натиск - Шабла, Шумен, Разград, Силистра и Търговище. Останалите общини в района на практика са без туристическо развитие. Това определя Североизточния район като район с най-голям “натиск върху средата” и социално-икономическо влияние на туризма, измерени чрез показателите гъстота на леглата и нощувките, легла на 100 жители и нощувки на 100 жители.
Силни страни в развитието на туризма:
- богати природни, исторически и културни ресурси с регионална, европейска и световна значимост;
- организации и институции, подпомагащи развитието на туризма в областта: нестопански организации, регионални сдружения по туризъм, международни финансиращи програми;
- значим експертен капацитет за развитие на алтернативен туризъм;
- лична сигурност на туристите;
- географска близост с исторически и археологически обекти в съседни области
- значителна по количество материална база

Иновации
Повишаване конкурентоспособността на българската икономика, в т.ч. и на СИРП. Изграждане на икономика "основана на знанието" - внедряване на нови изделия, материали и технологии за производство, управление и услуги, въз основа на съвременни научни разработки.
СИРП - второ място в страната по дял на разходите за НИРД от БВП – 0,2% през 2002 г., при средно за страната – 0,4%.
Научни институти, разположени на територията на област Варна, респ. гр. Варна - 4 бр. – по рибни ресурси; по морски изследвания и океанология; по хидро- и аеродинамика и по металознание.
Научно-производствени структури към Националния център по аграрни науки в област Добрич (община Генерал Тошево) и област Шумен.
В сферата на селското - филиал на Института по животновъдство в Костинброд в община Лозница, РЦНПО – Силистра и др.
Добре развито партниране на висшите училища с научните институти в зависимост от реалните потребности на пазара.
В процес на изграждане - високотехнологични паркове, технологични инкубатори, центрове за трансфер за технологии и други структури за технологично партньорство с бизнеса /Варна, Силистра, проекти за Добрич и Шумен/.
Тенденция към придобиване на интелектуална собственост – закупуване на готови продукти на НИРД, патенти, лицензи, ноу-хау, техническа документация, търговски марки, авторски права, образци, модели и др.
Информационни и комуникационни технологии
Навлизане на нови информационни и комуникационни технологии в бизнеса и в публичните услуги в СИРП - териториално диференцирано.
Най-високо равнище на използване на съвременни информационни и комуникационни технологии – област Варна, най-ниско – област Разград Търговище(0,44% от този за страната).
Варна - второ място на пазара на информационните технологии след София.
С активно потребление на Интернет /за маркетингов мониторинг, проучване и сравняване с конкурентни фирми, набавяне на информация за новости в бранша/ - 12% от населението на СИРП, 15% от домашните компютри.
Наличие на собствени фирмени Интернет страници, основно за предлагане реклама на продукти, каталози и ценови листи, една част - интерактивни.
Наличие на фирми, които предоставят или използват е-търговия.